Любомир Дацов е член на създадения преди три години Фискален съвет, чиято мисия е като независим орган да следи изпълнението на бюджета и да бъде коректив на Министерството на финансите. Той е бивш зам.-министър на финансите от правителството на НДСВ, бил е член на икономическия и финансов комитет към Съвета на финансовите министри в ЕС. Работил е за Министерство на финансите от 1992 до 2009 г. От 2009 г. е консултант по макроикономически, финансови и банкови въпроси. Бил е хоноруван асистент по публични финанси към стопанския факултет на СУ "Климент Охридски".



- Г-н Дацов, наскоро обявихте, че ограничаването на плащанията в брой до 1000 лв., както предвиждат приетите на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е лишено от икономическа логика. Защо?

- Ограничаването на парите в брой не може да е само правителствено решение. Кешът има различни традиции, които се базират на култура, на възприятие на обществото, на състояние на икономиката, на банковата система, на самата приходна администрация. Парите имат много повече функции в живота на хората. В рамките на шегата, ако на времето финикийците са искали безкасови плащания, те са щели да изобретят нещо друго, а не парите.

Смятам, че въвеждането на толкова нисък таван от 1000 лв. е самоцел, а не някакъв правен инструмент, който ще подпомогне действително борбата с недекларирана заетост и недекларираните обороти. Толкова нисък праг ще доведе единствено до затруднения и проблеми за хората при разплащанията, без да има ефект за изсветляването на икономиката. Да, по принцип ограничаването на разплащанията в брой води до изсветляване на парични потоци. Въпросът е да не се предприемат излишни стъпки, които са едностранни - само в посока на обслужване на приходните администрации, без да се отчита комфортът на хората. Знаем, че в малките населени места понятието "банкова карта", било то кредитна или дебитна, е нещо, което рядко съществува. Не смятам, че страната ни е готова за такова нещо. Единствено ще доведе до тормоз за хората.

- Какъв според вас е ефективният праг за разплащанията в брой?

- Според мен прагът, който съществуваше, от 15 000 лв. беше нормален и вършеше ефективна работа. Аз не виждам нещо да се е подобрило, след като беше свален на 10 000 лв. Задължение е на вносителя на промяната - Министерството на финансите, да каже защо го прави, на каква база се взима това решение, какъв е обемът на тези разплащания и между кои стопански субекти се извършват. Трябва да се направи оценка какъв ще е ефектът върху различните групи - потребители, малки и големи фирми. Т.е. не може само защото някой е решил така, предложението да се внесе и да се приеме, при положение че ще засегне абсолютно всички в държавата.

- Знаете, че Европейската комисия разкритикува България в доклада си за макроикономиските дисбаланси за все още големия дял на сивия сектор у нас. Може би се копира опитът на други държави в ЕС, които също са свалили праговете на разплащане в брой?

- А какъв ефект са постигнали? Защо трябва някой, ако е направил глупост, да следваме примера му. Всъщност по-малко от 1/3 от страните в ЕС са взели решения за намаляване на плащанията в брой. В нито една от тези държави не е отчетен кой знае какъв съществен принос за постигане на целта "увеличаване на данъчните постъпления и изсветляване на пазара на труда". Ако не се бориш с реалните проблеми в една икономика и не ги адресираш, каквито и други мерки да прилагаш, няма да има резултат.

В България може да се направи опит с още едно намаление на прага на разплащанията в брой, но нормалният праг според мен е между 5000 и 10 000 лв., доколкото има негласна практика, в повечето държави ограничението да е между 6 до 12 средни работни заплати за съответната държава, за да може нормално да се обслужва стопанския живот.

- Вече има коментари, че от тази мярка основен печеливш ще са банките и че това е лобистка промяна.

- Това е поредното глупаво внушение, което се прави. Аз си говоря с повечето банки в страната и мога да ви уверя, че те нито са съпричастни, нито са лобирали, нито пък искат това да се случва под техен натиск. Те са неутрални в случая. За тях са важни други мерки и те са свързани с реалната конкуренция в този сектор. В края на краищата колко са този тип плащания над 1000 лв. до 10 000 лв. Нямаме такава информация. Ако имахме, можехме да преценим дали това ще има положителен ефект върху банките. Да, това би развило системата за безкасови плащания, но в случая не бива да внушаваме, че това се прави в интерес на банките. Лошото е, че и предишният, и сегашният парламент разчитат повече на популистки мерки. Във всяка нормална държава подобни промени се обосновават, прави се анализ, поставят се целите и след време се отчита дали тази мярка е била ефективна. Ако не е постигнала целта си, се правят корекции.

- Какви според вас са работещите мерки срещу сивата икономика?

- Спомнете си, че преди няколко години икономиката вървеше много добре. Когато икономиката върви добре, тогава сивите плащания излизат на повърхността. Т.е. ако почнем от там, че трябва да прилагаме системни мерки за извършване на реформи в икономиката, за създаване на благоприятен бизнес климат, това по обратния ред отива до пазара на труда - хората започват да стават заинтересовани, тъй като има нормална конкуренция на пазара на труда. Тогава има и изчистване на плащанията под масата. Основният фактор в случая е културата на хората и той не може да бъде вкаран в никакво законодателство. Ако няма култура и има съгласие между тези, които плащат, и тези, които получават под масата, тогава почти никакви мерки не могат да ги принудят това да не се прави. Въпрос е на човешко съзнание, на усещане за стабилност и отговорност към държавата.

Не може да накарате хората ефективно да си плащат данъците, след като виждат колко неефективно се харчат много пари в публичния сектор. Общественото мнение у нас е, че няма обществена поръчка, която да не е нагласена. В северните държави плащат много по-високи данъци и имат много по-малко такива проблеми. Там хората са уверени, че правителството действа ефективно и в тяхна защита. Т.е. нещата са много по-едри, отколкото предприемане на чисто технически мерки за борба със сивия сектор. Това са проблеми, които не се решават за една-две-три години, не се решават и от едно правителство, а трябва да има приемственост в духа и в разбирането за това каква държава трябва да бъдем.

- Изненада ли ви установеното масово манипулиране на измервателните уреди на бензиностанциите и липсата на връзка с данъчните?

- Много зависи на кои бензиностанции са установени тези нарушения. Ако са на големите вериги, през които е масовото зареждане, това вече е голям проблем. Ако са на малки бензиностанцийки, които са много на брой, на различни собственици, продават лошо качествено гориво, при тях е малък делът на горивото, което се продава, и от гледна точка на фиска те не са толкова значими. Сами по себе си тези констатации потвърждават моята теза, че когато се въвежда едно нещо, първо трябва да има смисъл в него. И след това да има инструмент за прилагането му, който обаче да се прилага равнопоставено към всички субекти. Защото не можеш да правиш мерки едностранчиво като засягаш живота на хората и ежедневното им удобство, и в същото време, като погледнеш в списъка на най-големите фирми, понякога се отчайваш. Защото виждаш, че има хора, които десетина години не са плащали и един лев данък печалба, а се водят за едни от най-богатите в страната. Ако няма равнопоставеност рано или късно в едно нормално общество хората престават да изпълняват своите ангажименти, защото не виждат смисъл едни да плащат и да бъдат стриктни, а другите да бъдат оставени да се измъкват.

- А как ще коментирате офанзивата на правителството да се бори с бюрокрацията?

- От личен опит смятам, че нещата не се получават така. По-скоро това е медийна тупурдия, поредна политическа реклама и се съмнявам да има реален резултат. Тези неща изискват системен подход и работа, за да бъде промяната устойчива. Не стават на юруш за един ден, трябва да бъдат премислени. Дано да бъркам.