Документът 1), огласил новата стратегия и матрицата, която ще превърне днешния хаотичен и кретащ, хем на различни скорости, хем в различни посоки Европейски съюз в единна конфедерация на еврото, превъзбуди познати панически писъци. Ако игнорираме американския пропагандатор 2) на валутните бордове, според когото нищо по-добро от този осакатен паричен режим България не може да желае, страхът от еврото се подклажда с два довода: Първият: като влезем в Еврозоната, цените бясно ще скочат и вторият, уж по-дълбок: качваме се на потъващ кораб,
еврото всеки момент ще изчезне, защото еврозоната ще се разпадне. И двете сказания са празни балони. Дори да има някакъв опит на търговците да вдигнат цените в суматохата около замяната на левовете с евро, то нито ще е съществено, нито ще е трайно. Цели 20 години левът е твърдо вързан за еврото, скокът на цените, наблюдаван при прехода от затворена валута с плаващ курс към свободно конвертируемата евровалута, отдавна е изчерпан. В никоя страна, присъединила се към еврозоната с паричен съвет, не видяхме икономически значим скок на цените. Така че веднага се обзалагам: няма да познае речовитият театрален и универсален критик, който предрече "тройно поскъпване", ако еврото замени левовете. Но дали изобщо ще остане еврозона, в която да влезем? Мрачните предсказания за краха на общата валута претендират за сериозни основания. Не можело да има обща валута, ако страните нямат еднаква данъчна система, общ бюджет и единна власт. Тези твърдения са точно толкова основателни и убедителни, колкото убеждението на шопа, дето отишъл в зоологическата градина, видял жираф и рекъл "е те такова животно няма". Еврозоната съвсем не е уникален проект,
истината е в Африка
и всеки може да я види и разбере - или поне да я прочете. В Африка шопът може да открие жирафи, а кудкудякащите по еврото професори по икономика - чудесни примери за общи валути на по няколко страни, които нямат обща данъчна политика и бюджет, а общият им икономически потенциал е жалък, ако го сравним с европейските страни. Едната валута - централноафриканският франк (XAF) - е обща за Габон, Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго, Централноафриканската Република и Чад; шестте с общ БВП към 90 млрд. долара, колкото на Словакия, наполовина на Румъния. Западноафриканският франк (XOF) е общата валута на Бенин, Буркина Фасо, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Мали, Нигер, Сенегал и Того - тези седемте с още по-нисък общ БВП, около 80 млрд. долара. И двете валутни зони, централноафриканската и западноафриканската, имат над половин век история. Те започват да се формират от 1945 г. Западноафриканската централна банка (ЗАЦБ) е основана през 1959 г., Централноафриканската (ЦАЦВ) - през 1972. И работят като за пример въпреки трудностите и мизерията в страните, които ползват емитираните от тях общи валути. И двете междунационални централни банки поддържат общите валути на своите зони така стабилни, че могат да засрамят всяка велика и мъдра страна. И двете общи африкански валути са привързани (pegged) към еврото, а отделно помежду си са свързани (linked), т.е. един централноафрикански франк се разменя за един западноафрикански. През последните пет години максималното курсово отклонение и на двете валути към базовата - еврото, е под 2%, а колебания от паритета между двете е имало само веднъж, за месец-два. Напишете в търсачката "XAF EUR" или "XOF EUR" и ще видите графики на смейваща стабилност. И двете институции, ЗАЦБ и ЦАЦБ, имат очевидно по-голям натрупан опит от много по-младата Европейска централна банка, работят непрекъснато заедно и имат невероятно добри правила и процедури на паричната политика. В цялата им история има само един скандал, за 28 млн. долара 3), изчезнали от парижкия офис на ЦАЦБ и послужили, според "Уикилийкс", за подкупване на френски политици. Със сигурност
еврозоната може много да научи в Африка.
Ако питат мен, веднага бих натирил цялата т.нар. Еврогрупа (финансовите министри на страните от еврозоната) заедно с борда на ЕЦБ на обучение в Яунде (Камерун) - там е седалището на ЦАЦБ или в централата на ЗАЦБ в Дакар, Сенегал. Със забрана да се връщат и да отварят уста, преди да са научили как трябва да работи една междунационална централна банка и как се поддържа стабилна общата валута, на която разчитат няколко страни. Разбира се, много добре знам, че надутите, но твърде елементарни и неуки, обаче много лакоми и устати чиновници в Брюксел и Франкфурт, ще отхвърлят с презрение офертата за обучение в Яунде и Дакар. Толкова по-зле за еврозоната, която управляват.
Включването на Източна Европа е шанс за еврозоната. Защото различията между икономическите интереси на участващите в нея страни ще станат толкова сериозни, а балансът на гласовете така ще се измени, че единствен шанс да се управлява този конгломерат дават само ясните принципи и твърди правила за водене на национално неутрална парична политика. За разлика от предубедения в интелектуалното си превъзходство среден западняк източноевропеецът няма предразсъдъци да учи от всеки, който работи добре. А опитът на двете африкански валутни зони доказва, че общата валута работи далеч по-добре от националните валути на отделните страни, подложени на постоянния натиск и капризи на местните политици. Ако ЕЦБ следва примера на по-старите и по-опитните африкански аналози, еврото ще функционира стабилно и сигурно векове наред, дори без всичките сложни предпазни механизми, които се планират в еврозоната.
- - -
1) Названието на въпросния документ, Reflection Paper (от reflection, отражение), бе преведено на български неточно като "Документ за размисъл". Никакви размишления и дискусии не се предвиждат, става въпрос за категоричен ултиматум на владетелите на Европа, че след 2020 г. еврозоната и Евросъюзът ще станат едно и също нещо. Край на закачките, всички страни в ЕС, които още не сме в еврозоната, скоро ще получим инструкции как ще ни присъединят. Страните, които откажат да приемат еврото, ще останат извън новия ЕвроСъюз - ужким ще запазят членството си, но губят право на глас в Съвета, главния законодателен и върховен ръководен орган.
2) Става дума за същия, на когото - неясно защо, - се приписва бащинството на българския паричен съвет. Той има толкова общо с въвеждането на паричния съвет у нас, колкото най-гласовитият запалянко - с отбелязания гол на неговия отбор.
3) Само покрай централата на ЕЦБ, най-скъпия строеж на света, се вихрят три скандала, всеки за над 100 млн. евро.
|
|