По телевизия BIT беше излъчен следният диалог от парламента:

Сашо Диков: Нормално ли е човек, който публично е излъгал, да бъде на отговорен пост в съдебната система?

Цецка Цачева: Това не е въпрос към мен... Аз съм извън съдебната система, така че... Аз съм част от изпълнителната власт, така че...

Сашо Диков: Аз имах предвид Димитър Узунов. Но вие излъгахте публично, нормално ли е да сте министър на правосъдието?

Цецка Цачева:... (Изчезва зад вратата.)

Този автопортрет на министъра на правосъдието очевидно изчерпва всичко, което може да се каже за личността й. Затова ще се занимаем със служебните й задължения на фона на настоятелните сигнали от най-големите чужди инвеститори в страната, които искат гаранции за бизнеса си, изразяващи се в обуздаване на безконтролната прокуратура, отчетност на действията й и отговорност в случай на произвол и осигуряване на независимост на съда.

Да видим каква е визията на ръководния екип в министерството за най-належащите му задачи, като се има предвид, че точно то би трябвало да има капацитета и волята да освободи овързаната в зависимости и натиск Темида. Интересно е как екипът на Цецка Цачева си представя реформата в съдебната система (с извинение за клишето) и как смята да изпълни препоръките на Европейската комисия за противодействие на задушаващата корупция, за пресичане на търговията с влияние по високите етажи на властта и за разкриване и наказване на организираната престъпност.



Тези изтъркани теми стоят без решение вече 10 години,



откакто страната ни беше приета в Европейския съюз с политическия компромис, че някак ще навакса пропуските.

Нищо подобно не се случи и отговорност за това носи партия ГЕРБ, която дойде на власт през 2009 г. и управлява до ден-днешен, като изключим кратък период от година и няколко месеца, когато властта беше официално в ръцете на ДПС и БСП. В третия й мандат министерството, ръководено от Цачева, ще трябва да създаде илюзията за проведена реформа, като същевременно не позволи да бъде смутено спокойствието на най-отбрания управленски кръг и неговите контрагенти, обитаващи сенчестите местности на властта. Става дума за тези, които са причина например премиерът да си сменя мнението по възлови въпроси в рамките на 24 часа. Но това е друга тема.

Да видим каква е визията на верния войник на Бойко Борисов - Цецка Цачева, за законодателството, мерките и теглилките, от които зависи везната на Темида да мери вярно. Тя вече направи най-смелата си заявка: До края на 2017 г. България можела да изпълни препоръките от последния евродоклад, а в края на 2018 г. да отпадне мониторингът.



Този оптимистичен поглед в близкото бъдеще е шокиращ,



като се има предвид колко далече сме от стандартите за правосъдие заради пълната непрозрачност на зависимостите по върховете на трите власти и съответно безнаказаността на силните на деня, крепени от една напълно безконтролна от гражданите и другите власти прокуратура, но затова пък напълно контролирана от задкулисни кукловоди.

Цачева не вижда такива проблеми и в интервютата си изтъква необходимостта от запазване на статуквото в съдебната система. Критици като председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който определя "реформата" като мимикрия, министърката направо ги соли да не знаят много, а да си гледат работата. "Ако някой желае тези правила да бъдат променени, нека да се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт. Ако Лозан Панов счита, че в касационния съд всичко е наред, едва тогава би могъл да дава мнение по отношение на други структури", заяви Цачева по bTV. Когато и известни адвокати й припомниха в отворено писмо, че има разделение на властите и е, меко казано, неуместно един министър да казва на един съдия какво може и не може да говори, тя бързо обърна плочата (въпреки наличния в интернет запис, който показва точно обратното) и



заяви, че репликата й била извадена от контекст. Но не е



По Нова телевизия Борисов почти дословно повтори думите на Цачева: Панов да си говори за съда, няма право да коментира друго.

На поканата на известните адвокати да си подаде оставката Цачева също се опъна: никой друг не можел да я махне освен министър-председателят. Отново автопортрет що се отнася до етика, себепреценка и принципи за допустимото поведение във властта. Да не забравяме, че тя беше от първите, които обявиха, че опасенията на Панов, че се чувства застрашен, не звучат сериозно, а Борисов и по тази точка поде думите й.

Та как вижда реформата Цачева - на първо място с реанимиране на трагичния антикорупционен закон на Меглена Кунева, от който да изпаднат анонимните сигнали и да се създаде мегаструктура, от която едва ли ще има полза, като знаем как цялото държавно управление си затваря очите за търговията с влияние или пък лично я упражнява. За целта беше пуснат за обсъждане "скелет" на закон, в който гражданите имат право да харесат или не заглавията на главите и разделите.

Идеята е на западноевропейците да им бъде хвърлен прах в очите, че механичното обединяване на няколко зле работещи държавни структури ще сътвори чудо срещу корупцията. Няма как да стане и всички го знаят много добре.

Каймакът на ГЕРБ е последният, който иска



някой неподкупен държавен чиновник да му ровичка



в имотите и доходите и да го пита откъде има тези пари. Каймакът от ДПС още по-малко желае да се обяснява за милионите си, обществените поръчки и европейските порции, които са му зачислени явно пожизнено.

От Министерството на правосъдието предлагат и изменения в НПК, поискани от главния прокурор Сотир Цацаров, както и въвеждане на гривни за предсрочно освободените затворници, уж за да не могат такива като "Наглите" да избягат, като излязат от затвора предсрочно (за излизането на рецидивистите обаче не се предвижда поправка).

Като знаем, че около Цачева от години не блести ореолът на реформатор (с изключение на поправката "Мери Джейн"), както и че има рядката способност да не обръща внимание на критиките и да не се чувства длъжна да дава обяснения на никого, можем да очакваме пълна победа на "реформата" й. Така както миналата година от Китай обяви, че съдебната реформа у нас е приключила, явно и тази година и следващата отново ще приключва. Важното е, че винаги ще съществува резервният изход, че не сме я разбрали правилно. Отсега можем да се обзаложим, че ще е така.