Въпреки постоянния ръст на преразходите на онколекарства здравната каса се отказа от още една мярка за контрол. "Болниците няма да бъдат задължени да използват смесителни системи за приготвяне на медикаментите за химиотерапия", съобщи вчера подуправителят на НЗОК Димитър Петров. Вместо това догодина ще има текст в Националния рамков договор, че болниците "са задължени да прилагат планиране с оглед оптимално недопускане на излишъци на лекарствата, които се изхвърлят". "Това ще може да стане чрез ръчно планиране, полуавтоматизирани системи или автоматизирани системи, тоест оставяме трите възможности", обясни той.

До вчера от касата искаха да задължат онкоклиниките да си купят полуавтоматизирани смесителни системи за лекарствата за химиотерапия. Те позволяват по-прецизно дозиране на лекарствата. В момента според касата почти 30% от медикаментите, платени от нея, се изхвърлят, тъй като дозите се подготвят ръчно и поотделно за всеки пациент. Така, ако от даден флакон медикамент остане излишно количество, то не се използва за друг пациент, а се изхвърля. Смесителната система подготвя дозите за вливания на всички пациенти, които в съответния ден трябва да получат химиотерапия, и останалото от един болен отива за друг. От касата наскоро дадоха пример с три болници, където има графици за лечение, при които благодарение на планирането от 4 болни се пести 1 флакон скъпо лекарство, който не се изхвърля, а отива за лечение на други пациенти.

"Има съпротива от част от болниците, които търсят контакти през Народното събрание, министерството и т.н.", обясни отказа от системите Петров. От центъра за защита правата в здравеопазването например обявиха, че въвеждането на изискването за смесители се прави, за да се облагодетелстват вносителите на подобна апаратура. Тя струва между 150 и 200 000 лв., отделно поддръжката месечно е между 10 000 и 15 000 лв. Заради тези разходи депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов също нападна касата и обяви, че подобни покупки ще "съборят болниците". Клиниките обаче успяха само за първите 4 месеца на годината да похарчат 109 млн. лв. за онколекарства, което е почти половината от бюджета за 2017 г., който е и увеличен с 15 млн. лв. спрямо м.г. Касата пък върви към 100 млн. лв. дефицит само по това перо и наскоро бяха обявени фрапиращи разлики в стойността на един онкоболен в различните клиники, които варираха от 2500 до почти 20 000 лв. Освен това в 2 клиники средно един болен тежал 100 кг, при положение че в останалите е под средните за мъж 81 кг и 67 кг за жена.

От касата искаха да въведат и плащане не за флакон лекарство, а за средна доза, изчислена спрямо средното тегло на мъжете и жените у нас. Това също предизвика моментална реакция, че тежките пациенти ще останат без адекватно лечение въпреки уверенията на НЗОК, че това няма как да стане, тъй като по-тежките пациенти се компенсират от по-леките, като така се очакваше да се пестят по 1.5 млн. лв. от изхвърляни количества. В крайна сметка от касата обявиха, че ще плащат и за по-големи количества над средните дози, отчетени от болниците.

От НЗОК искат да въведат индикативни бюджети за химиотерапия, която сега е сред дейностите, за които няма лимити. Идеята е, ако се надхвърлят определени разходи за даден период, да следват проверки по клиниките на какво се дължи това. И болниците, и лекарският съюз се обявиха категорично против, твърдейки, че това е лимит, който застрашава болните.



ОПИТИ

Касата да плаща онколекарствата директно на дистрибуторите, а не на болниците, както е в момента, гласи поправка в закона, която от НЗОК ще предложат на парламента. Според Димитър Петров това също пести разходи и ограничава паралелния износ. Онкомедикаментите пък ще се осигуряват от здравното министерство с централизиран електронен търг, а не от отделните лечебни заведения. Първите договори с дистрибуторите най-вероятно ще станат факт през януари догодина.