Това не е паркът на луксозен спа център. Това е пространството около блок 230 в столичния квартал "Борово". В този блок Теодора Драгулева живее от 20 години. Първите 10 от тях прекарва омерзена от мръсотията наоколо и безхаберието на гражданите, които сякаш не обръщат внимание на средата, в която живеят. Докато един ден не решава да поеме облагородяването на пространството в свои ръце. Така започва изграждането на приказната градина, която преди броени дни взе първото място за частна инициатива в озеленяването на столицата в конкурса на проекта Homemade Green Sofia, осъществяван в партньорство с "Овергаз".

"Свекър ми беше мъдър човек - разказва за началото Теодора Драгулева. - Той казваше, че



в живота си човек трябва да направи три неща



- да създаде семейство, да отгледа дете и да направи нещо даром за обществото. И тези три неща си имат възраст. Вероятно моят момент е дошъл точно тогава, преди девет години - да направя нещо за хората. Никога не съм понасяла мръсотията. Изграждането на градината започна всъщност с почистване на съседските боклуци, които се изхвърляха от балконите, с разчистване на плевели. Няколко пъти плащах на хора да окосят тревата около блока, за да има мястото по-приветлив вид. Човек обаче трябва да има очи за красотата. Ако ги има, тогава започва да я търси."

Създаването на градината започва за Теодора със собственоръчно разчистване на строителни отпадъци, останали при изграждането на блока. "В началото нямах никакъв опит - връща лентата г-жа Драгулева, която е икономист по образование. - Никога не съм знаела как да обработвам земята, но изведнъж почувствах потребност да докосвам почвата. Първите ми опити, разбира се, бяха гротеска. Толкова неподходящи растения съм засаждала, толкова цветя съм загубила от неумение да ги отглеждам, но опитът учи."

Любопитствам колко растителни видове съдържа този "оазис сред бетона". "Не съм ги броила точно - казва Теодора, - но са над 200 вида. Засадила съм и много диви растения. Нашата страна е едно райско място. Толкова много красиви диви форми имаме, че всъщност, ако някой реши да ги популяризира и изнася по света като декоративни подвидове, вероятно ще натрупа състояние. Просто над нас



природата е изсипала съкровища".



Розовите храсти са един от акцентите в градината в "Борово". Теодора обяснява, че се е спряла на това растение, от една страна, заради традиционната любов на българина към него, и от друга - заради безпроблемното му отглеждане. Засаждаш розата, след една година тя е добре окоренена и оттам насетне е нужно само напролет да се подрязва - според вида й - и да се оформя. Не е нужно и да се полива често.

Последното обстоятелство е решаващо, защото водата е огромен дефицит в градината. Драгулева се сблъсква с този проблем едва когато след три-четири години експерименти започва смислено да проектира ландшафтните решения. Така че насочва вниманието си към сухоустойчиви растения, които да изискват минимални грижи. Поливането тук става с 50-метров маркуч, който се включва в един извод от мазето, направен отстрани на блока. Една голяма част от съседите през последните години имат претенции да не участват в плащането на общата вода, което е около 5 лв. на семейство годишно. Но пък има достатъчно други живеещи в блока, които нямат против да поемат този разход срещу удоволствието да разхождат децата си сред природата, пресъздадена около техните жилища.

"Всеки, който започва сега да прави градина в междублоково пространство - обяснява Теодора Драгулева, - да знае, че първата една година, колкото и сухоустойчиво да е едно растение, то се нуждае от периодични поливки, докато укрепне. Едногодишните растения не са решение, въпреки че те дават огромно количество цвят, но изискват много вода, от една страна, а от друга - се засаждат всеки сезон. Докато многогодишното растение дава цвят веднъж в сезона, но се купува еднократно и ни радва години наред, така че е по-добра инвестиция. Освен проблема с водата всички околоблокови пространства имат и един много по-сериозен проблем. Това са заритите строителни отпадъци, останали от времето, когато е строена сградата. Ще се сблъскате с остатъци от бетон, хоросан, железа и всевъзможни други боклуци, които правят почвата много бедна, затова трябва да се търсят растения, които оцеляват при екстремални условия".

Градината около блок 230 изобилства от пътечки, пейки, декоративни огради. Първоначално Теодора инвестира в скъпи материали като метални арки например, които изчезват още на следващия ден. "Нищо, което е от желязо, няма да оцелее пред блока", споделя горчивия си опит тя. И съветва бъдещите ентусиасти да заложат на така наречените отпадъчни продукти. Във всяка дъскорезница предлагат на безценица ненужни или нестандартни дъски, от които може да бъде сглобена градинска мебел за обществени нужди.

Градинарката от "Борово" твърди, че най-милият жест, който е получавала, идва от страна на възрастна дама, която често се отбива да почете книга на една от пейките. Старицата успяла да спести от скромната си пенсия два лева, които дарила за нови придобивки в любимото си за отдих място. Тези жестове са важни за Теодора не заради материалната им стойност - тя самата за 9 години е вложила хиляди левове лични средства за разсади, семена, торове и препарати за растителна защита - а заради стимула да продължи работата си и да могат всички да живеят в по-естетична среда.



Първоначално съседите са ентусиазирани,



пренасят камъни за алпинеума, помагат при засаждането на розите или просто дават съвети, но постепенно свикват с мисълта, че има кой да се грижи за градината. "Блокът е с 95 апартамента, около 30% от тях откликват, ако ги помоля за помощ - казва Теодора - и една цяла леха е направена с техни средства. Сега този процес някак замря. Вероятно ако се обърна с призив, ще откликнат, но никой доброволно не е слязъл да ме попита как да помогне. А обгрижването на една градина е ежеседмично."

Питам дали общината съдейства с материали и пособия на частната инициатива в озеленяването на града - както например е в Германия, където и най-малката община следи гражданите да поддържат добре пространствата около домовете си. Не - е отговорът. "Още първата година, когато започнах да правя градината - отговаря г-жа Драгулева, - участвах с идеята си в проекта "Зелена пролет", но моята концепция не беше одобрена, без обяснения. Точно тази липса на обяснения на отговори на въпроса "защо" демотивира много хора да се захванат с озеленяването на София."

Липсата на комуникация между частната инициатива и общините може да бъде илюстрирана със следния случай. Преди две години спукан кран на "Топлофикация" през деня налага да се вземат спешни мерки и цяла част от градината е изорана, а по средата й - изкопана огромна дупка. Нито едно от растенията не е повдигнато с багера и сложено отстрани, за да може отново да се засади. Розовите храсти са изпочупени, многогодишните растения - изкоренени. "Все си мисля - казва Теодора, - че тези организации, които идват да отстраняват битов проблем, би трябвало да се съобразят и с ландшафтния дизайн. Какво пречи на общините да предупредят например домоуправителя, че се налагат изкопни работи или че някъде ще леят бетон. Аз щях да намеря начин да съхраня растенията и после, след като проблемът е отстранен, да ги засадя отново. Но засега няма съгласуваност между хората, които облагородяват градската среда, и общините. Няма и механизъм за такава съгласуваност. В нашата община "Красно село" - според мен, една от най-мудните общини - трудно се вземат решения. Преди години, когато правех една от пейките, моя съседка каза, че ще отиде до общината да поиска дървен материал. Отишла тя, а там й рекли: "Напишете си молба, защото има много желаещи за дървен материал". "А кога ще получа отговор?" - пита съседката. "Най-рано след три години" - отвръщат общинарите. Три години за една пейка, която струва едва ли повече от 30 лева!"

Въпреки тази липса на съдействие от съгражданите Теодора Драгулева се радва на постигнатото. С годините нейната градина в "Борово" става събирателно място за всички, които имат нужда от малко природа в сърцето на столицата. Скоро тази градина ще се оживи от още едно присъствие. Теодора Драгулева ще използва наградата си от конкурса, за да приобщи към своя проект деца, страдащи от аутизъм. Красотата, която, както знаем, ще спаси света, ще помага на малчуганите с проблеми да се приобщят към природата, да общуват по-добре с околните и да се радват на здравословен труд на открито.