Мандатът на този Висш съдебен съвет (ВСС) е към края си (3 октомври) и той ще се запомни с многото скандали, осветени зависимости и откровената търговия с влияние, прокарвана от изпълнителната власт. В разгара на избора на нов състав на съвета не може да се прогнозира, че той ще е имунизиран срещу "болестите" на предишния. Все пак има гигантски напредък - съдиите, прокурорите и следователите за първи път избираха пряко и с огромна активност кандидатите си. Естествено, не мина без скандали - очевидно бе направена организация първо да се издигнат, а след това да се изберат "правилните" хора. Планът обаче май не сработи.

Всичко започна с общите събрания на съдиите, на които по закон трябва да се издигат кандидатури за членове на съвета. Оказа се обаче, че в пловдивския район например е имало среща на шефа на апелативния съд с началниците на окръжните и районните съдилища, на която е взето решение да се издигне "регионална" кандидатура. Това бе



предварителна договорка кой ще бъде избран



от района и шефовете на съдилища трябваше да се сведат до колегите си. Тази задача се оказа трудна. Първо председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов изиска протоколите от въпросните заседания и ги публикува на сайта на съда. От тях ясно се вижда как точно се предлага регионалната кандидатура. Освен това много съдии се обявиха против. В крайна сметка номинираният като регионална кандидатура зам.-шеф на пловдивския апелативен съд Станислав Георгиев не бе избран.

Другият голям скандал около съдийските избори бе номинацията на административния съдия от Габрово Светлозар Рачев. Неговото име доби популярност, след като "Медиапул" съобщи, че главният секретар на Върховния административен съд Александър Николов е изпратил "окръжно" до всички началници на административни съдилища с кандидатурата на Рачев и указание да се сведе до знанието им. Рачев също не получи достатъчно гласове. Дали отхвърлянето на тези две кандидатури може да се тълкува като реакция срещу статуквото в системата, е трудно да се каже. Факт е обаче, че



на съдиите доста по-трудно може да им се спусне номинация отгоре.



Реакциите им са видни от протоколите от общите събрания, а освен това съдиите критикуваха остро и електронната система за избор на членове, въведена от сегашния съвет. В крайна сметка съдиите избраха петима върховни съдии в колегията си - Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Севдалин Мавров, както и председателя на Бургаския окръжен съд Боряна Николова.

За техния избор Съюзът на съдиите - най-острият критик на статуквото, написа, че е успешен, че е бил предшестван от сериозни дебати за качествата на кандидатите и по преобладаващото мнение е бил честен и открит. Ние като действащи съдии изпълнихме своя дълг. "Избирателната активност достигна близо 90% - нещо невиждано на общи парламентарни избори през последните десетилетия", посочиха от организацията.

Прокурорите не успяха да изберат четиримата си представители и се наложи след втория тур да се тегли жребий за последното място, но въпреки това процедурата мина без скандали. Те избраха окръжния прокурор на Перник Пламен Найденов, станал известен с разследването за убийството на 16-годишната Мирослава Николова, шефа на Бургаската окръжна прокуратурата Георги Кузманов и прокурора от Върховната прокуратура Даниела Машева. След втория тур най-много гласове събраха Огнян Дамянов от окръжната прокуратура в Разград и Ясенка Шигмаринова от Пловдив. В крайна сметка жребият определи Дамянов.

Безинтересен бе изборът на следователите, където имаше само една кандидатура - на шефа на Националната следствена служба Евгени Диков. Естествено, той бе избран.

След изборите на магистратурата интригата се премести в парламента, където гласуването трябва да се случи към средата на септември. По закон политическите партии трябва да изберат още 11 членове на съвета. Шестима от тях ще са в съдийската колегия, а останалите - в прокурорската. За членове на ВСС бяха номинирани общо 18 души. След промените в конституцията от 2015 г. те трябва да бъдат избрани с мнозинство от 2/3 от народните представители.

Съюзът на съдиите зададе публично въпроси към депутатите "как точно са избрали своите кандидати сред хилядите юристи в страната с най-малко 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества". И добави: "Въпреки заявките на някои от парламентарно представените политически сили, направени дори и в предизборните им програми, че номинирането на кандидати от квотата на Народното събрание ще стане след консултации с професионалните магистратски организации, нашето мнение не е търсено нито за отделни кандидати, нито принципно за профила, за сбора от качества, на които трябва да отговаря всеки кандидат". Очевидно предстоят горещи дебати, защото Съюзът на съдиите е решен да внесе в правната комисия



становища и конкретни въпроси към отделните кандидати.



Сред кандидатите има познати имена. Една от номинациите е на районния прокурор на Пловдив Гергана Мутафова. Тя бе кандидат и на предишните избори, но не събра достатъчно гласове. Малко след изборите от професионалната квота обаче кандидатурата й бе издигната от ГЕРБ. "Основният мотив да изберем и да предпочетем Мутафова за кандидат беше обстоятелството, че в предходната процедура за избор на кандидати от професионалната квота не й достигнаха само 14 гласа, за да спечели подкрепа. Тя е с ясни позиции за преструктурирането на прокуратурата. Смятаме, че с тази подкрепа и с позицията си и авторитета си, който тя има сред районните прокурори, тя би могла да бъде успешен участник в работата на ВСС, като подкрепи съществени промени във връзка с преструктурирането и географията на съдебната ни система", заяви шефът на правната комисия Данаил Кирилов. Подкрепа за Мутафова изказаха Институтът за европейско право и Асоциацията на прокурорите. Другото предложение за прокурорската квота е окръжният прокурор на Бургас Калина Чапкънова, която стана известна с разследването на терористичния акт на летище "Сарафово" през 2012 г.

За съдийската колегия ГЕРБ номинираха зам.-председателя на ВАС Боян Магдалинчев, който преди две години бе сред кандидатурите за конституционен съдия. Другите двама кандидати на партията са съдията от ВКС Вероника Имова и адвокатът Мирослав Джеров. Имова е с над 36 години стаж и работи във ВКС от 1997 г. Джеров се занимава с гражданско право, завършил е Софийския университет и е син на известния юрист Александър Джеров.

ДПС избраха да подкрепят съдията от Софийския апелативен съд Стефан Гроздев за съдийската колегия и прокурор Пламена Апостолова за прокурорската. Гроздев години наред бе и.д. шеф на съда, след като на предишния му председател ген. Веселин Пенгезов бяха повдигнати обвинения и срещу него започна дело. ВСС така и не успя да избере титулярен шеф на апелативния съд и длъжността се изпълняваше от Гроздев. Апостолова е шеф на отдел в националното следствие.



Двама върховни и двама апелативни съдии бяха предложени от БСП



Диана Хитова е съдия във ВКС. Преди това е била адвокат в Сливен, член на Комисията за защита на конкуренцията, депутат и съдия. Марина Михайлова е започнала кариерата си като юрисконсулт в БДЖ. След това е съдия в Ботевград и София. Работи във ВАС от 1997 г. Драгомир Кояджиков работи в апелативния спецсъд. Преди това е бил съдия в районните съдилища в София и Русе, а в началото на кариерата си - следовател в дунавския град. Даниела Марчева работи в търговското отделение на апелативния съд в столицата. Преди това е била в районния и градския съд.

Кандидатът на БСП за прокурорската колегия Маринела Тотева е започнала кариерата си в държавното обвинение през 2000 г., прокурор е във Върховната административна прокуратура. Светла Бошнакова е започнала кариерата си като младши съдия в Кюстендил през 1989 г. Сега е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

Кандидатът на "Атака" за прокурорската колегия е Йордан Стоев - зам.-шеф на апелативната прокуратура в София. За съдийската колегия от партията предлагат адвоката Боян Новански, практикуващ от 1998 г. в София.

"Воля" има две номинации - Ангелина Николова за съдийската колегия и прокурора от Варна Владислав Томов. Той работи в тамошната районна прокуратура от 2001 г., преди това е бил адвокат в Благоевград и прокурор в Сандански. Николова е адвокат в Търговище. Преди това е била съдия в града.

Независимият депутат Ангел Исаев предлага адвоката Нели Виодорова, практикуваща от 1991 г. Освен пред българските съдилища тя се е явявала и по няколко дела в Европейския съд по правата на човека.

Совалките за набиране на 2/3 от гласовете на депутатите вече вървят.