|
| Светослав Терзиев |
Какво е замислено?
"Държави членки, които не изпълняват стандартите на Европейския съюз за върховенство на закона, може да загубят достъпа си до част от европейските фондове, предвижда предложение на германското правителство за реформиране на системата за кохезионно финансиране. В документа се посочва, че плащанията могат да бъдат блокирани, ако стандартите за върховенство на закона в дадена държава членка са подложени на критики от страна на Европейската комисия." Това съобщи Ройтерс, цитирайки официален документ. Под различна форма България научи тези нови факти при посещенията на вицепремиера Захариева при колегата й Зигмар Габриел и на Бойко Борисов при Меркел.
Сега остава да разберем кои държави са визирани като търпящи критика. Ройтерс се сеща за Полша, която е критикувана от 2015 г., откакто дойде на власт консервативното правителство на "Право и справедливост", както и за Унгария, критикувана от 2010 г. заради управлението на Виктор Орбан. България е критикувана от 2007 г. (заедно с Румъния) чрез Механизма за сътрудничество и проверка. През изтеклите оттогава 10 години са управлявали главно правителства на сегашния премиер Бойко Борисов (7 години). Откакто Румъния пусна в действие съдебната си машина да прочисти от корупция своите високи етажи на властта, Брюксел излъчва сигнали, че предстои спиране на наблюдението над нея. За България не се чува такова нещо, защото не се чува да е вкарала в затвора за корупция или организирана престъпност поне един от велможите на управленския си елит. Затова пък от нея
редовно излитат сигнали към Брюксел за скандали
във Висшия съдебен съвет и Върховната касационна прокуратура. В края на май четири партии, определящи се като "Партии от демократичната общност", пратиха писмо до заместник-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс, който следи как се прилага мониторингът над България и Румъния. В него те алармират "за редица силно обезпокоителни събития в сферата на правосъдието в страната ни и негативни тенденции от последните седмици, които са горчив плод на неосъществената съдебна реформа.Тяхната ескалация поражда сериозен риск от ново ниво на криза на българската демокрация и конституционен ред". Копия от писмото са разпратени до посланиците на държавите от ЕС. Новост е, че то настоява не само да продължи наблюдението над България, но и да бъде подложена на контрол от още един механизъм, който сега се прилага спрямо Полша и Унгария. "Считаме, че са налице основания за стартиране на процедура по смисъла на Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото, и това трябва да бъде обмислено сериозно", пишат авторите.
Те напомнят, че "в чл. 7 от Договора за Европейския съюз е предвиден механизъм за защита на фундаменталните ценности на Съюза, а в Европейската рамка за укрепване на върховенството на правото са уредени и конкретни процедури, които Европейската комисия да следва, за да защити интересите на Съюза и европейските граждани". Крайното наказание, до което може да доведе този механизъм, е отнемане правото на глас на непоправимата държава. Това е фактическо изключване от ЕС, но със запазване на задължението на санкционираната държава да продължи да прави вноски в общия бюджет.
Ето резюме,
за да се избегне по-нататъшно многословие: 1) Германия е най-голям нетен вносител в бюджета на ЕС; 2) Като държава със силно развит рефлекс към ред и законност е недоволна, че страни, които са нетни потребители на фондове от ЕС, показват неуважение към общия правов ред; 3) Комисарят, отговарящ за бюджета на ЕС, е германецът Гюнтер Йотингер, който наследи ресора от спешно зарязалата го българка Кристалина Георгиева; 4) Йотингер вече работи над следващата многогодишна финансова рамка, чието изпълнение започва през 2021 г. и за която има силни настроения да ореже точно кохезионните фондове. Въпросът, който чака отговор, е от парите за кои държави да се започне.
На мушката са три: България, Полша и Унгария. Коя какви отстъпки ще направи засега не е ясно, обаче за България сделката е: "Осъдени бандити срещу еврофондове". Ако държавата не ги прежали, ще ги позлати втори път за сметка на народа си (първия път - като ги остави да крадат на воля, а втория - като пожертва еврофондовете заради тяхната недосегаемост). Дотук с парите като несъмнена евроатлантическа ценност.
В България цари усещане за беззаконие и произвол, прокуратурата е безконтролна, съдебната реформа далеч не е приключила, а липсва воля за провеждането й. Това са акцентите в безпрецедентната обща позиция, приета преди 10 дни от най-големите чуждестранните инвеститори у нас от Австрия, САЩ, Великобритания, Швейцария, Канада, Франция, Италия и Норвегия. Тя е изпратена до премиера Бойко Борисов, външния и правосъдния министър, президента, главния прокурор, председателя на Народното събрание, ръководителя на представителството на ЕК у нас.
Какво ще стане с атлантическата солидарност?
България не бива да забравя, че преди десет години влезе в Европа не през Босфора, както очакваше лидерът на ДПС Ахмед Доган, а през Атлантическия океан, защото си нямаше друг силен лобист в ЕС, освен... Съединените щати. Влизането й в НАТО през 2004 г., улеснено от дипломатическо лакейство към САЩ през 2003 г., когато се включи във войната в Ирак без обективни основания, бе пътят, който я отведе до членство в ЕС. Атлантизмът е другата дума за преданост към САЩ. Напоследък обаче Германия го поставя под въпрос. По този начин тя излага на голямо неудобство държавите, чувстващи се сирачета без покровителство на някой Голям брат. Берлин би могъл да покаже характер, защото се опира на собствена икономическа мощ, но "какво да кажем ние с гайдите?".
Канцлерката Ангела Меркел сериозно се разсърди на недодяланата дипломация на президента на САЩ Доналд Тръмп, който определи Германия като "лоша, много лоша" заради търговския й излишък в стокообмена с Америка. Тя произнесе в Мюнхен фраза, която ще се помни дълго в международните отношения: "Ние, европейците, трябва да вземем съдбата си в свои ръце, разбира се, в приятелство със САЩ и Великобритания и с други страни, включително и с Русия... Свършиха времената, когато можехме напълно да разчитаме на други (съюзници - бел. ред.)".
"Длъжни сме да обсъдим какво може да направят Германия и Европа, за да компенсират липсата на САЩ като важна страна", допълни на 29 май вицеканцлерът Габриел. Възниква ситуация, която може да доведе до разделение в Европа както през 2003 г. Тогава заради интервенцията в Ирак
ЕС се раздели на Нова и Стара Европа
по терминологията на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд. Стара Европа не повярва на лъжите на Вашингтон за химическите оръжия на бившия диктатор Саддам Хюсеин, а Нова Европа (бившите соцстрани) не посмя да ги подложи на съмнение. Франция и Германия се обявиха против войната в Ирак, а Нова Европа се включи в "Коалицията на желаещите", оглавявана от САЩ. Разликата е, че сега ще трябва да доказваме не толкова преданост към САЩ, колкото към Германия. И лакмусът за вярност ще бъдат еврофондовете.
Борисов дължи политическата си кариера до голяма степен на Меркел и затова единствен в Европа е изразявал верноподаничество към нея с думите: "За разлика от много други премиери, когато канцлерът говори, аз слушам. След това изпълняваме в България правилните решения, които те предлагат". Но как да гледа в устата Меркел, без да обърне гръб на САЩ? Като изпълни нещо, по което те нямат разногласие. Такъв общ знаменател между Германия и САЩ е общото им мнение, че България ги лъже, като имитира съдебна реформа. Необходимо е доказателство за честност и то може да дойде само с ефективни присъди срещу фигури в държавата, които определяме по брюкселски любезно като "знакови". Лесно, ама невъзможно - поне докато знаковите фигури управляват държавата.
|
| ----------- |
