Автобуси спират на половин километър от съдебната зала и затворниците са принудени да слязат и да извървят останалата част от пътя. Всеки затворник е охраняван от поне двама души. Демонстранти са се събрали зад огражденията около съдебната палата и крещят "предатели" и "убийци". Крясъците стават все по-силни с приближаването на затворниците до съда. Това се случва на 22 май т. г. в Анкара, като в този случай турската държава е обвинила 221 мъже, че са ръководили опита за преврат срещу президента Реджеп Ердоган на 15 юли 2016 г. Други 12 от обвиняемите все още са на свобода или живеят в изгнание, като сред тях е и човекът, за когото турските власти смятат, че е "мозъкът" на пуча - ислямският проповедник Фетуллах Гюлен.

Точно година след опита за преврат все още не е ясно какво точно се случи в Турция на 15 юли м.г. Според Ердоган Гюлен е наредил преврата от САЩ, където живее и неговите привърженици в армията, основно във въздушните сили, са се опитали да вземат властта. Официалната версия на Анкара е, че бунтът се е провалил заради народната съпротива, когато хората излизат по улиците. Фетуллах Гюлен твърди, че опитът за преврат е организиран от самия Ердоган, за да затегне хватката около властта. Западните съюзници на Турция не могат със сигурност да кажат коя версия е по-близо до истината. Едно обаче вече е кристално ясно, а именно, че



президентът Ердоган използва атаката



срещу правителството му като извинение, за да започне офанзива срещу всички сектори в обществото, които не го подкрепят. От миналия юли почти 140 000 държавни чиновници са уволнени и около 50 000 души са арестувани.

По случай годишнината от опита за преврат "Шпигел" припомня критичните часове, които отнеха живота на почти 300 души и сложиха край на демокрацията в Турция. Документите, обвинителните актове и разследванията обаче трябва да бъдат разглеждани внимателно. Свидетелите взаимно си противоречат, съдебната система е под контрола на Ердоган, а за някои от признанията се смята, че са изтръгнати с мъчения.



Събота, 9 юли 2016 г., Анкара

Теологът Адил Йоксюз е събрал група мъже във вила, като сред тях има двама генерали, адмирал и няколко цивилни. 49-годишният Йоксюз няма нито една публикация в академичната си кариера в западната част на Анадола освен дисертацията си, но въпреки това е изключително влиятелен. Смятан е за довереник на живеещия в изгнание Гюлен. Има снимки, на които двамата се молят заедно в имението на Гюлен в Пенсилвания. Гюлен е изградил империя от училища, университети и медийни компании в над 160 държави по света и последователите му заемат важни позиции в турската държава. За всяка институция той е определил по един лидер - т. нар. имам. Според последователите на Гюлен Адил Йоксюз е "имамът на армията", отговорен да осигури влияние на движението на Гюлен в редовете на армията. Смята се, че много войници са по-лоялни към него, отколкото към генщаба. В продължение на много години Ердоган и Гюлен заедно контролираха Турция, но битката за власт доведе до разрив между тях през 2013 г. От тогава президентът приема последователите на Гюлен за терористи, а движението на Гюлен се опитва да отстрани държавния глава. Адил Йоскюз започва тайната среща в Анкара с молитва. Според свидетелски показания, дадени пред прокурорите, групата обсъжда финални детайли по плана, който е направил Йоксюз. Елитни войници трябва да арестуват президента Ердоган и да го отведат на кораб в Средиземно море. Шефът на генщаба Хулуси Акар трябва да бъде убеден да оглави преврата. Някои от участниците в срещата изразяват съмнения относно възможностите за успех. "Нека да не каним Сатаната с негативни мисли", казва Йоксюз, според обвинителния акт.



Петък, 15 юли, 2016 г., военно летище "Гюверджинлик", Анкара, сутринта

Пилотът Осман Караджа се е завърнал по-рано от почивка в Егейско море. Той е избран от по-високопоставен от него. Това е историята, която Караджа по-късно разказва на разследващите. Помолен е да си изключи мобилния телефон и му е казано: "Знам, че си част от движението на Гюлен. Действаме тази вечер. Ще взема (шефа на разузнаването) Хакан Фидан с хеликоптер. Ще се лее много кръв". Караджа признава, че е бил сред последователите на Гюлен, но вече се дистанцира от тази общност и сега е изпълнен със съмнения. Измъква се от поделението и взема такси до централата на турската разузнавателна агенция МИТ, където разказва всичко за преврата.



Централата на разузнаването, Анкара, 14.20 ч.

Четирима служители разпитват пилота и искат да знаят какво според него ще се случи. Той отговаря: "Ще бъде нещо голямо, може би дори преврат". Поне в този момент МИТ разбира, че се готви путч. Шефът на разузнаването Фидан се смята за доверено лице на Ердоган, но в този преломен момент единственият човек, когото той информира, е зам.-шефът на армията. Според собствените му показания шефът на разузнаването провежда първи телефонен разговор с Ердоган към 22.00 часа. Не е ли повярвал на източника? Или е прикрил истината, за да защити президента? Фидан все още не е дал убедителен отговор на тези въпроси.



Военновъздушна база "Акънджъ", Анкара, ранен следобед

Командирът Хакан Еврим е изпратил част от войниците по домовете им по-рано от обичайното. Само тези, които ще вземат участие в заговора срещу Ердоган, остават. Участниците в преврата използват криптирани съобщения. Тези, които кажат паролата "Мир у дома", имат достъп през входа. На цивилни лица е забранен достъпът до военни съоръжения в Турция, но планиращите преврата и Йоскюз са в базата "Акънджъ" на 15 юли.



Генщаба, Анкара, 18.00 ч.

Почти четири часа след посещението на информатора в МИТ шефът на разузнаването Хакан Фидан открива ръководителя на генщаба Хулуси Акар и го предупреждава, че войниците планират атака. Според членове на парламентарната комисия, разследваща опита за преврат, реакцията на Акар е смайваща - той просто издава нареждане да не бъдат извършвани полети. Участниците в опита за преврат в сградата на генщаба научават за срещата между Фидан и Акар. Според обвинителния акт те определят за свой център военната база "Акънджъ". Издадена е заповед на войниците да започнат преврата шест часа по-рано от предварително планираното. Това накрая се оказва фатална грешка, тъй като позволява на Ердоган да мобилизира населението срещу заговорниците. Ако пучът беше извършен в ранните сутрешни часове, това вероятно нямаше да бъде възможно.



Хотел "Гранд Язъджъ клуб Турбан", Мармарис, около 20.00 ч.

Президентът Ердоган е на семейна почивка на крайбрежието на Егейско море. В интервю по-късно той заявява, че зет му го е информирал по телефона за "проблеми с войниците" в Истанбул. Според версията на държавния глава за събитията той се е опитал да се свърже с шефа на разузнаването Фидан, но не е успял. Разказът на Реджеп Ердоган подкрепя съмненията, че е знаел за преврата по-рано, отколкото твърди, но не е наредил да бъде потушен, за да извлече политически ползи от него.



Военно летище "Гюверджинлик", Анкара, 21.30 ч.

Информаторът на службите Караджа се е върнал в базата. Шефът му казва: "Незабавно трябва да излетим (за "Акънджъ"). Войниците се стичат към казармите. Караджа използва хаоса, за да си тръгне незабелязан. Той се обажда на агента за свръзка и му съобщава, че се планира полет към "Акънджъ".



Мостът над Босфора, Истанбул, 22.20 ч.

Генерал Юмит Дюндар, командир на Първа армия, напразно се опитва да се свърже с шефа на генщаба и с неговия заместник. Той тръгва към моста над Босфора, но се връща, когато вижда, че входът му вече е блокиран от войници. Така поне разказва по-късно пред разследващите.



Летище "Ататюрк", Истанбул, около 22.45 ч.

Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу току-що е кацнал в Истанбул, когато научава за преврата от говорителя си. Той се обръща към зам.-шефа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), който седи до него в самолета, и продумва изречение, което играе съществена роля при събитията през тази нощ: "Ние сме против преврата". Кълъчдароглу и неговият спътник от ПСР са изведени през пистата до ВИП зоната. Така те избягват среща със заговорниците и тръгват към града. По телевизията същата тази нощ Кълъчдароглу разкритикува вземането на властта от военните.



Събота, 16 юли 2016 г., кабинета на премиера, Анкара, малко след полунощ

Девет министри се събират на кризисно заседания. "Да бъдем готови да умрем", казва един от участниците в срещата, според съобщение в турските медии. По държавния тв канал ТРТ водещ на новините е принуден да изчете съобщение на превратаджиите. "Демокрация, основаваща се на разделението на властите, не съществува тук. Не можем повече да изпълняваме задълженията си при тези условия. Поемаме контрола под мотото: "Мир у дома, мир по света".



Истанбул, по същото време

Превратаджиите завземат летище "Ататюрк", фондовата борса и държавната телевизия. Обкръжават местните офиси на ПСР. Изглежда са близо до успеха. "С всеки, който се противопостави на действията ни, ще се справим с груба сила", пише лидерът на преврата подполковник Музафер Дюзенли по мобилното приложение WhatsApp. "Това е заповед".



Хотел "Гранд Язъджъ клуб Турбан", Мармарис, около 00.24 ч.

Циркулират слухове, че Ердоган е мъртъв или е избягал, но тогава той неочаквано се поява в ефира на Си Ен Ен Тюрк. Дава интервю от мобилния си телефон чрез Facetime от мястото, където е на почивка. Образът на президента не се вижда ясно, но въпреки това може да бъде разпознат. Той призовава хората да се противопоставят на военните и "да излязат по улиците и да им отговорим". Залогът за държавния глава е висок, тъй като той рискува смъртта на хиляди хора с този призив. Ердоган и семейството му са откарани с хеликоптер до най-близкото летище в Даламан. Пилотът лети ниско, за да не бъде засечен от радарите и е с изключени светлини.



Истанбул, 00.52 ч.

Генерал Дюндар повежда войските си срещу заговорниците. Той дава интервю за тв канала A Haber. "Този опит за преврат е дело на малка група войници. Няма подкрепата на турската армия", казва той. Изказването му се оказва повратен момент. За първи път става ясно, че големи части от армията ще се изправят срещу превратаджиите.



Сградата на парламента, Анкара, 02.35 ч.

Депутатът от ПСР Мустафа Йенероглу заедно с представители на всички политически партии изготвят съвместна декларация, в която се противопоставят на преврата, когато хеликоптери започват от въздуха да обстрелват парламента. Депутатите бягат в специална стая в мазето. Йенероглу чрез мобилния си телефон следи как превратаджиите атакуват президентския дворец и централата на разузнаването. Той изпраща SMS на жена си, която заедно с децата е в Германия, където е израснал и самият депутат. "Бъди силна, грижи се за децата", пише й той.



Хотел "Гранд Язъджъ клуб Турбан", Мармарис, 03.00 ч.

Хеликоптери на превратаджиите трябва да излетят от планината Тавър за мястото, където президентът е на почивка, в опит да пленят Едроган. Силите за сигурност обаче спират целия въздушен трафик. Вместо това пучистите изпращат войници от Измир.



Площад "Таксим", Истанбул, около 03.40 ч.

Полицията загражда площад "Таксим" - централната част на града, която често се използва за политически събирания. Те използват сълзотворен газ и арестуват войници. Бойни самолети летят ниско над града. За малко изглежда все едно, че в Турция вече се води гражданска война. Протестиращите не отстъпват от улиците. Участниците в преврата предават контрола на площад "Таксим", както и над Координационния център за бедствия, на фондовата борса и на летище "Ататюрк".



Летище "Ататюрк" , Истанбул, около 04.15 ч.

Хората от летището току-що са изтласкали пучистите. Подготвят тържествено посрещане на Ердоган. Вдигат ръце, за да поздравят турския лидер. "Тайип! Готови сме да умрем за теб!", крещят те. Изражението на лицето на Ердоган е сурово. В речта си той обвинява имама Гюлен за военния преврат.



Базата на превратаджиите "Акънджъ", Анкара, след 06.00 ч.

Единственото, което е останало на пучистите, е да осигурят собственото си оцеляване. Йоксюз, който планира преврата, се опитва напразно да избяга от базата. Той е обстрелван, когато се опитва да се качи на хеликоптер. Арестуван е заедно с генерал Мехмет Дишли, който е брат на зам.-шефа на ПСР Шабан Дишли и подполковник Дюзенли. Правителствените сили освобождават армейския шеф Акар и със самолет го отвеждат при премиера.



Истанбул, рано сутринта

"Прекратена ли е операцията?", пита военнослужещ в WhatsApp. "Да, командире", е отговорът. "Остани жив".



Днес

На основните обвиняеми за неуспешния преврат - ген. Акън Йозтюрк и ген. Дишли са предявени обвинения от съд в Анкара. Дюзенли е съден в Истанбул. Йоксюз, който е организирал преврата, временно е освободен от затвора със съдебно решение, но мотивите за това остават тайна. Той бяга веднага, след като излиза на свобода. Шефът на разузнаването Фидан и на генщаба Акар си запазиха позициите, въпреки че очевидно се провалиха и не успяха да предотвратят опит за преврат. Ген. Дюндар, командирът на Първа армия, след 15 юли е повишен до зам.-шеф на генщаба, отговарящ за армията. Пилотът Караджа е поставен под специалната закрила на разузнавателните служби. Правителството очевидно не иска да му позволи да се разприказва публично.

Има обаче някои въпроси от нощта на пуча, които и до днес остават без отговори. Най-важният от тях е защо правителството не е взело мерки по-рано срещу бунтовниците? Правителствените служби преди всичко са били информирани за плановете в ранните часове на 15 юли - петък. За разлика от Запада, малко хора в Турция се съмняват, че бунтът е ръководен от привърженици на Гюлен. С последвалите множество чистки в армията, движението на духовника беше единственото достатъчно силно, за да се противопостави на правителството. Други организации можеха също да го подкрепят, сред които кемалистите и военните, които смятат, че превратът може да бъде благоприятен за кариерата им. Опозицията настоява за изясняване на събитията. Но въпреки това нито шефът на разузнаването, нито пък на генщаба са свидетелствали пред парламентарната разследваща комисия. Самият Ердоган няма интерес за повече изясняване на събитията от 15 юли. Той не участва лично в това отмъщение, поне такава е неговата публична тактика.