|
| Емил Хърсев |
постъпленията от туризма могат да се удвоят
само в рамките на година-две, което означава добавената стойност и печалбите поне да се утроят. Достатъчно е да сравним цените за аналогични услуги в Гърция, а дори и в Турция, не е нужно дори да надничаме в ценоразписите на Испания и Италия, за да видим нивата, на които спокойно може да се продава българският туристически продукт. Но няма как да достигнем нито гръцки, нито турски цени, докато пласираме българските туристически дестинации в ниския пазарен сегмент, онзи, който привлича клиенти с ниски цени. Презумпцията за ниската цена е, че продуктът не го бива, но евтинията компенсира никаквото качество. Това изобщо не е вярно. При сравнима категория
България предлага по-високо качество
на хотели и храна, отколкото която и да е съседна страна. Това не е мнение (знам, има огромно количество кисели нашенци, които с настървение връхлитат да опровергаят това; чакам психиатрите и антрополозите да обяснят защо). Става дума за факти и обективни сравнения. Можем да изброим буквално стотици изследвания. За тях не се говори и пише не само защото в България "добра новина" стана оксиморон, но и защото липсва система за оповестяване на позитивните вести. Грубо казано, защото никой не плаща да научи нацията добрите новини за собствената си страна. А трябва. Вземете дори брюкселската бюрокрация. От всеки лев, платен в България, близо десет стотинки отиват за пропаганда и реклама (ПР). Здраво кудкудякане пада, та 60% от българите са убедени, че ако спрат "европейските пари", страната загива (а не е вярно). Така трябва за всеки отрасъл, в който имаме какво да покажем. Особено за туризма. За България потенциалният турист получава
крайно недостатъчна информация и реклама,
а според мен - и крайно некачествена. Най-ефективният рекламен клип за България досега е на световноизвестния мебелен гигант - дето родители отказват на дъщеря си: "Малка си още да отидеш в Слънчев бряг", от яд момичето бясно блъска мебелите (но те са здрави!) Вместо да пилее жалкия рекламен бюджет за тъпите клипове и брошури, с които се слави България, най-добре е държавата да възложи националната реклама на въпросната мебелна верига - резултатът ще ни смае, тези хора много разбират от това.
България има проблем с достъпността,
цели три десетилетия и държавата, и частниците в бранша не успяват да откъснат нашия туризъм от тежка зависимост: продължителността на туристическия сезон се определя от чартърните програми на чуждестранните туроператори. Те не поемат ненужен риск, затова планират полети до нашите курорти само за периода, в който могат да ги напълнят. Няма пет месеца. И продават български дестинации само за това време. От години говорим, че ако хотелиерите успеят да се договорят за най-простото: да поемат риска от една по-дълга и интензивна програма за чартърни полети, хотелите им ще са пълни по-дълго време, а и заетостта ще се вдигне. Но всеки хотелиер се е оградил в своя двор и нито пари дава, нито се ангажира за орташки работи. Чакат държавата да реши проблема. Не само този проблем. Да вземем
проблема с постния продукт
Какъв е сценарият за ваканция в България, какво предлага тя на масовия турист: получава легло да спи колкото иска, да се тъпче и пие колкото ще (ол инклузив), плаж до морето или около басейна. Вечерта да обиколи кръчмите и да се напие до синьо, ако това търси, ще може да се напуши и надруса. Всичко - много евтино. Вярно, дори този семпъл сценарий привлича много (и все повече) туристи, но само за сметка на дъмпингови цени. За да привлекат туристи, готови да платят по-високи цени, българските курорти трябва предложат по-наситен продукт, повече възможности за преживявания, повече атракции (лат. attractio, привличам). Всъщност в България има повече атракции от Гърция или Турция.
Но се предлага некачествено
Все още българският бизнес продава продукти и услуги по принципа на чаршията: чака клиентът сам да дойде на място, за да му предлага каквото и да е. Туристът трябва да стигне до атракцията, там да го навиват да яхне магаре или да се повози на някаква гемия. Ако съм решил да почивам в Бургас от 17 до 24 юли догодина, как да разбера какво ми предлага българската туристическа индустрия? Има ли интернет сайт или поне телефон, от който да науча какви опери, концерти, представления ще се играят през тези дни, какви екскурзии, фестивали, всякакви други атракции ще се предлагат. Мога ли да си резервирам билети? Същия проблем, пред който се изправя туристът, решил да си организира сам качествена ваканция в България, имат и професионалните туроператори. Те също трябва да знаят много, много предварително какви услуги са достъпни в туристическата дестинация, при какви условия и цени - за да могат да ги предлагат на крайния клиент. Практически няма нужда от инвестиции,
нужни са смешно малко разходи,
за да се решат тези най-очевидни проблеми на българския туризъм, а резултатите ще скочат не само в проценти, а в пъти. Колко струва например една система за информация и резервации, в която всеки бизнес във всяка община да заяви предлаганите туристически услуги, да дава информация за тях и да приема резервации и плащания? Какво пречи някой да сметне колко струва да се поеме рискът, за да се удвоят полетите до българските летища и да се гарантира достъпът на целия потенциален туристически поток до Черноморието не пет, а поне седем месеца, до зимните курорти не два, а поне пет месеца? И да се създадат най-сетне професионална програма и система за привличане на клиенти към българския туристически пазар. Не става дума държавата да плати всичко това, ясно е, че който получава приходите, той трябва да носи и разходите. Първата стъпка на всеки бизнес е да състави бизнес план. Не политическо бръщолевене, речи и "стратегии". Бизнес план за българския туризъм трябва, за да реши задачата как да привличаме максимален брой туристи при оптимални цени.
