Инж. Васил Василев е роден през 1980 г. в гр. Троян. Завършва Лесотехническия университет с магистратура "Ловно и рибно стопанство". Трудовият си път започва през 2004 г. в частния сектор, от 2007 г. постъпва на работа като експерт в отдел "Лов" в УС на НЛРС-СЛРБ. (Национално ловно-рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в България) В периода октомври 2011 г. до септември 2013 г. е директор на ДГС-Радомир. От септември 2013 г. е главен секретар на съюза, а от тази година е избран за председател на УС на съюза. Семеен е, има три деца.





- Съюзът на ловците и риболовците е бил управляван все от хора на много почтена възраст, а Вие сте на 37 едва. Как стана така? Напомняте Макрон във Франция, Курц в Австрия...

- Да, нашата организация е много консервативна. Голяма част от промените, които се случиха в обществения и икономическия живот в България, не намираха своето отражение в живота на съюза. Но постепенно се получи една смяна на поколенията в членската маса на организацията. Голяма част от възрастните хора се оттегли, а на тяхно място дойдоха млади, които почнаха да поставят нови изисквания към работата на ръководството на съюза и на сдруженията по места. Което може би е знак, че самата организация търси промяната. Приемам избирането ми за председател именно като стремеж към промяна.

- Свикнали сме на хумор покрай ловците и риболовците. Но тази област е и с много проблеми. Бракониерството ли е най-големият?

- Проблемите се делят на две групи. Първите са взаимоотношенията между хората - организации и държавни институции, вътре в дружествата и т.н. Втората група е свързана с опазването на биологичното разнообразие и дивечовото богатство.

- Тоест не само ловите, но и браните дивеча, така ли?

- По условие нашата организация е природозащитна организация. Ловецът, за да има право да нарами пушката, е длъжен да положи усилия и да изпълни множество дейности, за да осигури достатъчно количество дивеч - подхранване, разселване, борба с различни неприятели, подобряване на местообитанията...

- И правят ли го ловците? Едно време трябваше да се бият свраки и ловците да се отчитат със сврачи крака пред съюза...

- Няма вече такова нещо. Но днес всяка ловна дружинка има план; всеки неин член трябва да изпълнява този план. На много места ловците се убедиха, че когато се полагат постоянни и целенасочени грижи, то самият дивеч се увеличава. Тоест грижата рефлектира върху количеството дивеч, който е и за тяхна, и за обща радост. Най-големият бич, за съжаление обаче, е извън нашия контрол. Това на първо място е тотална загуба на биоразнообразие.

- А защо се губи?

- Основната причина е загубата на дивечови местообитания. Ще си послужа с пример - ако изведнъж изчезне кислородът, то и ние ще изчезнем бързо. А новите условия в земеделските практики, които дойдоха след влизането на страната ни в ЕС, за жалост, са нещо такова за дивеча. Започна да се работи с нови машини, увеличиха се обработваемите площи, земеделците започнаха масирано използване на инсектициди, хербициди, други извънредно мощни препарати...И ако тръгнеш примерно днес из полетата на Добруджа, ще видиш едни изорани полета, третирани с различни препарати...Но дивеч там няма и не би могло да има.

- Това не е ли неизбежно? Човекът завладя планетата, доминира като брой, интелект и технологии, нуждае се от изхранване на собствения вид... Дори в Африка вече е така.

- Да, този проблем е факт, не само у нас. Но то е и причината в ЕС да започне дискусия какво да се прави. От 2020 г. нататък се планира нова селскостопанска политика по тези въпроси. Предвижда се земеделците да получават субсидии, ако оставят някакви мозаечни площи, където би могъл дивечът да намира убежище и развитие. Този въпрос - за дивеча, набира сила в ЕС и се мисли по него, търсят се решения. Защото ловците сами не са в състояние да опазят дивеча, особено при интензивното земеделие. Ловците нямат ресурса примерно да платят на земеделеца, за да не обработва част от земята си, и там да има и убежища, и дивеч, и лов. Когато минат големите трактори и напръскат с хербицидите, след това като влезете в нивата, ще видите едни прави редове, гола земя, няма нито тревичка...Това е пагубно не само за дивеча, но и за биологичното разнообразие. Вторият бич е бракониерството, за което стана дума, макар това да не е правилният термин всъщност...

- Защо да не е?

- Защото в нито един закон няма легална дефиниция на термина "бракониерство". Законите говорят за нарушения.

- А как се борите с него?

- Е, ние не сме полиция. И не бива. Имаше идея в 43-тото народно събрание да задължат ловните сдружения сами да извършват охрана. Това не е сериозно, защото опазването на дивеча и природата като цяло е въпрос на опазване на обществения ред в държавата. А там се изискват специални функции и специални правомощия. Несериозно е да очакваме служител, назначен от ловно сдружение, което е неправителствена организация, без никакви функции и правомощия по закон, да преследва през нощта въоръжени хора. Но нашите членове са ангажирани да подават сигнали, да съдействат на компетентните органи. И те го правят, когато забележат нередност. Само че една неправителствена организация не може да се справи с проблем, с който не се справя държавата.

- А защо държавата не се справя? Бият дивеча и рибата с какво ли не...

- И продължават. Има много нарушения. Бедата е, че повечето нарушители не са чичо Гошо от махалата, който търси да се изхрани, а високопоставени хора с мощно оръжие и автомобили. Това е много грозно, защото тотално разваля имиджа на ловеца като човек, който се грижи за природата. То превръща този "ловец" в мародер и убиец. Освен това затруднява наказателното преследване, защото тези хора имат ресурс, наемат си адвокати, намират дебели връзки. Помним един районен прокурор на крайморски град, който беше заловен за бракониерски набег... Винаги в тези случки са замесени или представители на МВР, или на съд, или на прокуратура, или горски, че дори и кметове - много е трудна борбата. Обикновено не са случайни хора и правоприлагането е изключително трудно. Наскоро имаше случай, който ме изуми. В Свиленград една група ловци, вкл. председателят на сдружението, бяха заловени да ловуват на място, на което нямат право - в държавния ловен район. Оказа се, че трябва да ходим на две срещи със зам.-министър, за да могат да им се съставят актове. Тези актове могат да бъдат обжалвани в съда и ако той прецени, да ги отмени, но отговорните институции понякога сякаш сами решават кога и как да прилагат закона. Та, по места хората имат много зависимости и е много трудно да бъдат преодолени. И излиза, че едната трудност е със самия закон, а след това - неговото прилагане. Надяваме се на помощ от държавата, и тогава проблемите биха били решими.

- А чувствате ли уважение от страна на държавата? На шега се подхвърля, че СЛРБ - със своята огромна и въоръжена членска маса, е сериозна сила, способна и на политически преврат...

- Ние можем да сме партньори на държавата и сме заинтересовани от добрите отношения. Разбира се, можем да бъдем и стоп на разни инициативи, които са в ущърб на обществения интерес. А сме стара организация - на 6 август т.г. ще отбележим тържествено 119 години от нашето основаване. И сме показали, че когато тръгват да ни отнемат права, ние се борим за тях и реагираме адекватно. През 2000 година събрахме 20 000 души на митинг, когато искаха да сменят статута на организацията с правителствено решение, а 2015 през юни организирахме митинг заради капаните и улова на диви свине с капани. И без особена организация събрахме 10 000 от страната. Смятам, че можем да бъдем от полза на политиците - те много говорят напоследък за обединение. Можем да им покажем един уникален модел. Защото нашите членове включват цялата палитра - по социален статус, вероизповедания, етноси...И само при нас можеш да видиш как крупният банкер, шефът на компания или партиен шеф се нареждат за лов с пушката като редници, а командите примерно ги дава селският овчар. Но когато селският овчар е ръководител на лова, заповедите му се изпълняват от всички. Овчарят може да отстрани депутата от лова, ако той не се подчинява на неговите разпореждания. Имаме и много области с разнообразен етнически състав. И в лова няма значение кой е Иван, кой е Хасан. Та, нашата организация може да обедини хората, да покаже добър модел за това.

- Добре, а какво ще кажете на тези, които смятат лова и риболова за празно хоби, за отживелица? И че ловците са убийци.

- В нашето съвремие вече не съществува понятието "дива популация". Има само повече или по-малко контролирана популация - на животни, на риби и т.н. Така че ловът вече е инструмент за управление на животинската популация. Както не можем да стопанисваме гора, без да сечем дървета, така не можем да стопанисваме животинска популация, без да отстрелваме някои нейни представители. Другото крие заплахи. В Холандия например, където "зеленото" мислене е изключително силно, преди 20 години пуснаха пет елена лопатара в един градски парк на Амстердам. Днес този парк се обитава от 3500 елена лопатара. Те са проблем за средата, стават инциденти, в брачния период мъжките нападат разхождащи се граждани и т.н. От три години там върви дискусия как да се реши проблемът.

А е доказано, че когато ловецът е налице и полага разумни усилия, то популацията на животните се увеличава. В Германия се стрелят повече от милион сърни годишно, а популацията нараства. А там е разрешен колективният лов на сърни. У нас е забранен колективният лов на сърни, в резултат се отстрелват около 1500 сърни годишно, пък популацията им не расте. Можете ли да ми кажете защо е така?

- Не, не мога.

- Тогава аз ще ви кажа - защото когато един дивечов вид е ловен обект и представлява интерес за ловците, те полагат значителни грижи за него. А у нас ловците загърбват малко грижите за този дивеч, защото не разчитат на него като обект на лов особено. Та това е - ловците не са убийци, а са фактор за опазване на дивата природа.