За 15 години доходите в София са се увеличили 4.36 пъти, докато във Видин са нараствали много по-бавно - там увеличението е само два пъти. Заради трудовата миграция Перник вече гони столицата по доходи. В други области обаче се наблюдава срив - Пазарджик изпада от групата на най-богатите до най-бедните. Ножицата ще продължи да се разтваря, защото в структурата на доходите все по-голямо значение има заплатата, а в бедните области със застаряващо население и със слаб трудов пазар пенсиите заемат по-голяма тежест в семейния бюджет. Те обаче няма как да компенсират нарастването на трудовите доходи. Това показва анализ на доходите за периода 2001-2016 г. на Института за пазарна икономика и геоинформационна компания "Мапекс".

За този период средният годишен доход на човек от домакинството е нараствал с по 240 лв. на година и за 2016 г. е стигнал 5167 лв. Зад тази усреднена стойност обаче се крият огромни разлики по области. В София средният годишен доход на човек през миналата година е бил 7349 лв. и в най-високата група доходи столицата е сама. През 2001 г. обаче тя изобщо не е била сред най-богатите, а е била в една подоходна група с Видин и Сливен. Любопитно е, че според данните доходите в столицата започват да растат чак след 2005 г., а дотогава са били около средните за страната. Днес разликата с Видин е 2.1 пъти.

Във втората група с високи доходи - между 5780 и 6540 лв., отново има само една област - Перник. Тя дължи възхода си най-вече на всекидневната трудова миграция към столицата. В златната среда с доходи между 5020 лв. и 5780 лв. са седем области - Плевен, Русе, Варна, Габрово, Стара Загора, Ямбол, Смолян.

Тотално различна е картината в дъното на доходите. В групата с най-ниско ниво на доходи през 2001 г. е имало само една област - Търговище, с годишен доход под 1260 лв. В следващата група - между 1260 лв. и 1420 лв. - са попадали Монтана, Ловеч, Велико Търново, Добрич и дори Пловдив и Стара Загора. 15 години по-късно в двете най-ниски групи вече има 19 области. На най-ниското ниво, което вече е до 4260 лв., Търговище не е сама. Компания й правят още Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Разград, Силистра и Кърджали. Следващата група области са с доходи между 4260 лв. и 5020 лв. Стара Загора се е измъкнала в по-горна група, но Пловдив си остава тук. На това ниво са още Кюстендил, Благоевград, Шумен, Хасково, София-област, Враца, Велико Търново, Добрич, Бургас. "Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години", отбелязват от ИПИ.

София не е единствената област, която сериозно "мигрира" в класацията на доходите. Пазарджик се е сринал за 15 г. - през 2001 г. е бил в групата на най-богатите области, а през миналата година вече прави компания на най-бедните с годишен доход под 4260 лв. на човек. Силистра и Разград са били в средата по доходи, а сега са на дъното.

"Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София. Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната", заключават от ИПИ.



ТЕНДЕНЦИЯ

След известно колебание през кризата делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. "Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил", посочват от ИПИ. В тези области пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата - 48% във Видин и 41% в Кюстендил.