Преди години - в самото начало на тази поредица (вж. Свързани текстове) - използвахме едно сполучливо заглавие на научен труд*, който тогава беше току-що излязъл, за да опишем руско-френските исторически връзки; днес - десет години по-късно - съвременните ни политически събития и, най-вече, изпълването на знаменателни годишнини от свръхважни исторически събития, ни налагат да се заровим отново в далечното минало в опит да проумеем случващото се пред очите ни; още не е измислен по-добър начин за предпазване от погрешни стъпки...

Във всеки случай, женитбата на древноруската княгиня Анна Ярославна за френския крал Анри I - пръв брак за нея и втори за него - е първият, макар и непродължителен, "съюз на сърцата" между две големи днешни държави - Русия и Франция; след доста столетия ще го последват и други, няма да ги пропуснем тук...

* * *

Едва ли ще са нужни кой знае какви предварителни обяснения; за княгиня Анна Ярославна - най-малката от трите дъщери на древноруския велик княз Ярослав Владимирович (987-1054), от по-сетнешните историци назован Ярослав Мъдри - напоследък често се пише и говори даже в новините, понеже една арогантна новопоявила се народност се опитва да присвои само за себе си общата история на 250 млн. източни славяни; не че формиращите се днес като нация украинци нямат нищо общо с историята на Древната Рус - имат, разбира се - но разглежданите от нас днес събития се разиграват осем века и нещо преди да започне поне в зачатък процесът на образуването на украинската народност някъде в средата на XIX в.

Разбира се, не смешните днешни украински твърдения на исторически теми ще ни занимават, нито мръсните западни игри, но все пак трябваше нещо да се спомене, за да не изглеждаме глупаво опулени като в небрано лозе; не можем напълно да избягаме от злобата на деня...А и ние, българите, добре ги разбираме тия работи; ония, които пишат под заплахи и/или за много пари "историята" на нацията, изобретена на югозапад от нас преди три четвърти век - която е и плът от нашата плът, и кръв от нашата кръв - не престават нахално да крадат от историята ни; и не оттук оттам по малко, а цели глави, заедно с кориците...Та, исках да кажа, че сме наясно с технологията на присвояването на минало.

Иначе изворите за Анна Ярославна са повече от показателни (вж. Извори); навсякъде тя е от "Ruzzia" или "Ruscia", както това е в съвременните на Анна Ярославна Хилдесхаймски анали от 60-те години на XI в. (Имахме голямото желание да покажем всички изписвания на името на тази държава в западните, предимно латински, извори, но ще трябва да оставим това за друг път - мястото не би могло да ни стигне, като добавим и поясненията). Впрочем и до втората половина на миналия век Анна Ярославна - като френска кралица - се посочва в историческите съчинения според споменаванията й в историческите извори - като Анна Руска; понеже тук вече утвърдихме друг - по-ясен, според нас - начин на изписване, ще споменаваме съпругата на крал Анри I като Анна от Рус, макар днешна Русия в подавляващото мнозинство латински извори от XI в. да се среща в изписване, което е по-близко до днешното.

Та, до самия край на миналия век Анна се разглежда от френските - и изобщо от западните - историци като (древно)руска княгиня; изневиделица, в първите години на нашето хилядолетие, като по команда, едновременно и без да се срамуват, западните изследователи започнаха да пишат за тази историческа личност като за "Анна Киевска" ("Анна от Киев"); какъв масов едновременен катарзис, а? Имало било "свободен свят" на запад, ни убеждаваха тук двама мазни пигмеи тия дни; свободен е, верно, никой там не те ограничава да крачиш накъдето си искаш и с каквато си искаш забързаност ...чак докато не стигнеш решетките на клетката...В наши дни политизирането на историята е колкото грозно и кощунствено, толкова и повсеместно - заради развитието на технологиите.

Няма, няма да се занимаваме с отвратителното ни съвремие, нека отново бързо се потопим в пищната прохлада на отминалото време. Въпреки изключителната си известност - понякога твърде съмнителна, впрочем - Анна Ярославна, същата е и Анна от Рус, а и Агата от Рус, не е твърде интересна като историческа личност; тя остава по-малко от осем години на френския престол, царуването й не блести с особености, изворите я споменават бегло, обичайно във връзка с други събития, по-важни според летописците.

Появата на Анна Ярославна на историческата сцена става в епизодичната роля на спомената между другото . Впрочем, древноруските извори пък съвсем не я познават - те нито веднъж не говорят за най-малката от трите дъщери на великия княз Ярослав Мъдри (вж. Изображението). Най-ранният исторически извор за нея - така наречената "Реймска глоса" (вж. Извори) е всъщност за мощите на св. Климент - история, свързана и нашите свети братя Кирил и Методий, но това е съвсем друга тема; Анна Ярославна само е спомената тук. И така е с всички останали извори за тази, изглежда, малозначителна историческа личност.

Само още два щриха към нейния образ ще е възможно да прибавим тук. И първият от тях е свързан с екзотичността на избора на Анри I; кое, всъщност, налага той да си доведе втора съпруга чак от другия край на Европа, съществени политически мотиви липсват.

Обяснението отдавна е дадено във френската историография от последната четвърт на миналия век - през първата половина на XI в. френските Капетинги са вече в многобройни брачни връзки с всичките си съседи; бракът с Анна Ярославна е възможност да се обнови и засили кръвта на френския владетелски род.

Вторият възможен щрих към историческия образ на Анна от Рус е свързан с често посочвано нейно "писмо" до баща й, в което - между другото - се съдържа и следното изречение: "Защо ме запрати в тази варварска страна? Жилищата тук са мрачни, църквите - безредни, а нравите - ужасни..."

"Писмото" на Анна от Рус обаче по-скоро е художествена измислица на Морис Дрюон ("Paris, de Cesar a saint Louis", P.,1964). Може и да е художествена измислица това "писмо", но е исторически вярна измислица; нека припомним пак, че цивилизованият свят през XI в. обхваща едва-едва днешната Централна Европа, а западните покрайнини на континента тънат в мръсотия, студ и неспирен глад.

Даже в края на ХVII в. Шарлот-Елизабет Баварска, съпруга на брата на френския крал Луи ХIV, ни е оставила в едно свое писмо от 3 февруари 1695 г. тъжното наблюдение, че във френските кралски дворци "виното и водата замръзват в чашите на кралската трапеза." И докато аристокрацията оцелява в дебелите си дрехи от скъпи кожи, то в студени зими в Париж "хората от народа мрат като мухи", пак според писмо на баварската принцеса от 2 март 1709 г.



---------------

* Ирина Рыбачёнок, Россия и Франция: союз интересов и союз сердец. 1891-1897// М., 2004



Извори



"В годината 1048-ма от въплощение господне [=от рождество Христово; има се предвид от началото на н.е.], когато Анри [I (1031-1060)], кралят франкски [Franci; т.е. на Франция], изпратил в Рабастия [Rabastia; т.е. в Древната Рус] Р[оже], епископ на Шалон [античния Catalaunum; в Средновековието се франковизира като Chaalons en Champaigne; дн. Chalons-en-Champagne в департамента Марн (Североизточна Франция)] за [да поиска за негова жена] дъщерята на краля [т.е. на великия княз Ярослав Владимирович (987-1054) - княз ростовски, княз новгородски и княз киевски; назован в по-късната историогрофия Ярослав Мъдри] на тази страна, наричана Анна [бъдещата френска кралица Анна от Рус (1051-1060)], за която той трябвало да се ожени, предстоятелят [на съборната църква "Св. Богородица" в Реймс, дн. Североизточна Франция; известната църковна сграда, съществуваща и днес, е два века по-късна] Одалрик помолил този същият епископ, дали няма да благоволи той да узнае по тези краища ли се намира Херсонес [дн. в чертите на града Севастопол], в който, както пишат [някои] почива [християнският] светец Климент; и [също да узнае] до днес ли още морето отстъпва в деня на рождението [на светеца] и дали [тогава] може [до мощите] на светеца да се отиде пешком? Епископът изпълнил това [тази молба]. От краля [великия княз] на тази страна Ярослав [Владимирович] той научил, че папа Юлий [I (337-352)] е идвал [някога] в тази област, където почива светецът Климент, за да се бори с [арианската] ерест, която процъфтявала по тези места. Когато завършил делото [за което бил дошъл], папа [Юлий] от тези места се отправил назад, [но] му се явил ангел господен и [му] казал: "Не си тръгвай, защото от господа ти е разпоредено да се върнеш и да пренесеш тялото на св. Климент, което [и] до сега лежи в морето." Юлий му [отвърнал]: "Как аз бих могъл да направя това, щом морето отстъпва само в деня на неговото [на светеца] рождение?" Ангелът му казал: "Знак, че наистина господ ти е заповядал да се върнеш, ще бъде отстъпващото пред тебе море"..."

Из пояснителна приписка (стргр. glossa) към Псалтира на Одалрик от Реймс (така наречената "Реймска глоса"), fol. 214v, XII в.







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=337622

(Русия и Франция: съюз на сърцата)