- Г-н Стоев, защо битува мнението, че България не произвежда нищо, при положение че електрониката например се оказа номер 1 в износа ни?

- Има наложено мнение, че в България производство след социализма няма и сме много далеч от това, което е било като промишленост през годините преди 1989 г. Това не е съвсем така. Да, редно е да се каже, че промяната беше голяма. Трансформацията на зависимата от СИВ индустрия до такава, която зависи от пазара и конкуренцията, беше огромна и отне много години. Все пак обаче индустрията е тази, която движи икономическия растеж, независимо кой какво мисли и как се сравняват цифрите с тези от преди 1989 г. Факт е, че сега в индустрията се създават най-бързо работни места след кризата и голямата част от икономическия растеж се дължи на напредъка на промишленото производство и на инвестициите в промишления капацитет.

- Къде сме силни?

- Добър въпрос. Мнозина смятат, че българите сме силни в леките индустрии - текстил, храни, земеделие. Но лично аз смятам, че силата ни е както в производството на дрехи, обувки и консерви, така и в създаването на машини, оборудване, инсталации. Вижте например сектора "части за автомобили", който набира скорост не от вчера, а от години. Вижте и как се променя профилът на инвеститорите. До неотдавна голяма част от тях разчитаха основно на евтиния труд и на това да отворят завод за няколкостотин или няколко хиляди души, където има много ръчен труд. Такива фирми са силно зависими от демографията на района, в който работят. Те например не биха се насочили към Северна България, защото там просто няма хора. Сега обаче има промяна към инвеститори, които са по-малко зависими от човешкия труд. Те са по-автоматизирани, а продукцията им е с по-висока добавена стойност. Заради по-високата производителност те могат да плащат и по-високи заплати.

Самите заводи са по-компактни - с по-малко, но по-квалифицирани работници. Това съвпада с периода, в който българският пазар на труда започва да изчерпва своите възможности. Ако сме минали през години, в които кметовете режат ленти на нови заводи и се хвалеха колко много работни места ще разкрие заводът, то сега сме в години, в които по-скоро човек трябва да се хвали с обратното - с колко малко хора може да произведе много.

- Но някой би казал, че така не се насърчава заетостта?

- Да, защото просто няма нужда. Повечето работни места в момента са проблем, защото няма откъде да дойдат хората. Първото нещо, което един нов работодател се сеща да направи, е да открадне персонала от съществуващите заводи. Това е нормално и не бих го нарекъл нещо лошо. Нормално е да има преливане на работници от едни фирми към други и дори между отделни индустрии. Все пак обаче, ако се поставим на мястото на работодателя, губещ кадри, това е лошо, защото той е вложил енергия и средства в хората си, в обучението им, в стажантските програми. Всеки нов инвеститор за него е заплаха.

- Има ли нови "попълнения" в зона "Тракия" край Пловдив?

- Инвестициите в индустриалната зона около Пловдив растат, както растяха и през миналата година. Новото е: зона "Тракия" започна да става интересна и за медиите, и обществото. Когато инвеститорите търсят локации в Югоизточна Европа, едно от местата, които гледат задължително, е и зона "Тракия".

Там има голямо насищане на чужди компании, мениджмънт и хора, които могат да обменят опит или да вземат препоръка. Има и много компании, които са сходни по дейност - например производство на автомобилни компоненти. В същото време, когато говорите с някой от мениджърите, ще чуете и за серия административни неуредици. Но в същото време не се сещам някой да си е тръгнал от зоната. Това означава, че колкото и да говорим за липса на работна ръка, бюрокрация и др., все пак плюсовете са повече от минусите.

- Как гледате на акцията на правителството "да облекчим регулациите"?

- Чисто емоционално съм настроен положително. За да сме коректни обаче, е важно да се каже, че такъв тип политически напъни се правят от 15 години - още откакто се обсъждаше Законът за намаляването на административната тежест. Аз лично съм бил консултант през 1998 г. на екип на Световната банка, който изследваше административните пречки пред бизнеса.

- И голямата част от тях и в момента са същите, нали?

- Точно така е. А това е доклад отпреди 19-20 години. В някои сфери наистина имаше подобрение и това е видно от индексите, които измерват условията за правене на бизнес, най-популярният от които е този на Световната банка. България значително подобри индекса си, но определено има какво още да се желае, и то спрямо конкурентни инвестиционни дестинации като Словакия например, която е по-напред. По-напред са и някои съседни страни, които дори не са в ЕС. Така че, когато се опитваме да се състезаваме за инвеститори с тези страни, просто трябва да се знае, че България има "ненаписани домашни". При това в последните 7-8 г. България не е регистрирала някакъв значителен прогрес в тези европейски и световни класации. Това също трябва да се отчете. В тази връзка натискът за намаляване на бюрокрацията и корупцията трябва да продължи, за да видим реални мерки, а не само да слушаме констатации за пречките пред бизнеса.

От една страна, виждам, че исканията на бизнеса стават все по-конкретни, т.е. от общите препоръки "дайте да подобрим средата, защото това е важно за икономиката", вече има конкретни предложения. Едно от нещата, върху които трябва да се мисли доста, е либерализацията на трудовия пазар, която беше пропусната. По-конкретно - по-лесния внос на персонал от чужбина, по-лесното назначаване на стажанти, по-лесното освобождаване на персонал при нужда. Това изостава като правна рамка от икономическите реалности. Достъпът до труд е проблем номер 1 пред икономиката, за разлика от преди пет години, когато основните проблеми бяха свързани с данъците и осигуровките. Не че тези проблеми са се изчистили, просто проблемът с трудовия пазар стана по-остър.

- Защо - заради липсата на хора, липсата на квалификация или нежеланието да се работи срещу определени условия и заплащане?

- И трите взети заедно. Това с липсата на хора е решимо като казус. Заводите все по-малко ще разчитат на количеството труд. Решаваща ще бъде квалификацията на хората, които се наемат, и тяхното желание да учат и да се развиват. А сега то е критично. Мотивацията на кандидатите за работа, тяхната професионална ориентация още като ученици и студенти са фактори, които могат да подобрят работата на пазара на труда, без значение дали заплатите растат с 8 или с 10% на година. Това, разбира се, е важно, но е ясно, че на микрониво всеки ще вдига заплатите докато може и докато производителността позволява това.

- Как гледате на възродената идея малките фирми да получават ваучери по програма "Конкурентоспособност", вместо да кандидатстват с проекти? Допускате ли опорочаване на идеята?

- Такава опасност има винаги, но при положение че до момента програмата не беше особено успешна, мисля, че може да се рискува. Говоря конкретно за лошия опит от първия програмен период, свързан с парите за иновации, които и в момента не напредват съществено. Екипът в министерството е доста амбициозен и познава чуждия опит. Затова сега е моментът да се експериментира, защото няма какво да губим.