Бях съвсем млад репортер и трябваше да осигуря някакви странички от двама-трима писатели за не помня вече каква годишнина или конгрес. Или пък по друг повод. Тогава се подразбираше, че писателите са тези, които следва да "откликват" на всевъзможните събития у нас и в чужбина. Обадих се на единия: така и така, ако може трийсет-четирийсет реда... Човекът любезно се засмя: на него трийсет-четирийсет реда му бил само преамбюлът! Произнесе го сочно, с наслаждение, обичаше редките думи, може би защото не ги разбираше напълно. Преамбюл не се отнася към литературен текст, свързан е (според това какъв речник ще отворим) с дипломатически договори, с международни спогодби, със закони. Преамбюл имат конституциите, българската - също. Но ако разширим (по примера на нашия класик) значението му за свои нужди, това ще означава едно въведение към отделното авторско писание, което излага намерението на автора, мотивите му, както и всевъзможните уговорки, с които иска да обясни текста си, да предупреди или дори да се оправдае пред читателя.Това става естествено, освен в случаите, когато се оказва задължително...

Така почти всеки автор, който избира да пише за проблема с българските цигани днес, непременно открива текста си с тържествени заявления, че не е предубеден, че е изпълнен с нежност към този етнос, разказва как дружно и сърдечно е съжителствал с него в житейския си път и т.н. Навлиза се в подробности, които понякога идват в повече, но които най-вероятно са истински и са предназначени да разредят с подобаваща доза умиление "суровата шаячна правда", която ще последва в изложението. Защото това, което обикновено следва по темата, почти винаги е нелицеприятно, а за определени организации и лица и възмутително.

Настоящият преамбюл, наопаки, няма предназначение да ви умили и примири. Днес гадното ще е в преамбюла, а градивното - накрая. Поначало избягвам тематиката. Причината е елементарна - не обичам да ме редактират, да ми задраскват думи, пълноправно присъстващи в българския речник. (Вероятно предпазливостта ми се дължи повече на здравословен писателски инстинкт, защото доверието ми към вестника досега не е подлагано на изпитание.) "Циганин" поначало е славна, заслужила дума в българската литература и доколкото думите все пак са моята съдба, не ща някакви химикалки да човъркат в нея.

Десетина дни чакам някак да бъде анализирано и обобщено изобилието от гадни събития в държавата, всичките с мургав оттенък и всичките сякаш нарочно подредени в няколко дни - Асеновград, Смолян, Бяла, Нова Загора - за да опъват сърдечния мускул на гражданина и да извикват напълно понятно причерняване пред погледа. Вероятно това последното така е обхванало обществото, че то не може да пристъпи към ясно осмисляне и членоразделно обсъждане на случилото се. Изреждат се познати мъже да джомолят познати приказки, а хората не вярват на нищо и плашат с буна и неподчинение. Нещата в дълбините се променят, а мисленето ни за тях - не.

Нарочно или като съвпадение една телевизия показа подробности от висшия пилотаж на мургавите сънародници: телефонните измами. Майсторска разследваща работа, рискована и дръзка и с резултат, достатъчен най-сетне да задвижи нещо в държавата. Но в същото време и доста обезсърчаващ, ако го разчетем търпеливо. Защото в тези кадри видяхме едни други цигани, далече от нашите представи - дейни, комбинативни, изобретателни, необичайно динамични. "Мозъчният тръст" на този вид престъпност очевидно превъзхожда мозъчния тръст на властта. Българската полиция вече години не може дори да се доближи до тези групи, винаги са на крачка пред нея, винаги се изплъзват, водят играта. (Малка утеха е това, че със сигурност имат протекция в самото МВР и дори в парламента - подхвърля го във филма един от измамниците. Разликата в класите си остава.) Измамниците богатеят, стандартът им не отстъпва на стандарта на корумпиран депутат. Бизнесът им се разширява, убийственото им ноу-хау непрекъснато се усъвършенства, неуловими са - полиция и прокуратура се отдумват пред общественото мнение с присъди колкото пръстите на едната ръка.

Мимоходом понякога показват палатите на циганските барони, незаконните коптори в гетата, автомобилите, с които безработни идват за социални помощи, изсечените гори, убитите от неграмотни шофьори пътници и пешеходци.* Пострадали от разностранната им дейност кършат ръце като в безвъздушно пространство.

Край на преамбюла.

А след него - все същото. Няма изход, няма "визия", няма идеи. Може би защото тях, идеите, ни ги дават все хора попреяли, попрехвърлили мярката симуланти на гневни изблици или аматьори от демографския бранш. Но не може съвсем да няма мъдрост и здрав опит в нашите редици. Не може народният разум да не е приготвил нещо за случай като такова народно премеждие.

Може би просто трябва да разровим мравуняците!

А дотогава от отглеждане на безработната и необразована маса да преминем към адекватна, хуманна, но твърда социална политика. Ако не са помощите и привилегиите, които така разточително и безпроблемно се раздават, етносът ще трябва да се заеме със собственото си оцеляване. И тогава вече (най-после!) неминуемо ще се изравни с българите - ще трябва да го прави с труд, с усилия и някаква що-годе инициатива. Ако се спре кранчето и на престъпните доходи, това ще гарантира верния път. Не му мислят доброто различните правозащитни организации, фондации и етнически партии, които изврещяват при всеки опит да бъдат орязани нетрудовите средства, наливани от държавата в гетата. Или когато трябва да се платят токът и водата. Или когато престъплението трябва да получи наказание. Не, това не са приятелите, не са покровителите. Ако се замислите, точно те са му душманите на гетото.

Защото българите не сме вечни. Българите работят, преуморявате се, боледуват, стареят. Някои казват, че може и да изчезнат. Кой тогава ще се погрижи за скъпите на сърцето им техни храненици? Кой ще насади лук или картофи, че да ги изровят през нощта? Кой ще им пусне от прозореца парите от пенсията?

Мисионерите в Африка са го измислили: вместо да храниш племето с риба, научи го да лови риба.

Направете нещо бе, умни глави! Накарайте ги да нарамят въдиците...

____________________________

*И последното двайсет: цигани кладат огън на релсите и влакът не може да мине. Стои влакът и чака.Телевизията го показва. Красота!