Калин Калпакчиев е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Започва работа в съдебната система като младши съдия в окръжния съд в Добрич през 1995 г. До 2005 г. е съдия в Софийския районен съд, а до 2012 г. - в апелативния. Избран е за член на Висшия съдебен съвет от квотата на съда през 2012 г.

---

- Г-н Калпакчиев, как тълкувате решението на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) по "ЦУМ гейт"? След като преди време и мнозинството във ВСС отказа да се занимава със срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с издателя на "Сега" Сашо Дончев в кабинета на Георги Гергов от БСП, сега и инспекторатът заключи, че проблем няма...

- Не е изненада, че проверката приключи така. От самото начало бяха подадени сигнали, че подходът към този нов тип проверки за почтеност е сгрешен. Така както и прокуратурата години наред, ИВСС започна да търси доказателства за съдържанието на разговора - нещо, което е изначално явно, че не може да бъде открито. Тези три лица не отричат, че са се срещнали, а в публичните им изявления се откриват допирни точки и съвпадения по голяма част съдържанието на разговора. Но разбрахме, че инспекторатът е търсил четвърти човек. Това е немислимо, ясно е, че четвърти няма.

- В какъв смисъл подходът е сгрешен - законодателно или на практика?

- На практика. Преди два месеца написах писмо до компетентните институции и до ЕК, в което, на базата на публичните източници, извърших анализ на фактите, който всеки юрист може да направи и инспекторатът трябваше да направи. А именно - да сравни публичните изявления на всеки от участниците, данните, които се съдържат в публичните източници и потвърждават косвено техните твърдения. Сглобявайки този пъзел, съвсем добросъвестно можеше да се установи фактологията и да се направят няколко несъмнени извода.

Тук вече от значение е стандартът, по който ще се преценяват фактите за публичното поведение на магистрата. Този стандарт е установен на международно ниво и в нашия етичен кодекс. Той беше приложен от предишния ВСС и от Върховния административен съд по случая "Красьо Черния". Принципът е следният - магистратите трябва да действат по всяко време по такъв начин, че да повишават общественото доверие в независимостта, почтеността и безпристрастността на правосъдието и да избягват поведение, което е неблагоприлично, както и такова, което изглежда неблагоприлично. Тук дори не е от значение дали поведението разкрива зависимост, а фактът, че то създава впечатление за зависимост, за недопустимо прекрачване на граници.

Безспорно се установи - главният прокурор, който стои на върха на йерархична структура, от чиято воля зависи дали да бъде повдигнато или прекратено обвинение, се е срещнал с двама бизнесмени, единият от които и член на висшия политически орган на парламентарно представена партия. По отношение на търговски дружества, свързани с двамата бизнесмени, е имало прокурорски проверки към момента на срещата. Самият главен прокурор не отрече, че е имало диалог между него и Дончев за конкретна предварителна проверка. Нещо, което твърди и Дончев. Фактът, че Цацаров е допуснал да се води този разговор на този терен, вече е уронил престижа на съдебната власт.

- Тогава защо изобщо се налага проверка?

- Моята първоначална теза беше, че проверка не е необходима. Фактите са ясни. Има среща извън Съдебната палата. Предметът й е установен в голяма степен. Знаем какво е отношението на главния прокурор към свободните медии и свободата на словото през годините. Той неведнъж е влизал в ролята на цензор във ВСС, коментирал е кои медии са добри и кои са лоши, кой какво и къде има право да говори. Наслагването на тези факти по абсолютно несъмнен начин водеше до извода, че престижът на съдебната власт е уронен от главния прокурор, че той е нарушил базисни принципи за независимост, създал е впечатление за непристойно поведение, за зависимост, за използване на прокуратурата не за целите, предвидени в закона. И това трябваше да има своите последствия. За главния прокурор и за двамата председатели на върховни съдилища е предвидена процедура за предсрочно прекратяване на мандата. В случая той не отговаря на изискванията за заемане на длъжността - високи нравствени качества. Поисках от министъра на правосъдието, който има правомощие да инициира процедурата, най-малкото да каже защо няма да го упражни. Тя не каза.

Не съм наивник. Не си представях, че този ВСС, който избра главния прокурор при наличието на същите тези съмнения, ще направи нещо различно от това да не обърне внимание. Още през 2012 г. по време на избора му, след анализа на фактите, обясних, че Цацаров не притежава необходимите нравствени качества за главен прокурор.

- Ако на най-високо ниво в системата се демонстрира липса на независимост, това няма ли да се превърне в индулгенция за всеки магистрат?

- Немалко колеги казваха още когато ВСС отказа да разисква случая, че вече всеки може да се позовава на прецедента "Цацаров" и да казва - аз имам право да се срещам с всеки и да разисквам каквото реша. Когато се толерира такъв тип поведение и няма адекватни последствия, прагът на търпимост се снижава съвсем. И идва момент, в който никой не обръща внимание - и в обществото, и от професионалната общност. Това може би е най-страшното.

Няма как да не сравним "ЦУМ гейт" с близки по време подобни случаи, в които се засягаше много тежко независимостта на съдебната власт и нямаше никаква реакция. "Яневагейт" - записаните разговори между съдиите Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Мондешки разкриха много грозно лице на правосъдието. И там също нямаше реакция. В анализа на прокуратурата европейските прокурори са написали буквално "не можем да си обясним защо българската прокуратура в тези случаи проверява единствено дали записът е законен и кой го е направил, а неглижира фактите, които са проверими".

- Защо Цацаров е недосегаем, защо е качен на пиедестал?

- Не е на пиедестал. Но главният прокурор, без значение дали е Цацаров, Филчев или Велчев, разполага с абсолютната власт. Невярно е това, което Цацаров говори, че прокуратурата подлежи на съдебен контрол. При едно дело за корупция например няма кой да обжалва прекратяването. Изминалите 30 г. показаха, че главният прокурор е най-силната властова позиция в държавата и трябва да има контрол. Беше подчертано и в анализа на европрокурорите. Но в предложенията на правосъдното министерство, в пътни карти, планове и прочее бюрократични документи няма и ред за това.

- И защо е този чадър?

- Получава се порочен кръг. Тези, които трябва да въведат промени в закона, са зависими от него. Виждали сме колко депутати, членове на правителства и т.н. могат да бъдат държани зависими с предварителни проверки и наказателни производства на трупчета. Има и друг порочен модел, който наблюдаваме напоследък - прокуратурата законодателства. И при промяната на НПК, и при промяната на ЗСВ депутати внасят, без да обявят това, предложенията на прокуратурата и те стават моментално действащ закон. Магистратите могат да дават съвети, да дискутират несъвършенствата в един или друг закон. Но да предлагат изменения, каквито са им удобни, е изключително неправилно. То противоречи на разделението на властите и на други принципи на конституцията. Законите трябва да са в интерес на гражданите, а не в угода на правоприлагащите органи.

- Промените, които регламентират спецправосъдието, в такава угода ли се направиха?

- Властта иска да си отгледа и укрепи един удобен за нея съд. Което е доста недалновидно, защото властите се сменят. И никой не би искал да бъде съден от страхливи, зависими и некомпетентни съдии. Още при създаването на спецсъдилищата беше ясно, че властта иска да си създаде удобни съдилища, в които да постигат резултата, който им е угоден. В момента трънът в петата е неуправляемостта на Софийския градски съд. И делата се местят в спецсъда. Като ще се променя толкова сериозно законът, трябва да има солидни мотиви и изследване на делата, които ще се преместват. Но мотиви няма. Знаете, че самият главен прокурор поведе недопустима война с градския съд. Той твърди публично, че СГС неоправдано връща обвинителни актове, че постановява присъди, от които прокуратурата е недоволна.

- Защо мнозинството във ВСС отказа да даде становище по Закона за съдебната власт, в който се предвижда въвеждане на кариерни бонуси за членовете на съвета?

- Мнозинството от членовете на ВСС са бенефициенти на тези промени. Вносителите бързат да приемат тези промени, за да могат да обслужат отиващите си членове на ВСС. Това е част от порочния модел да се избират зависими членове на ВСС, не само от парламентарната квота. Те след това изпълняват спуснати решения за избори на председатели на ключови звена в съдебната власт.