"Ако искате да бъда болезнено откровен, ние в част от случаите не знаем коя администрация на какво законово основание иска от гражданина даден документ". Признанието е на вицепремиера Томислав Дончев и е отпреди месец, макар че нито той, нито повечето му колеги са от един месец във властта. Трябваше наши сънародници да засипят "Фейсбук" профила на премиера с оплаквания от консулските ни служби в чужбина, за да прогледне третото правителство "Борисов", че не може в 21-ви век да не може по електронен път да се събират и правят голяма част от документите.

"Буквално няма човечност!", възклицава премиерът на последното заседание по тази тема от края на юни. И нарежда "да приготвим, да внесем тези 34-35 промени на изречения в законите, за да може всичко това да го отпушим до ваканцията на парламента. Променяме, правим го, отпадат и юли месец рапортуваме на обществото какво сме направили накрая". Юли месец е към края си, а "отпушване" още няма. Нещо повече - измислен беше нов тормоз над гражданите, този път заради такса смет.

Долу-горе така стоят нещата и с реформирането на самата администрация. "30% от чиновниците са излишни", констатира на осмата година от влизането си в парламента председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Излишните обаче могат да спят спокойно. Вместо да се съкращава, администрацията върви в единствената посока, която й се удава - да се обзавежда с нови и нови структури. Показва го и докладът за състоянието на администрацията през 2016 г., публикуван наскоро от Министерския съвет.

Докладът за състоянието на администрацията за 2016 г., публикуван наскоро от Министерския съвет, посочва, че в края на годината щатната численост на държавната и общинската администрация е 132 648 души. Незаети са 5840 позиции, като най-критично е в МВР. 2811 места са вакантни повече от 6 месеца. 11 779 бройки са отпуснати като допълнително щатно разписание, главно по линия на дежурства при бедствия и аварии и отбранително-мобилизационна подготовка, както и някои програми на агенцията по заетостта. Заетите щатни бройки в администрацията са 126 808 (95.6% от общата щатна численост).

Какво е сравнението спрямо предни години е трудно да се каже, тъй като 35 държавни и общински ведомства от общо 559, които прилагат Закона за администрацията, не са подали информация за своята численост или тя е била частична. Сред тях са големи структури като Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Българската агенция за инвестиции, КЗК, 14 общини. Някои от тези организации за поредна година не подават отчети за състоянието си пред Министерския съвет и явно няма механизъм, който да ги санкционира за неспазването на закона.

При толкова неясноти около броя на чиновниците логично е да си зададем въпроса как тогава да вярваме на рапортуването за оптимизация на администрацията, критикувана за своята раздутост. Някои данни в доклада навеждат точно на противоположното впечатление. Обратно на посоката за съкращаване на излишните структури, миналата година са се родили пет нови - държавна агенция "Електронно управление" към МС, център за оценка на риска по хранителната верига към земеделския министър, национален инспекторат по образованието, Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове" и национален център за подготовка на председателството на ЕС, който тази година порасна до цяло министерство. По ирония най-новата структура, създадена тази седмица, кацна баш върху Съвета за административна реформа. "В съответствие с поетите ангажименти на правителството за намаляване на административната тежест" съветът беше оборудван с регулаторен борд.

Не намаляват и консултативните съвети, напротив. В армията от 72 такива структури има две нови - съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност. Какво правят тези консултативни съвети е трудно да се ориентира човек, но в доклада са посочени шепа органи с "най-много заседания". Безспорният ударник тук е Съветът по европейските въпроси, който е провел 32 редовни заседания и 37 процедури за неприсъствено вземане на решения. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е провел 9 заседания, новият съвет по съдебната реформа - седем, тристранката се е събирала едва пет пъти за годината, а съветът за координация при управлението на средствата от ЕС е отчел 4 редовни заседания и 19 неприсъствени решения. За другите не личи с какво оправдават съществуването си. Този въпрос явно няма отговор и за авторите на доклада, тъй като в него с благ тон се препоръчва редуцирането на съветите и рационализиране на работата им - нещо, обещавано от години от различни правителства.



Качество - всички са отличници



Над 6.3 млн. лв. се усвоени от 325 администрации за обучение на служители. 234 администрации, което е 41.9% от подалите отчети, не са предвидили такива средства, въпреки че обучението в някои случаи е задължително. Близо 44 хил. чиновници са преминали някакъв обучителен курс, но явно не се гледа сериозно на задължението висшите държавни служители да минават обучение в института по публична администрация поне веднъж годишно. През 2016 г. това обучение са преминали 1243-ма служители, или 52.8% от общия брой висши държавни служители в администрацията.

Атестацията, на която задължително подлежат 70 193-ма служители, рисува доста оптимистична картина на качеството на работа в администрацията. Оценка са преминали 63 632-ма чиновници, като преобладаващата част от тях се справят отлично с работата си - преобладават оценките "изпълнението надвишава изискванията", каквато са заслужили 49.2% от преминалите процедурата. "Изпълнението напълно отговаря на изискванията" е констатацията за 42.2% от атестираните. "Изключително изпълнение" е оценката на 4692-ма служители, а лоша оценка - "изпълнението отговаря ненапълно на изискванията" и "неприемливо изпълнение", са получили съответно 739 и 70 служители. В последния случай няма задължение началникът да предприеме мерки срещу подчинения си, т.е. лошата оценка може да остане без последствия. Прави впечатление, че отличниците са съсредоточени в държавните агенции, а "двойкаджиите" - в общинските администрации.

Редица констатации в доклада оставят впечатлението, че правилата за държавната администрация са направени, за да не се спазват. Никакви заклинания не помагат на конкурсното начало да пусне корени във ведомствата. Най-разпространеният начин на заемане на служба е преназначаване от друг пост без конкурс. От 10 764 назначения, докладвани миналата година (тук не влизат военни, полицаи и др.), с конкурс са подбрани едва около 3000 кадри.

Пожелателна си остава и една от основните цели на реформата, направена от Симеон Дянков през 2012 г. - заплащането в администрацията да е според изпълнението и всеки служител да получава възнаграждение, съответстващо на постигнатите от него резултати и на проявените знания, умения и качества в работата. 5 години обаче не са стигнали да се събере воля за тези промени. Що се отнася до заплатите, авторите на доклада виждат доста сериозни проблеми - невъзможност за преодоляване на исторически насложили се необосновани дисбаланси в основните заплати, дисбаланси при прилагането на механизма за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и неправилно управление на разходите за заплати и затруднения при провеждането на вътрешноорганизационната политика по заплащането. В доклада се препоръчва широка дискусия за подобряване на системата за заплащане, но не се е чуло някой от управляващите фактори да е прегърнал идеята.



Гражданинът - кого го интересува



Поне веднъж годишно чиновниците трябва да провеждат проучване на удовлетвореността на потребителите, задължава Наредбата за административно обслужване. Липсата на санкция и контрол обаче е причина 57% от ведомствата да не предприемат никакви действия по изпълнението на това изискване. Сред администрациите, провели все пак през 2016 г. такова проучване, за няколко от тях потребителите са изразили "изключително високо ниво на удовлетвореност". Това са МВР, МОСВ, общините Раднево, Стара Загора, Елин Пелин и София; областните дирекции "Земеделие" в Пловдив и Монтана, както и областните администрации на Ямбол и Търговище. Ниско ниво на удовлетвореност от предоставяните административни услуги е посочено за общините Русе и Две могили, както и за Регионалната здравна инспекция в Ямбол.

Наредбата за административно обслужване предвижда също така заявления, жалби и сигнали да се подават чрез всички териториални звена на администрациите, както и чрез общините. Все още само 28 централни администрации са създали такава възможност.



Телефонът - два не стигат



В края на 2016 г. администрацията разполага със 129 985 компютъра, от които 17 137 преносими и 112 848 настолни. Почти половината компютри са от висок клас - с 64 bit адресна свързаност. Все още обаче този тип компютри са съсредоточени в централната администрация, независимо че основният доставчик на административни услуги за граждани и фирми са общинските администрации. Що се отнася до материалната база, не компютрите правят впечатление, а телефоните - на всеки чиновник се падат по три телефона и половина. През 2016 г. фиксираните телефонни номера са 221 750, а разходите за разговори по тях са малко над 10 млн. лв. За една година, въпреки увеличения брой телефони, този разход е съществено свит - преди година е бил 18 млн. лв. Броят на мобилните телефони е 236 217, а разходите по тях - 9.8 млн. лв., при 12 млн. преди година. За намаляване на тези разходи авторите на доклада препоръчват въвеждане на интегрирани услуги и повишаване на използването на мобилна телефония за сметка на стационарната, както и договарянето на по-изгодни тарифни планове.

И докато по телефони чиновниците явно са на гребена на вълната, в много други отношения си остават в памтивека. 64.76% от ведомствата нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB, а 44.36% са без система за управление на база данни. Освен това 34.53% не са въвели система за управление на човешките ресурси, 15.56% са без система за документооборот, а 15.38% - за правно-информационни услуги. Все още има администрации без счетоводна система и без система за труд и работна заплата. А само 30.05% са внедрили системи за управление на качеството. По тези показатели през 2016 г. се наблюдава застой.



Електронно, но не съвсем



В края на 2016 г. само 98 от администрациите - 17.5%, са свързани в единна електронна комуникационна система. Извън нея са 461 структури и за да функционират, използват алтернативни доставчици на интернет, за което харчат над 1 млн. лв. годишно. Именно свързването на всички администрации в единна комуникационна инфраструктура ще доведе до съкращаване на разходите, ще ускори трансфера на данни и ще намали употребата на документи на хартиен носител, се посочва още в доклада.

Все пак администрациите рапортуват някои доста впечатляващи данни - през 2016 г. са предоставени 26 654 електронни административни услуги за граждани и 4070 електронни услуги за организациите и бизнеса, като от тях 28 743 са със заявяване през портал за предоставяне на електронни услуги, при което известни на администрацията данни са предварително попълнени във формуляра. В предишните доклади електронните услуги се измерваха в четирицифрени числа. За миналата година гражданите са подали 2 590 271 заявления за ползване на електронни услуги, от тях около 2 млн. - през съответния електронен портал. Фирмите са подали 5 673 065 заявления, от които 5.5 млн. са подадени през портал. Чужди граждани са успели да подадат 4885 заявления за електронни услуги, от които 2872 - през портал.

Звучи много добре, но не е съвсем така. От всички тези заявления и услуги едва 834 са с онлайн разплащане и едва 940 са с електронно връчване на документи, които са резултат от изпълнение на услугата. С други думи - при всички останали все в някой момент гражданинът/предприемачът е трябвало да губи време и да ходи по гишета - я за да плати, я за да получи хартиения резултат от т.нар. електронна услуга.