Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер разговаря с британския премиер Тереза Мей по време на неформалната среща на лидерите от ЕС, състояла се в Малта наскоро. |
15 консервативни депутати подписаха писмо за вот на недоверие срещу Тереза Мей. Тя предупреди торите, че поведението им може да доведе до евентуално идване на власт на лейбъристкия лидер Джеръми Корбин. Сред торите, които искат тя да се оттегли, най-популярен за лидерския пост е главният преговарящ за Брекзит Дейвид Дейвис. Втората най-популярна личност, която може да измести Мей, е външният министър Борис Джонсън, който бе и един от основните виновници да се случи Брекзит.
Рейтингът на британския премиер Тереза Мей достигна рекордно ниски нива през последната година, сочат данните от проучване на социологическата агенция Ipsos MORI, публикуван от "Ивнинг стандард". Само 34% от анкетираните са доволни от работата на министър-председателя, докато 59% изразяват недоволство. Това е най-лошият резултат за Мей след заемането на поста през юли м.г. Така ръководителят на британското правителство постави нов антирекорд за последните близо 40 години. Що се отнася до цялостната оценка на работата на правителството, разочарование показват 64% от запитаните, а само 28 на сто са доволни от действията на кабинета. В същото време лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин печели още подкрепа - политическата му дейност е одобрявана от 44% от анкетираните, докато 45% не му симпатизират.
Именно заради това Мей призова депутатите от управляващата Консервативна партия да престанат с вътрешнопартийните разногласия, ако не искат водените от Джеръми Корбин лейбъристи да дойдат на власт, твърди телевизия "Скай нюз", цитирайки свои източници. Предупреждението й идва на фона на разнобой сред някои министри от кабинета, които не са съгласни с позициите й на преговорите за Брекзит и използват медиите или партийни сбирки, за да предлагат алтернативи. На парти, организирано от консерваторите, преди парламентът да започне лятната си ваканция, Мей каза, че не трябва да има "клевети и мърморене" по темата. Според "Дейли мейл" и източници, присъствали на партито, премиерът предупредила депутатите: "Изборът е между мен и Джеръми Корбин - а него никой не го иска... Тръгвайте, починете си добре през лятото и елате с готовност за сериозна работа". Тя също така предупреди министрите си да сложат край на течовете на информация от срещите на кабинета и публичните караници за действия на правителството. Часове преди срещата източници на "Гардиън" от парламента обаче казаха, че макар позициите на Мей да не са застрашени до края на лятото, част от
консервативните депутати заговорничат срещу нея
с надеждата тя да бъде заменена като лидер и премиер от министъра за Брекзит Дейвид Дейвис, финансовия министър Филип Хамънд или първия дипломат Борис Джонсън.
Впечатлението за липсата на цел и водач се засили и от абсурдната поява на британския министър за Брекзит Дейвид Дейвис по време на първите преговори в Брюксел: той пристигна, усмихна се, подчерта колко сериозно трябва да се водят преговорите и малко по-късно си тръгна. Всичко това беше само шоу за пред телевизионните камери. Дейвис беше дошъл в Брюксел не за да започне истински преговори с главния преговарящ на ЕК Мишел Барние, а само за да демонстрира кратко присъствие. Изглежда в Лондон са го очаквали далеч по-важни дела. Като се има предвид твърде крехкото мнозинство на правителството, всеки глас е от значение в парламента. Само че в британската столица продължава да управлява хаосът. Там петима министри пускат в обращение само за един уикенд общо десет различни мнения за Брекзит. Финансовият министър Филип Хамънд иска процесът да бъде икономически колкото се може по-безболезнен и да предвижда дълги преходни срокове. Търговският министър Лиъм Фокс пък си представя, че Брекзит ще се осъществи бързо и тутакси ще бъдат подписани договори за свободна търговия с южните тихоокеански острови. Външният министър Борис Джонсън просто "отсвирва" европейските искания относно финансовите задължения на Великобритания, произтичащи от членството й в ЕС. Министър Дейвис, на свой ред, признава, че Великобритания ще трябва да плати на ЕС нещо, но не говори с точни числа. И досега той не предлага на Брюксел никакви идеи как да се постигне напредък по тази толкова оспорвана тема. За ЕС обаче е ясно, че разговорите не могат да продължат, ако британците поне принципно не признаят, че трябва да изплатят финансовите си задължения към съюза, които според някои експерти възлизат на 100 милиарда евро.
Брюксел би могъл всъщност да се облегне доволно и просто да наблюдава как се задълбочава британският хаос, защото времето работи за ЕС, коментира "Дойче веле". Колкото повече месеци изминават, толкова по-силен става натискът върху британската страна. Най-късно през следващата есен все пак трябва да се постигне споразумение. И колкото по-голям е натискът, толкова повече
Лондон ще бъде принуден да прави онези отстъпки
на европейците, които сега отхвърля като невъзможни. В случая става дума главно за размера на британските плащания, но и за Европейския съд и за редица други спорни въпроси. Ако в преговорите не се постигне никакъв резултат, то Брекзит ще представлява главоломен скок в пропастта и рязко скъсване на отношенията. Вярно, че Тереза Мей пусна в обращение самоуверените думи: "По-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка", но британските икономисти отдавна вече яростно критикуват тази позиция. Те предупреждават, че това би било икономическа катастрофа, чиито измерения защитниците на Брекзит напълно са подценили. В Лондон обаче управляващите консерватори продължават да се занимават със самите себе си и да воюват помежду си. Тереза Мей вече не може да наложи ред, министрите й се борят за това кой да я наследи или за собственото си политическо бъдеще. А преговорите за Брекзит се носят по течението.
В Брюксел несъмнено следят с известно злорадство политическата и дипломатическата неспособност на британците. Но иззад усмивките наднича ужасът от безотговорността на управляващите в Лондон. Зрелите хора от страната на ЕС искат да бъде договорен контролируем Брекзит, който да бъде съпътстван от колкото се може по-малко щети за всички засегнати страни. В европейските столици, както и в британската, междувременно стават все повече онези, които смятат, че в крайна сметка Брекзит ще отпадне просто поради неспособността на британското правителство да го осъществи. Това поне в момента е малко вероятно.