Около 25 на сто от руснаците, предимно мъже, са били подложени поне веднъж в живота си на административно или наказателно преследване. И макар че от 2000 г. броят на осъдените в Русия намалява, през м.г. страната е била на първо място в Евразия и на трето място в света по брой на затворниците - по 450 затворници на всеки 100 000 граждани. По данни на Международния център за изследване на затворите (ICPS) повече затворници на 100 000 души има само на Сейшелските острови и в САЩ - съответно 770 и 709. За сравнение, в Германия например на 100 000 души се падат едва 76 лишени от свобода лица.

През 2016 г. в центровете за задържане, затворите и трудовите колонии са били задържани над 630 000 души. По данни на Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН) почти половината присъди са били за срок между 3 и 10 години лишаване от свобода. Освен това 420 000 руснаци са изтърпявали наказания, които не предвиждат лишаване от свобода. През м.г. в Русия са били регистрирани над 2 милиона престъпления, като 450 000 от тях са били тежки и особено тежки. Разкрити са били над 1 милион престъпници. "Високото ниво на престъпността е пряко свързано с репресивната политика на държавата", казва пред "Дойче веле" Олга Романова, председателка на фонда "Русь сидящая". "За следствието е важна отчетността. Ако през януари полицията е разкрила 90 престъпления, през февруари тя трябва да преизпълни плана и да разкрие например 100 престъпления. Тогава всички звена получават премии. А на съдиите им е "позволено" да произнасят несправедливи присъди или пък да получават подкупи, стига да са абсолютно лоялни към властта и безпрекословно да й се подчиняват", добавя Романова. Според нея прокуратурата също не изпълнява своите функции. "Прокуратурата се е превърнала в "подлога" на съда, в орган без права и задължения, но с големи възможности за корупция", обяснява експертката и добавя, че заради несправедливи и отчасти незаконни присъди в затвора попадат и много невинни хора. "Около 30% от всички затворници, а това са над 200 000 души годишно, са невинни и лежат в затвора поради съдебни грешки или немарливост. Тук изобщо не включвам затворниците, осъдени в рамките на поръчкови дела", каза тя. През м.г. броят на руснаците, получили ефективни присъди за постинги в интернет, оскърбяващи нечии чувства, се е увеличил 16 пъти.

"Но потресаващ е не толкова големият брой осъдени, колкото броят на рецидивите", казва Олга Романова. По данни на ФСИН над 85% от престъпленията се извършват от вече лежали в затвора хора. Според Романова много от осъдените за дребни престъпления попадат в затвора под влиянието на закоравели престъпници и именно това е една от причините за нарастващия брой на рецидивите. "За да оцелее в затвора, за да получи една цигара, малко чай или късче хляб, човек е готов да изпълнява заповедите на такива хора. И така самият той може да излезе от затвора като закоравял престъпник", посочва Романова. Правозащитникът Пьотър Курянов е убеден, че репресивната машина работи с една цел, а именно да сломи човека. Визирайки изтезанията и униженията в трудовата колония в Карелия, за които говори активистът Илдар Дадин, Курянов казва: "От руските трудови колонии и затвори излизат озлобени хора, които по време на излежаваната от тях присъда са били третирани едва ли не като роби. И когато излязат на свобода, тези хора "изпускат" всичко лошо, което им се е насъбрало", обяснява Курянов.

В края на 2016 г. от местата за изтърпяване на наказания са били освободени 210 000 души. Всички тези хора трябва да бъдат ресоциализирани, но съответната програма просто не функционира, твърдят Романова и Курянов. По думите на Олга Романова държавата отделя значителни суми за ресоциализиране, но тези средства отиват в джоба на организации от типа на "Нощни вълци", "Офицери на Русия" и други подобни. Двамата експерти са единодушни, че парите за ресоциализиране се крадат. И затова нуждаещите се не получават никаква помощ. В полза на тази теза говори и статистиката: за последните десет години броят на насилствените престъпления, извършени от рецидивисти, е нараснал четири пъти. Олга Романова обръща внимание и на този аспект на проблема: в затворите попадат хора в трудоспособна възраст, съсипват се семейства, намалява раждаемостта. "Но у нас хуманизмът се смята за слабост. И оттук идва общото озлобление. Това е затворен кръг", казва експертката и добавя, че Русия се е превърнала в страна на затворническата култура. Романова е запозната с всеки отделен случай - независимо дали става дума за изтезания в зловещия наказателен лагер в Саратов или за драстични нарушения на правото за посещения в женския затвор в Нижни Новгород. Тя работи с екип от юристи, някои от които сами са лежали в затвора. "Единствено аз от цялата ни група не съм осъждана, но при тази система това много бързо може да се промени", казва жената с ирония. Твърди се, че всеки четвърти мъж в Русия е имал поне веднъж в живота си досег с престъпния свят. Същото важи и за всяка осма жена в тази необятна страна.

Една от причините за големия брой руснаци, които попадат зад решетките, е стремежът на следствените органи да представят добри резултати от работата си. "Руската правна система има нужда от конкретни резултати. И в този смисъл делът на разкритите случаи трябва постоянно да расте. Така правоохранителните органи и съдилищата се превръщат в нещо като ловци на добри статистики", казва юристът Артьом Никитушкин. Самият той също е лежал в затвора. Твърди, че случаят му е "бил поръчан". Имал успешна фирма, поради което привлякъл вниманието на градските власти. Очаквали от него да дели печалбата си, но Никитушкин отказал. "Затворници, които излежават присъда заради финансови престъпления, разпалват апетита на определени хора в затворите и трябва сами да плащат престоя си зад решетките. Защо ли? Защото от гледна точка на правосъдието могат да си го позволят. И затова биват изнудвани да си плащат за всичко", обяснява Никитушкин.



---------------------

Руски активист описа ужаса зад решетките



Когато научиш какви методи използват, просто спираш да се съпротивляваш, заяви противникът на Кремъл Илдар Дадин, минал през ужасите на трудово-изправителните колонии ИК-5 и ИК-7 в Русия. Той беше осъден на три години затвор заради неразрешени протести в Москва, но по-късно Върховният съд постанови той да бъде освободен. "Съгласих се да изпълнявам всички техни нареждания, престанах да се боря за правата си, да се оплаквам и подписвах чинно всички обвинения срещу мен", разказва той. "Става дума за обвинения, които им бяха необходими, за да удължават срока ми на задържане. Обвиняваха ме например, че съм използвал жаргонни думи като "ченгета" или "помия" (за храната в затвора). Обвиняваха ме, че съм влизал в пререкания с ръководството на затвора, отказвал съм да приемам храна и съм ставал 4 минути след като е бил звънецът. Всичко това е лъжа. Никога не използвам думата "ченге", по-скоро бих говорил за негодници, мерзавци или фашисти. Всичко това може да се провери от видеозаписите. Но аз подписвах всичко, без да гледам. Преди да те вкарат в изолатора, не те предупреждават, че ще има обвинения. Просто ти казват, че те водят при началника. Нямаш възможност да се подготвиш и защитиш. И знаейки как провеждат "разпитите", просто не спориш. Когато пред видеокамера ти казват, че всичко е лъжа, ти се съгласяваш. Питат те: "Има ли въпроси?" Длъжен си бодро да отговориш: "Няма въпроси". При това си длъжен да гледаш в пода. Даже не виждаш лицата на служителите. После началникът казва: "Можеш да напуснеш". Ти обаче си длъжен още веднъж да кажеш "Разрешете да напусна". И чак тогава той казва "Свободен си", но пак трябва да гледаш в пода. Веднъж кротко попитах, мога ли да се възползвам от параграф 51 от Конституцията и да не подписвам обвиненията. След това ме отведоха в двора за разходка и ме държаха два часа на студа и тъмнината. Изплаших се, че отново ще започнат с изтезанията, и подписвах всичко", разказва той. През цялото време не успях да "вляза в отряда"- да се преместя в нормална килия, заедно с другите затворници. Прекарах 45 денонощия в единична килия. След това ме преместиха в килия със строг режим. После ме преместиха в единична килия, тип стая. Това всъщност е същото като единична, но вътре има шкафче за личните вещи и максималният срок не е 15 дни, а половин година. На 26 февруари т.г. Дадин беше освободен от изправителния лагер Рубзовск в Сибир след решение на Руския върховен съд.

В работни дни включваха радиото. През първите 40 дни нямах достъп до книги. След това в затвора пристигна някакъв правозащитник на проверка и ми разрешиха да ползвам затворническата библиотека. По принцип библиотекарят трябва да ходи по килиите най-малко един път седмично. Но до проверката при мен не е идвал. В затворническата библиотека имаше само глупава научна фантастика. Попитах го дали има "Война и мир" на Толстой. Той ми каза, че я няма, и ми предложи тибетската книга на мъртвите. Беше ми интересно да се запозная със светогледа на тибетските монаси. От тях черпех и сили.