Тези дни министърът на туризма Николина Ангелкова си има твърде много грижи. Освен триумфално да отчита ръст на пристигащи от цял свят летовници, ще трябва да измисли откъде да минат маршрутите за религиозен руски туризъм у нас. И да ги начертае пред парламента. Няма шега! Съвсем официално в рамките на парламентарния контрол Ангелкова бе запитана кои са първите маршрути за религиозен и поклоннически туризъм, които държавата ще разработи с Русия. А също и каква ще е натовареността им, както и с кои други държави ще бъдат създадени такива трасета. Преди няколко седмици Ангелкова казала нейде, че се работи с Руската федерация по подобни въпроси. Затова на мига е извикана в парламента любезно да разясни животрептущата тема.

Автор на актуалния въпрос е Миглена Александрова, народна представителка, близка до Волен Сидеров и член на партия "Атака". Дали на нея й е известно, че маршрути за религиозен туризъм и сега има у нас, не се знае. Не е ясно и информирана ли е, че евентуалните "руски" маршрути трудно могат да се различават от българските, че в крайна сметка България не е чак толкова атрактивна за такъв туризъм. Това не е важно. По-интересно е да си представим сценката - пристига Ангелкова в НС и съобщава: единият маршрут ще е до Троян; другият до Рилския манастир (например).



Колко ли важно ще да е всичко това,



колко интересна за туризма, икономиката и геополитиката ще е тази информация!? Взема депутатката Александрова тези тъй значими данни и ги ретранслира към народонаселението, за да е информирано то! Или ще захрани картографската наука?

Ако читателите си мислят, че Александрова в качеството на депутат от управляващия съюз "Обединени патриоти" имитира контрол спрямо министъра или поради някои специфики на партия "Атака" отчита похвална дейност спрямо Русия, то вероятно имат право. Случаят обаче е показателен как точно се упражнява парламентарният контрол - за какво и защо. В огромната част заради нищо. Опозицията в никакъв случай не задава по-смислени въпроси (има и изключения, разбира се), не атакува проблеми в сърцевина. Не контролира министрите за това, за което те наистина са отговорни. Вярно е, че самата форма "въпрос - отговор" не предполага нещо повече от говорилня, но за да е дейността наистина "контрол", следва да се задават по-важни и прецизни въпроси.

Един от "най-атакуваните" в парламента министри е Красимир Вълчев. Образованието, знае се, е батак. Депутатът от БСП Дора Янкова полага грижи бистра вода да помете тинята. И то как! Хваща клавиатурата и произвежда въпрос - дали Вълчев може да задели пари за "пристрояване на допълнителни класни стаи" на училището в село Касъка, община Доспат. Селото било единствено с естествен положителен прираст в района, школото било тясно, и представяте ли си, децата учели на смени. Вълчев, изгради им стаи, направи етаж! Че е добре децата да учат в една смяна, няма спор, само че



две трети от учениците в страната учат на смени



Няма училище в селище с над 10 000 души, в което занятията да не започват и сутрин, и обед. И какво следва да направи Вълчев конкретно за Касъка? Защо там, а не другаде? Ясно е, ако е планиран ремонт, ще стане работата, ако не - не. Янкова въобще не е нужна в процеса. Ако някой мисли, че тя упражнява благороден лобизъм, се лъже, защото лобизъм, известно е, не се постига с публично питане към министър. Още по-интересното е, че училището е с общинско финансиране, по-вероятно е резултат да има след натиск спрямо местната власт, а не към министъра. Вълчев все още не е отговорил, вероятно се е изпотил от този тъй труден въпрос.

В края на учебната година МОН се опита да събере данни за образованието и трудовата заетост на родителите на учениците. Това стана чрез анкетни карти, в които по желание майките и бащите вписваха какво работят и какво е образованието им. Ясно е, че информацията нито може да е напълно достоверна, нито количествено може да обхване всички родители. Но е факт също, че ще даде поне някакъв ориентир за средата на децата, ще помогне на МОН в анализите за отпадане, агресия, най-вече ще е



от полза за общински управи, учители и директори,



които пряко работят с децата. Опитен депутат като Ирена Анастасова (два мандата, а и бивш общински съветник в София) обаче не може да не ползва темата за скандал, където го няма! И в един юнски петък социалистката запълни парламентарното време със следните въпроси - защитени ли са личните данни в анкетите (реално в тях няма такива), кой гарантира достоверността на информацията, защо учителите трябва да се занимават с цялата бумащина и т.н. Вълчев отговори очевидното - данните са ориентир, МОН е оторизиран администратор на лични данни, но такива в случая няма, винаги при подобни статистики може да има отклонения (дори националните преброявания са на база на предоставени от респондента данни, тоест може да послъже - бел. авт). Следва реплика, дуплика...И цъкане с език пред телевизора (БНТ 2) от страна на някой възрастен гласоподавател - колко хубава работа върши депутатът Анастасова, как яко притиска министъра!

Човекът от правителството с най-много ангажименти в областта на парламентарния контрол е Николай Нанков (регионално развитие и благоустройство). За 3 месеца към него са отправени близо 90 въпроса - почти няма дупка в страната и пресъхнала чешмичка, която да не е била обект на депутатски интерес. Върхът на тази върла опозиционност е въпрос на Николай Цонков (БСП) относно рехабилитация на улица "Железопътна" в село Световрачене. Отправил е питане и кога селищата от Столичната община ще бъдат свързани със Северната скоростна тангента. Отговорът на Нанков е такъв,



какъвто може да предположи всеки ученик



от горните класове след 10-минутна проверка: улица "Железопътна" е част от мрежата на Световрачене, поддържа се от общината, не МРРБ; задължение на Столичната община е изграждането на връзки между улиците и тангентата.

Министърът на спорта Красен Кралев има далеч по-малко занимания в парламента. Един от общо петте въпроса към него е със силно ограмотителен ефект - какви са ангажиментите на министерството във връзка с домакинството на София като Европейска столица на спорта през 2018 г. Интересът е проявен от депутатите от БСП Весела Лечева и Христо Проданов. Кралев и да иска, друго не може да отговори, освен ако има молби за пари или други ангажименти, ще помогне; ама то няма, затова и не е помогнал. Не знаят ли Лечева и Проданов, че титлата "Спортна столица" е инициатива на европейските общини и че правителствата нямат общо? Че организатор на все още неизвестните прояви е Столичната община, ръководител на мероприятието е председателят на СОС Елен Герджиков? Че него следва да питат какви пари, откъде и как ще се инвестират? По-вероятно е да знаят, но могат ли да контролират Герджиков? Не, затова по-добре да бъде занимаван Кралев, макар нищо да не произлиза от заниманието.

Има още подобни примери, няма нужда да бъдат изреждани. В края на май БСП вдигна вой до небето, че ГЕРБ крие премиера Борисов, не го пуска да отговаря на депутатски въпроси, че неправилно е премахнат блицконтрола и т.н. Има основание за това недоволство. Но е факт, че и наличните възможности се ползват за бутафория. Колко ли сътрудници и чиновници са ангажирани да измислят такива въпроси, да пишат отговорите,



колко ли време хабят?



Имитация на управление, на опозиционност и труд. Впрочем едни от най-пренебрегваните от контрола министри са Цецка Цачева и Емил Караниколов? Да не би правосъдието и икономика да са безинтересни за опозицията?

Депутат отваря приемна в село. В помещението посядат бабички. Споделят тегобите си - пенсиите малки, лекарствата скъпи, токът скача...Депутатът обещава "остро и своевременно" да постави темата в парламента. След което следва въпрос при парламентарния контрол, чийто отговор е най-безсмисленият и напразен на света - "ако има пари, ще вдигнем пенсиите, ако не - не". Бабите са доволни, че народният им представител "поне е опитал да направи нещо". Народният представител също е доволен - отчел е дейност, бабите го харесват. Тази сценка се повтаря няколко пъти всеки мандат.