След като в продължение на години търпеше обиди, провокации и открита враждебност от турския президент Реджеп Тайп Ердоган, германският канцлер Ангела Меркел започна да се съпротивлява. Миналия месец Турция арестува германски правозащитник по обвинения, свързани с тероризъм, и в резултат на това Берлин поде т.нар. "нов курс" към дългогодишния си съюзник. Активистът Петер Щойтнер е един от общо 9 германски граждани, сред които има и журналисти, които в момента са задържани в Турция според Берлин по неясни причини.

Външният министър Зигмар Габриел обяви преди дни отмъщение, което въпреки че беше изречено на дипломатически език, си е ултиматум. "Бяхме много търпеливи, въпреки че не беше лесно", заяви Габриел, докато обясняваше мерките. "Нямаме друг избор".

Посланието, което Берлин изпрати на турския президент, е ясно: Смени курса сега, или ще понесеш последствията. "Този път те са много сериозни", казва Ян Техау, който е директор на форума "Ричард Холбурк" към Американската академия в Берлин. "Турците действат като непозната държава."



Ердоган арестува германски туристи?



Предупрежденията, отправени от Берлин към пътуващите германци и към инвеститорите, са насочени директно към ахилесовата пета на Турция - икономиката й. Въпреки че правителството успя да стабилизира икономиката с фискални стимули по време на последните политически вълнения, възстановяването на страната остава крехко, а безработицата е висока. Други проблеми - като спад в туризма или намаляване на чуждестранните инвестиции - сериозно ще засегнат страната.

Берлин беше на крачка да предупреди гражданите си да не пътуват в Турция, но въпреки че не го направи, разпространеното предупреждение ще подейства като студен душ за сектор, който представлява почти 15% от турската икономика. В началото на най-гледаната новинарска телевизионна емисия в Германия бяха пуснати предупрежденията. "Ще започне ли сега Ердоган да арестува хора, отишли на почивка?", питаше от първата си страница най-тиражният в. "Билд".

Германците са най-голямата група туристи, които посещават Турция - само през 2015 г. над 5.5 млн.души са били в страната. Още по-лошо за Турция би бил спад на германските инвестиции. Габриел заяви, че Берлин преценява дали да продължава да подкрепя германските компании, работещи в Турция, с експортни гаранции и друг вид помощи заради "липсата на върховенство на закона". Той каза, че правителството не може да препоръча на никой да инвестира в държава, където отделни личности и фирми произволно са обвинявани в подкрепа на тероризма. Почти 7000 германски компании действат в Турция и са сред най-големите инвеститори в страната. Допълнително влошаване на отношенията вероятно ще засегне и турския износ към Германия, която е най-големият самостоятелен пазар за износ.

Изглежда, че Ердоган е чул, дори и да не се е вслушал в отправеното послание. Той определи критиките на Габриел като "лоша пропаганда" и отрече твърденията, че Турция е взела на мушка германски компании. Министърът на икономиката Нихат Зейбекчи заяви, че правителството гарантира "100 процента" защитата на германските инвестиции.



Опасения за бежанците



Отношенията на Меркел с Ердоган се изостриха, след като тя се обяви срещу присъединяването на Турция към ЕС по време на предизборната си кампания за канцлер през 2005 г. Въпреки че успя да спечели неговата подкрепя за т.нар. споразумение между ЕС и Турция за бежанците през 2016 г., отношенията между двамата лидери си остават обтегнати.

Меркел съвсем не е единствената, скептично настроена към турския лидер. Авторитарният курс на управление на Ердоган предизвика сериозни критики в Германия дори и преди миналогодишния неуспешен опит за преврат, който доведе до ареста на десетки хиляди турци. Решението на Ердоган да започне дело срещу германски комик, който си позволи да направи пародия с него в тв предаване, затвърди репутацията му на диктатор в съзнанието на много германци.

Турският президент допълнително ядоса Берлин в началото на тази година, като сравни германските представители с нацисти за това, че не разрешиха на негови представители да проведат кампания на територията й за спорния референдум за промяна на конституцията, чиято цел е да му даде още по-големи правомощия. В Германия живеят над 3 млн. турци, като много от тях са големи привърженици на Ердоган.

Меркел обаче в значителна степен запази самообладание. Тя отхвърли обидните нацистки сравнения на Ердоган, а стратегията й беше насочена към намаляване на напрежението. Берлин беше уверен, че взаимоотношенията могат да бъдат възстановени по дипломатически път. Меркел се притесняваше, че по-голяма конфронтация ще предизвика враждебно настроение у голяма част от турското население в Германия. А по-голямото притеснение беше свързано с договорката за бежанците, която е ключов фактор за намаляването на притока на сирийски и други хора, търсещи убежище в Европа. Въпреки дипломатическите усилия на Берлин отношенията с Турция само се влошаваха. Няколко случки от последните месеци ги тласнаха към ръба на пропастта.

Първата от тях беше отказът на Анкара да разреши на германски депутати да посетят германските войски, намиращи се в турската военновъздушна база "Инджирлик" като част от международната коалиция срещу "Ислямска държава". След като не успяха да разрешат спора, въпреки продължилите месеци задкулисни усилия, Германия реши през юни да изтегли военните си оттам и да ги премести в Йордания.

Това, което обаче сериозно влоши двустранните отношения, беше арестът на германския журналист от в. "Ди Велт" Дениз Юджел, който има турско гражданство. Той беше задържан през февруари т.г. и обвинен, че подкрепя тероризма. Юджел, който е държан в изолация, е писал статии, критични към Ердоган и семейството му. Меркел от месеци се опитва да издейства освобождаването му, но засега не успява. Последва задържането и на правозащитника Петер Щойтнер. Берлин нямаше друг ход, освен да отговори бързо, казват правителствени чиновници.

Предположения, че промяната на политиката на Берлин се дължи на предизборната кампания за предстоящия в края на септември вот, са погрешни, смятат анализатори. Решенията, свързани с отношенията с Турция, са съгласувани между консерваторите на Меркел и социалдемократите. Според тях заемането на строга позиция към Турция се харесва на много германски гласоподаватели и Габриел внимателно включи Мартин Шулц (кандидат-канцлера на консерваторите) в дебатите.



"Двама за танго"



Меркел реши да остане на заден план, като разреши на Габриел, който е бивш лидер на социалдемократите, да вземе думата. Мълчанието й може да улесни Ердоган да промени курса. Ако той се надява да запази икономическото здраве на Турция, ще трябва да отстъпи от позициите си. Ако веднъж секне германският финансов поток, то най-вероятно и европейските средства ще пресъхнат. Очаква се Берлин да накара Европа да прекрати помощта от 5 млрд. евро за Анкара заради кандидатурата й за членство в ЕС.

Турският лидер може да се опита да отмъсти, като прекрати договорката за бежанците. Не е изключено това да има обратен ефект. ЕС предоставя на Турция помощ в размер на милиарди евро, за да се грижи за бежанците - пари, от които страната силно се нуждае, за да се справи с кризата. Освен това той може да загуби вътрешната подкрепа, като се опитва да използва бежанците като лост. В Берлин висшите чиновници остават с надежда, но не и с оптимизъм, че спорът може да бъде решен без напрежението още да ескалира. "За танго са необходими двама", казва Габриел.