Специални разузнавателни средства (СРС), агентурна мрежа от нещатни сътрудници и оперативно-издирвателна дейност са сред инструментите, които влизат в битката с корупцията по високите етажи на властта. Това е записано в новия антикорупционен закон, с който в обща комисия се обединяват комисиите за конфискация и конфликт на интереси, БОРКОР, звено от Сметната палата и антикорупционната дирекция на ДАНС.

Проектът е качен за обществено обсъждане от правосъдното министерство. С него правителството се опитва да отговори на многобройните критики на Европейската комисия, че у нас няма антикорупционно законодателство. Предишният кабинет на Бойко Борисов претърпя провал при опита да приеме такъв закон. Проектът бе написан от бившия вицепремиер Меглена Кунева, но беше бламиран от парламента. Тогава обаче законът допускаше анонимни сигнали. В новия вариант такива няма да се приемат. Ако гражданин иска да подаде сигнал, трябва да си напише имената, ЕГН, телефона, адреса и имейла си. За запазването му в тайна ще се разчита на служителите на антикорупционния орган.

Комисията ще има право да ползва СРС-та. Не е много ясно какво ще се случва със събраните данни. Новата комисия няма да разполага с техника за подслушване, следенето ще се прави от ДАТО. В законопроекта обаче е записано, че "комисията използва, прилага и притежава специални разузнавателни средства".

"Идеята ни е да може това нещо да се използва за предотвратяване на предстоящо тежко корупционно престъпление", обясни зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. Въпреки СРС-тата и издирвателната дейност според него новата комисия няма да се намесва в разследването. "Разкриването на корупционните престъпления е в компетентността на прокуратурата", заяви той.

Данните от СРС-та не могат да се използват в съда, тъй като не са събрани по реда на НПК. Зам.-министърът напомни, че има споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС да се разследва корупция. След създаването на новата комисия щяло да се подпише ново и там ще се предвиди прокуратурата да може да иска информация от комисията, а тя да й праща сигнали.

Няма обяснение как антикорупционният орган ще стане ефективен, след като поне две от структурите в състава му са се доказали като тотално неработещи - комисията за конфликт на интереси и БОРКОР. Комисията стана известна, след като прокуратурата започна разследване срещу бившия й председател Филип Златанов, който си бе водил записки в тефтери кой трябва да бъде "ударен" и "оправен". БОРКОР бе създаден още в първия мандат на Борисов, но и до днес не е ясно какво точно върши.

"Основно залагаме на обединяването на различните функции. Когато в Сметната палата се установи някакво несъответствие, се къса връзката с последващите производства, които биха могли да се развият в комисията за отнемане на имущество. Обединявайки тези функции, считаме, че би се подобрила работата в целия спектър", обясни Стоянов, без да отговори на въпроса каква е гаранцията, че от събирането на неработещи институции ще излезе работеща.

Проектът дава широки правомощия на бъдещата комисия, която ще концентрира в себе си конфискацията на имущество и проверките за конфликт на интереси. На практика до гражданска конфискация, без значение дали някой е осъден, ще може да се стигне дори само когато се установи несъответствие между доходи и имущество от 150 хил. лв. за последните 10 години. Такива са праговете и в момента. Производство по отнемане на имущество ще започва и при повдигане на определени обвинения.

При разминаване от 20 хил. лв. ще се прави пълна проверка, което е новост. Когато несъответствието е 5 хил. лв., новата комисия ще изпраща материалите за данъчна проверка.

Другата новост е, че хората на висши държавни длъжности вече ще са задължени да декларират и имущество, което не е тяхно, но ползват. Става дума за имоти над 10 хил. лв. Това значи, че ще трябва да се декларират коли, имоти и всякакви други вещи над 10 хил. лв. Те ще се обявяват и когато се ползват от съпруг или партньор във фактическо съжителство.

Не е много ясно и как ще работят сътрудниците на бъдещата комисия. В законопроекта е записано само, че те ще са доброволни. Детайлите щели да се разпишат в правилника за прилагане на закона.

Ако законопроектът бъде приет, след това парламентът ще трябва да избере и председател на новата комисия. Той ще получи необяснимо дълъг мандат от 6 г., който се доближава по продължителност до този на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, които са по 7 години. Решението е странно на фона на всеобщото мнение, че мандатите на тримата "големи" в съдебната власт са прекалено дълги.

Обтекаеми са правилата за прекратяването на мандата на председателя и членовете на комисията. Сред тях са осъждане за престъпление и конфликт на интереси. Установяването на конфликт на интереси обаче трябва да се направи от същата комисия, т.е. в случая на председателя - от заместниците, които сам той е посочил или още по-лошо - от редовите инспектори, които са зависими от началниците си. Другият вариант е, ако бъде извършено "тежко нарушение" на служебните задължения. "В закона обаче не е определено какво точно значи това. Въпрос на конкретна преценка е", призна зам.-министърът. Така на практика всяко нарушение може да се окаже, че не е тежко.



ДОГОВОРКА

Бъдещата борба с корупцията е одобрена от премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Преди дни лидерът на БСП Корнелия Нинова предложи новият антикорупционен орган да е под шапката на президентството. Борисов обаче заяви, че двамата с държавния глава са се разбрали по въпроса. "С Радев разговаряхме и се договорихме, че дирекция "Антикорупция" в ДАНС ще отиде към бъдещия антикорупционен орган. Ръководителят на цялото звено ще се избира и назначава от парламента и така то ще е равно отдалечено. Сега тя (Нинова б.р.), чула-недочула, коментира", заяви той, цитиран от "Правен свят".