|
| Михаил Йосифов - тромпетист |
- Г-н Йосифов, предстои 20-ия юбилей на джаз фестивала в Банско. Вие от самото начало участвате в него. Как попаднахте там?
- Ние, джазовите музиканти в България, не сме много и се знаем. Преди двадесет години бях начинаещ джаз музикант. Д-р Емил Илиев избира участниците и той се свързва с нас. Всяка година сме се представяли с различен проект. Имаме екип от музиканти, с които правим различни музикални шоута.
- Какво ви привлича да бъдете двадесет години гост на фестивала?
- Ами това е едно от много приятните джазови събития в България. Лично за мен като музикант е полезен този контакт с музикантите на голямата сцена. Той става още по-сърдечен, когато дойдем на джем сешъните. Доставяме си това удоволствие за няколко дена през лятото да се концентрираме върху джаза, който, от една страна, е наша страст, а от друга, хоби. Свирили сме доста с Ангел Заберски-син. Надявам се и тази година да се срещнем на джемсешъните
- Музиката рано е станала ваша страст?
- Доста рано. Аз започнах да свиря на тромпет на единадесет години. Александър Лашков, сега отец Лашков, водеше "Ботева чета" в община "Възраждане". Той дойде в нашето 18-о училище. Примами ни с добра оферта, че ще изнасяме концерти из страната и чужбина.
- А кога се запалихте по джаза?
- През 1990 г. Тогава вече нямаше забрани. Свирехме и на улицата. Но пък нямаше информация. И търсехме съвети от по-възрастните музиканти да ни покажат какво да правим. По време на социализма джазът не се преподаваше. Беше заклеймен като музика на класовия враг. Но винаги е имало много кадърни и смели музиканти. Джаз музикантът Петър Славов беше баща на мой съученик. Той беше много запален колекционер на джаз и ни разказваше, че много плочи са му били унищожени на границата. Т. е., тогава всеки сам се е учил.
Напоследък имам хоби да се ровя из Интернет и да търся стари български записи и намирам много интересна музика. Ние имаме много добра класическа музикална школа и съответно музикантите от тази школа са се занимавали с джаз на сериозно ниво.
- Имате ли кумир от западните джаз музиканти, измервате ли се с някого?
- Джазовата музика има прекрасното преимущество, че не е състезателна, но иначе имах много кумири. В моето детство чух невероятни тромпетисти. Естествено много ми повлия Луис Армстронг, който по онова време, когато се е създавал джазът, е бил най-голямата звезда. И той определя рамките на този език. Следващият, който ми направи впечатление и се опитвах да свиря като него, беше Дизи Гилеспи. Той освен като виртуоз на инструмента си ми допадна и с артистичното си присъствие. Представянето му е с много чувство за хумор. Джазът се е превърнал в един вид език. Много хора могат да научат един език, но не всеки може да стане поет, нали. Въобще музиката си е поезия.
- Там, където свършват думите, започва музиката, твърди Чайковски.
- Много хубаво казано. Има нещо вярно. Музиката е абстрактно нещо. Всеки я филтрира през своето светоусещане. Тя е мощен фактор и влияе на настроението на хората. Има няколко точки на земята, където музиката има страшно голямо значение за хората, които живеят там - Ню Орлиънс, САЩ, е една такава точка. Куба, Бразилия също.
- На ХХ джаз фестивал с какво ще ни изненадате?
- Аз ще участвам със "Сентиментал суингърс" и Благоевградския биг бенд и там ще поставим суинг класики в стилистиката на 30-те и 40-те години на миналия век. Имаме и авторски парчета, имаме и кавъри на "Андрюс систърс", които са всъщност звездите по това време. Наблюдавам, че днес има нещо като ретро вълна и много момичета се събират по три, за да изпълняват техния репертоар. За съжаление Рони няма да бъде с нас поради здравословни причини. Вера Шандел и Деси Андонова ще изпълняват солови партии.
- Вие работите с тях от осем години. Как се открихте?
- Триото "Сентиментъл суингърс", съставено от Андрония Попова - Рони, Десислава Андонова - Деси, и Вера Шандел, възникна случайно. Деси и Рони са мои съученички от музикалното училище. В един момент аз и Велеслав Стоянов държахме един бар. Правихме музикалната програма. Имахме секстет и свирехме всяка събота. И държахме да е все нова програма, за да им е интересно на хората да идват.
Вера се появи в нашия живот като ученичка на Рони, която й даваше уроци по пеене. Съпругът на Вера е белгийски режисьор и искаше да снима Вера в кабаре от 30-те години. Тя много се запали. Дотогава не беше се занимавала със свирене и пеене. Това я инспирира да насочи живота си в тази посока, тя беше много добре платен финансист и заряза всичко, защото реши, че за нея музиката е по-важна. Ние много се учудихме тогава, но тя пък успя да се оправи.
- Как ще се осъществява любовта на младите към стойностната музика, след като доста се сви обучението в училище по този предмет?
- По този повод мога да кажа какво ми каза един приятел французин. Той казал на децата си: "Вие трябва да можете да свирите поне на един музикален инструмент, независимо искате или не, това е важен елемент в образованието ви". Повечето деца нищо не искат да учат - и математика също. Но трябва да ги накараш. Моите приятели от "Ботева чета" от 40 души може би петима станаха музиканти. Но всеки един от тях има критерий за хубава музика.
- Имате ли впечатление, че изкуството би могло да влияе позитивно, така че да се намали агресията между подрастващите?
- И по наше време се биехме като деца. Когато започнах да се занимавам с музика, средата много ми хареса. Действително там агресия нямаше. Ние имахме в оркестъра деца от пети до единадесети клас. Никога не е имало напрежение. По-скоро имаше прояви на майтап. И в музикалното училище нямаше агресия в сравнение с кварталните училища. Музиката е успокояващо занимание. В училищата трябва много да наблягат на това.
- В останалите европейски държави още има училищни хорове и оркестри.
- Не зная защо у нас отпаднаха тези дейности. За мен това е недалновидна политика, свързана едва ли не с някакъв вид унищожаване на нашето население. Как така ще спреш духовното развитие на хората? Какво ще ги правиш - някакви роботи? Човек става личност чрез духовното. Поп групата АББА в апогея си е изкарвала повече пари от брутния доход на Швеция. Държавата трябва да дотира някои професии, ако иска да изкара нещо от тях. Според мен България трябва да инвестира в своите таланти. Ние тук сме инкубатор за всякакви таланти, а управляващите често се държат като търгаши, които обсъждат само финансовото измерение.
- Вашите деца ще останат ли тук?
- Надявам се да останат. Важно е да осъзнаем, че тази държава си е наша и ще стане такава, каквато си я направим.
- Доста голям отлив има на млади хора и това тенденциозно продължава.
- Това е влияние от социализма - "ами на нас тука не ни дават". Ние сме с убеждението, че някой трябва нещо да ни даде. Хубаво е да ти дават, но направи нещо сам за себе си. Аз си спомням, когато започнах да свиря джаз, всички разправяха - в тая работа няма хляб, няма пари. Мога да кажа, че до този момент като музикант не съм закъсвал за пари.
- Как да отсяваме истинските музиканти от ерзац такива?
- Като изграждаме музикален вкус и критерии. За съжаление днес не уважаваме достатъчно авторитетите. Дори ги принизяваме.
- Това не е ли също остатък от уравновиловката по време на социализма?
- Социалистически манталитет е. Има още отзвуци от това. Не гледат с добро око на интелектуалния труд. Имах интересен разговор с шофьор на такси. Казах му: "В тази наша държава хората не ценят учителите, лекарите. Докторът трябва да е толкова богат, че въобще да не мисли за пари". Той се засегна и ме опонира: "Според теб, като карам такси, по-малко ли е?". Отговорих: "Ами, по-малко е. Ти за два месеца си се научил да караш, а лекарят трябва да учи 10 години, и да продължава да се образова". Не казвам, че шофьорът не трябва да взема пари, които да му покриват нуждите. Обаче необходимите неща, за да се структурира една държава, са добро образование и здравеопазване. Това са фундаментални неща.
