Пореден доклад установи ръста в разходите на онкоклиниките за лекарства, който, съпоставен с по-малкото пациенти в отделни лечебни заведения, води до неефективност. Изводите са от проверки на изпълнителна агенция "Медицински одит" за последните 2 години в 7 диспансера - във Велико Търново, Ст. Загора, Русе, Пловдив, Враца, Шумен, Бургас, както и в 7 болници - УСБАЛО - София, СБАЛОЗ - Варна, "Сердика" - София, "Александровска", "Св. Ив. Рилски"- София, "ЦентралОнкоХоспитъл" Пловдив и "Акта Медика"- Плевен, цитирани от clinica.bg.

От 610 до 1385 лв. е разликата в седемте диспансера в стойността на лекарствата за един болен през 2015 г. Най-малка тя е била във Враца, а най-голяма - в Бургас. За една година - от 2014 до 2015 г., броят на пациентите е намалял в четири от седемте проверени диспансери, в същото време разходите за лекарства са се увеличили в пет, показват данните. В КОЦ Пловдив пациентите за една година са били по-малко с 1850 души, а разходите за медикаменти са се увеличили с 4.8 млн. лв., или с 23%.

При болниците най-високи са били отчетените разходи през 2016 г. за химиотерапия на пациент в "Онкохоспитъл" - 1985 лв., и "Сердика" - 1830 лв. В две от проверените болници на практика има запазване на броя на пациентите за химиотерапия за 2016 спрямо 2015 г., в други две има намаление с над 15%, а в останалите 4 - увеличение, показват данните на ИАМО.

Навлизането на нови молекули в онкологията е една от основните причини за повишаване на разходите, но не и единствената. Останалите са свързани с лоши практики в лечебните заведения или нормативни пропуски, които водят до неефективно изразходване на средствата. Основните причини за разликата в стойността на терапията на пациентите са различните цени, на които лечебните заведения купуват медикаментите от фирмите, както и количествата, които изхвърлят при лечението на всеки пациент, показват анализите на ИАМО. В Ракова болница например са констатирани случаи, при които се използва само 25-50% от опаковката, а останалото количество с лекарство се изхвърля, вместо да се въведат практики, така че да се усвои в рамките на деня за друг пациент.

Проверките показват още, че основното лечение на пациентите в диспансерите се осъществява чрез химиотерапия. Броят на тези, които са получили лъчетерапия е доста по-малък. Най-нисък той е в КОЦ Пловдив, където от близо 20 000 пациенти през 2015 г, едва 815 са имали лъчетерапия. Спад има на места и при основната функция на диспансерите - наблюдението на пациентите. За една година броят на проследяваните пациенти е намалял в три от тях, показват данните. Най-голямо е понижението за КОЦ Велико Търново - 17%.От седемте болници едва три осъществяват наблюдение на пациенти -"Сердика", "Онкохоспитъл" и СБАЛОЗ-Варна. И при трите има ръст за 2016 спрямо 2015 г. Проблемът има отражение и върху данните на Националния раков регистър. От над 37 хил. нови случаи, които са били регистрирани през 2013 г., за 2016 г. броят им е спаднал до 29 хил. Причините не се дължат на реален спад на заболеваемостта, тъй като тя се увеличава в целия свят, а на това, че клиниките не проследяват състоянието на пациентите и не го докладват в раковия регистър.