На четвъртия ден от бунтовете по Северното Черноморие срещу заповедта за забрана на земеделието, риболова и строителството в региона министърът на околната среда Нено Димов за пръв път обясни, че всъщност големи ограничения за местното население няма да има. Не е ясно защо чак сега Димов излезе с тази версия, след като три дни говореше за тотална забрана на куп дейности и с това допринесе за нагнетяване на напрежението. При протестите се стигна до физически сблъсъци, а различията са толкова непримирими, че протестиращите отказват да седнат на една маса с еколозите на днешната среща при премиера.

"Този скандал избухна поради очевидното неразбиране и недоброто обяснение, че тази заповед има много малък обхват", коментира в сутрешния блок на Би Ти Ви Нено Димов. Той посочи, че по никакъв начин не се забранява риболовът в акваторията на Черно море, а земеделската дейност ще е ограничена само на територията на т.нар. понто-сарматски степи - земя, която така или иначе не е плодородна. Димов посочи, че по-голямата част от степите и в момента са държавна собственост, но има и 7600 дка на частни собственици, като ще се търси вариант те да бъдат компенсирани чрез изкупуване или замяна. Той не пропусна отново да изтъкне, че не само е спасил перките и голф игрищата, но и "всичко с разрешение за строеж и започнато може да продължи".

Сигнал, че земеделието не е забранено даже и в "Натура", дойде и от Европейската комисия. Премиерът Борисов е провел телефонен разговор с комисаря по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела. Двамата са се обединили около позицията, че решението на Съда на Европейския съюз трябва да се изпълни. "Беше посочено, че българските власти трябва да идентифицират подходящите мерки и начини, с които това да стане. Беше подчертано, че европейското законодателство в областта на "Натура 2000" не забранява икономически дейности, включително земеделие, и ще се търсят варианти как решението да бъде приложено, така че да не бъдат ощетени засегнатите от него хора в района на Крайморска Добруджа", съобщават от правителствената пресслужба.

Че тоталната забрана за земеделие касае много малка територия, и то необработваеми степи, първи обясниха експерти по защитени територии от природозащитните организации, които са нарочени за черната овца в целия скандал. Според Стефан Аврамов от Българска фондация "Биоразнообразие" става дума за едва 22.48 кв. км, като значителна част от нея е в резервата "Калиакра" и в защитената местност Степите. И Аврамов твърди, че над 90% от степите са държавна и общинска собственост и на практика ограниченията засягат само няколко квадратни километра частни степи. "Заповедта, която беше издадена от министерството, опазваше 2300 хектара. Това е една много тясна ивица покрай морето - каменисти територии, които са били винаги в течение на векове пасища. Някои места са широки 100, 200, най-много 300 м и само в две места при Калиакра има едно ловно стопанство - държавно, където са малко по-широки, до 2-3 км. Там пък е резерват. В годините се знаеше, че тези степи, понеже са много ценни и са застрашено местообитание от европейски мащаб, в червени книги и т.н., не трябва да се пипат. Обаче държавата си правеше гавра с тях и раздаваше... Имаше 600 проекта за застрояване", обясни пред БНР Андрей Ковачев от сдружение "Балкани".

Трудно е да се намери невинно обяснение за действията на екоминистерството. Дори и при срещата с разгневените граждани през уикенда нито премиерът, нито министърът успокоиха обстановката с тези аргументи. Напротив, заповедта бе директно отменена по нареждане на Бойко Борисов, който обеща и да има ново преначертаване на защитените зони, като се гледат "нива по нива".

От няколко екоорганизации директно заподозряха, че заблудата на местното население е умишлена. "На 4 август 2017 г. станахме свидетели на организирана кампания, която, криейки се зад страховете на хората да не бъдат отнети собствеността и поминъкът им, целеше да дискредитира за пореден път "Натура 2000" - един от законовите инструменти за опазване на природата в ЕС. Ние считаме, че чрез т.нар. граждански протест бяха осуетени обществените обсъждания на проекта за интегриран план за управление на три защитени зони, за да не бъде представена и подложена на обсъждане важна информация за управление на зоните и да се отклони вниманието от основните проблеми, довели до осъждането на страната ни от Европейския съд по делото "Калиакра", обяви дружеството за защита на птиците (БДЗП). Оттам изнасят данни, че за последните 10 години степните местообитания в защитените зони "Калиакра", "Белите скали" и "Комплекс Калиакра" са намалели с близо 16% поради превръщането им в голф игрища, овощни градини, застрояване или промяна на начина на трайно ползване, а делът на частната собственост нараства от 7 на 25%. И още данни от сдруженията - заповедта на министъра всъщност касае 1.7% от територията на Балчик, Каварна и Шабла, а не целите им землища, както се твърдеше отначало.

"Зад всичко прозира строителната мафия. За жалост точно тя обърка хората и тя ги излъга. Най-жалкото е, когато виждаме как един министър обслужва интересите на строителната мафия", още по-краен беше Андрей Ковачев. Той твърди, че част от "камъните", както ги определят местните, са били разоравани единствено с цел получаване на субсидии - "Далавера. Мутри отиват, разорават степта, за да вземат субсидия. Няма да изкарат нищо като продукция, но ще откраднат парите на европейските данъкоплатци", обяснява екологът.

Ако е имало кампания, то резултатът от нея е налице. Гражданска инициатива "Да спасим Крайморска Добруджа" обяви, че отказва да дискутира интегрирания план за управление с "вече компрометираните му автори и експерти от БАН, СУ, зелени НПО, както и БДЗП". "Вече показахме, че те не са желани в Добруджа и не се грижат за интересите на добруджанци. Можем да говорим само с представители на законно избраното българско правителство във всеки един момент и Европейската комисия, които с решенията си могат да разрешат проблема в Крайморска Добруджа", се казва в официална позиция на организацията. В нея има и специални благодарности от добруджанци към министър-председателя Бойко Борисов "за това, че е проявил разбиране към тревогите и проблемите на хората и лично се е ангажирал с тяхното бързо и спокойно решаване". Двете страни си размениха и искане за оставки - еколозите искат смяна на министъра, а добруджанци - на няколко конкретни служители на БАН за погрешно картиране.

С казуса "Каварна" вече се занимава и прокуратурата. Върховната административна прокуратура проверява законността на заповедта на министъра на околната среда, с която се въвежда забраната за разораване, залесяване и създаване на всякакви насаждения на територията на защитена зона "Комплекс Калиакра".

В ролята си на медиатор премиерът Бойко Борисов днес е готов да събере непримиримите страни, "ако трябва, в две различни зали", но да намери общ компромис. "В крайна сметка всички сме българи и всички имаме желание да решим този проблем", заяви той.