- Г-н Топалов, как тълкувате последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които иззеха делата за висша корупция от СГС и ги прехвърлиха към специализирания съд? Имаше ли нужда от това, или законодателят изрази някакво лично отношение към съда?
- Един съд винаги се свързва с неговото ръководство. Поправките в НПК целят заобикалянето на маниера на работа на СГС, наложен от новото ръководство. В някои среди това се нарича поправката "Топалов". По-притеснително е, че в промените има много противоконституционни текстове. Президентът не наложи вето. Като гражданин мога да кажа - има си екип, така е преценил. Като юрист казвам, че това е много слаба реакция на президента, което се дължи явно на слабия му екип, за качеството на който можем да съдим и по скандали около изборите и неадекватните реакции тогава.
Ветото се преодолява лесно, но то играе роля на някакъв жест. Това е по-важно - в защита на какви ценности застават институциите. Ветото най-малкото би повдигнало обществен дебат, от който има нужда. Важно е президентът, посъветван от юридически си екип, да обоснове позицията си. А в публичното пространство не излезе защо пуска закона. Липсата на смелост да се заявяват позиции, мишкуването, е един от най-големите проблеми на нашите институции.
- Удобен съд ли се търси сега в лицето на спецсъда?
- Може и удобен съд да се търси, не знам. Явно каквото търсят, са си намерили. Това е една застрахователна мярка.
- Къде виждате вие най-сериозните пробойни в НПК?
- Не съм тесен специалист в наказателната материя, мога да говоря за това, което засяга СГС - изнасянето на не малък брой престъпления по критерий обвиняеми. Така специализираният съд се превръща в извънреден, нарушават се освен вътрешни и международни норми, както и юридическата традиция на нашата държава. От тук нататък на ход е Конституционният съд, стига да има кой да го сезира. За съжаление, не съм голям оптимист и за реакцията на КС, защото през последните 25 години правото е все по-малко, повече е политиката.
- Спецсъдът беше създаден точно с такива мотиви, политически, не правни...
- Така или иначе, той е факт. Сега, ако искаме да обосновем неговото съществуване, това не е най-добрият начин. Бързината, упорството и бруталното налагане на еднолично мнение по отношение на начините, по които ще се осъществява тази промяна, за мен са силно обезпокоителни. През последните 25 години, откакто започна активна законодателна дейност, качеството на приетите нормативни актове е крайно посредствено. И това ще е така, докато не престанат да ни управляват и да законодателстват основно полуграмотни и неграмотни хора.
- А законотворства ли задкулисно главният прокурор, за да постига цели в страни от закона?
- Не мога да твърдя такива неща без доказателства. Хората със средно интелектуално ниво, каквито, за съжаление, все по-малко останаха в държавата, проследявайки събитията, сами могат да си направят логическата връзка между отделни факти и събития.
- Например между войната на главния прокурор със СГС и отнемането на т.нар. знакови дела от този съд?
- От моя гледна точка война няма. Ако има, тя е война на принципи. Този въпрос трябва да засяга цялото общество. Обществото трябва да знае дали иска да направи избор в каква държава да живее - на върховенството на закона или не. Обществото е длъжник на себе си и на институциите. Свикнали сме да гледаме отстрани как институциите воюват, да не правим нищо и да плюем по всичко. Понякога едно общество не заслужава усилията, които правят отделни институции. Не може само шепа хора да се опитват да променят нещо, а всички останали да са пасивни.
- А не може ли да разглеждаме прехвърлянето на някои дела като глътка въздух за свръхнатоварения СГС?
- Наказателното отделение е най-слабо натоварено в СГС. Натовареността на съдиите в Търговското отделение например е 4 пъти по-голяма от тези в наказателното. Сега ножицата ще се отвори още. Ако изобщо можем да говорим за разтоварване, то е на наказателните съдии, а не на целия съд.
В Търговското отделение в средата на годината колегите достигнаха 4 пъти нормата за натовареност за 1 година на 1 съдия. И какво от това? Нормата за натовареност не ни дава нищо, защото не ни казва какво прави съдията и ръководството на съда, когато я достигне. Сега наказателното отделение ще трябва да се свие за сметка на другите отделения. Или Висшият съдебен съвет да реши съдиите да отидат с щата си в специализирания съд. Бих го препоръчал на част от съдиите.
- Още преди да ви вземат част от делата, се разбра, че вече исканията за СРС-та не минават през СГС, а отиват в спецсъда.
- Няма да говоря за спецсъда, всеки да си прави изводите сам. Без да политиканстваме, в тази сфера има конкретни обективни факти, по които може да бъде оценена работата на един съд. Елементарно. Преди години исканията за СРС-та бяха над 6000. Работата в тази сфера се оценява по събраните веществени доказателствени средства на базата на дадените разрешения. До 2015 г. средният процент на реализиране на издадените СРС-та беше около 10. За последните 2 години е над 95%. Сами си направете извода при 10% реализирани от над 6000 какво се случва с останалите 90%.
- Във вашия доклад за СРС-тата се говореше и за незаконно подслушвани дипломати и посолства. Пратихте данните на прокуратурата, какво се случи?
- В доклада не се говореха такива неща, така излезе по медиите. Нито казвам, че е така, нито, че не е така.
- Цитираха се номера на дела за искане на СРС-тата в нарушение на Виенската конвенция. Какво означава това?
- Това е класифицирана информация.
- А сигналът ви до прокуратурата до какво доведе?
- Потънахме в кореспонденция с прокуратурата, в която ние искаме да бъде спазен законът. Тази кореспонденция много странно умря, нищо не се прави във връзка с тази проверка. Цялата тази размяна на писма е свързана с нежеланието да се извърши проверка на дейността на съдиите, разрешавали СРС-та, и да се стигне до обективната истина - има ли престъпление, или не. Това е моето убеждение на базата на тези 4 месеца и действията на прокуратурата. Нашият доклад не беше направен, за да омаскари някого. Няколко пъти изпращахме писма до двете институции, които трябва да следят за контрола на СРС-тата - националното бюро и парламентарната комисия. Искахме отговори дали има нарушения, как трябва да се случват нещата. Но не получихме никакъв отговор. След това бяхме принудени да извършим проверката сами. На базата на тази проверка констатирахме нарушенията и по моя преценка, доколкото се покриват и състави от НК за извършено престъпление, сезирахме прокуратурата с доклада. Но само се вдигна пушек. Разчита се, че всяко чудо е за три дни. За съжаление може би са верни слухове, че има договорка на определени съдии с властимащи срещу определени услуги да бъде гарантирана тяхната неприкосновеност. Проследявайки действията на прокуратурата, може би наистина това е така. Не мога иначе да разбера каква е причината прокуратурата да не си свърши работата.
- Вече е ясно, че един от сегашните членове на ВСС - Светла Петкова, вместо да се пенсионира, ще правораздава в СГС като съдебен заседател. Очаквате ли и други от кадровиците да изберат СГС, като се възползват от кариерния бонус, подарен им с промените в Закона за съдебната власт?
- Съмнявам се. Работата тук е твърде много и се работи по правила.
- ВСС предимно гази правилата, така ли?
- Ако кажа, че само гази правилата, няма да е вярно. Ако кажа, че ги спазва, пак няма да е вярно. Този ВСС ще го запомним с едно - с безобразните скандали.
- Той избра и вас обаче.
- Така е. Но той избра и много други председатели на съдилища. Винаги в една система се допускат грешки.
- И вие сте грешка в системата им?
- От гледна точка на реакцията им явно съм грешка. Ние се превърнахме в най-проверявания съд, при условие че изпълнявахме всички препоръки на ВСС, заварихме безобразно наследство и за такъв кратък период направихме толкова много. Проверяват ни повече от предходното ръководство, което самият ВСС в свой доклад беше заклеймил, но не предприе нищо срещу него. Настоящият ръководен екип на СГС обаче не е грешка от гледна точка на самия съд и обществото. Но такива грешки се случват рядко и не се повтарят.