От залата се чува приятно жужене. Вътре атмосферата е творческа. Около масите по групи са насядали 65 души, които работят усърдно върху поставената им задача - да посочат кое преживяване би било интересно за учениците, изхождайки от собствения си опит и впечатления от следването в университет. Децата, на които ще преподават, са сред най-проблемните - от уязвимите групи, с ниски образователни резултати, от социално слаби семейства, деца, на които са лепнати "етикети" и в които никой не вярва. А методите на обучение, които трябва да овладеят, преобръщат традиционните представи за образователния процес и изискват особена нагласа.

.....................

"Ако досега учихме учителите на определени знания и умения, тази година използваме нов подход - не им преподаваме, а им поставяме задачи, с които трябва да се справят сами, използвайки най-различни методи - от гледане на видеоклипове до посещения в общността", казва Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час". Всяка година по програма "Заедно в час" кандидатстват десетки желаещи, но само малък процент успяват. Миналите години са били одобрени между 7-9% от кандидатите, а т.г. - само 5 на сто от тях са минали бариерата от критерии - да са бакалаври, да се развиват и учат постоянно, да имат аналитични умения, да се адаптират в предизвикателна среда, да са толерантни, организирани, да планират ефективно времето си... Някои от започналите работа по програмата се отказват още на първата година заради различни трудности - обезкуражаващата среда, стереотипите, които трудно падат и т.н. Но близо 80% от преминалите обучение по програмата остават ангажирани към образователната кауза и след края на 2-годишния период, в който преподават.

Сред първите неща, с които са се запознали участниците в тазгодишния Летен институт в Луковит, е да планират уроците си според различните стилове на учене на децата. Как да създадат "култура на класа" е следваща тема на обучението - съвкупност от "правила и последствия в класната стая", които се измислят от самите ученици, което ги прави и по-склонни да ги изпълняват. Важно е те да се визуализират - със стикери, балончета и т.н., да се посочи какво последствие ще настъпи, ако не се спази дадено правило, както и какво поощрение ще има при отлично поведение. Учители от Ябланица разказват, че децата дотолкова се амбицирали



да трупат червени точки,



че набрали нужния брой за отрицателно време. За награда им организирали събитие с танци и изработване на сувенири в близкото село. Децата за пръв път излезли извън общността си и се срещнали със свои връстници от други училища, което за тях било истински празник.

Чрез различни задачи учителите са се обучавали на практически умения за разпределяне на времето, за проследяване на напредъка на учениците, както и на различни техники за ангажиране на вниманието на децата според потребностите им. "На теб ти е трудно с българския, на мен ми е трудно с ромския. Хайде сега ти да научиш мен, а аз - теб" - това е една от техниките, която поставя детето на равни начала с преподавателя и действа безотказно, издават част от тайните си от "Заедно в час". Друга стратегия е делегирането на отговорности - на най-големия разбойник в клас се дава задачата да отговаря за спазването на културата на класа, останалите ученици пък стават помощник-учители. "Децата трябва да се вкарват в разнообразни роли, трябва да се случва нещо по време на час", казват организаторите.

Учителите на "Заедно в час" невинаги са посрещани с отворени обятия. "Когато учениците реагират с отхвърляне, това е добрата новина, значи децата те слушат и те изпробват. Това е техният начин да се защитят, предпазят от евентуално разочарование. Зад преградата стои някакво страдание, някои от тях често са били разочаровани от възрастни", споделя Нели Колева, директор "Публични партньорства" на "Заедно в час". По думите й обаче след третия месец нещата си идват по местата, затова сред основните качества, които трябва да развиват учителите им, са търпение и последователност. "Всички деца са умни и интуитивни, дори тези с двойки. Важно е да им покажеш какъв е смисълът на това, на което ги учиш", казва тя. За да се мотивират учениците е важно учителите да се запознаят с интересите и страховете на всеки от тях. В основата на стратегията им стои и вярата в способностите на възпитаниците им.

Един от бившите учители по програмата Ивелина Пашова дава отличен пример за това как вярата в човек може да го изстреля до неподозирани висоти. Нейният ученик Наско (9 клас) от Копривщица дръпнал толкова напред в обучението си, че успял да получи американска стипендия, с която продължил средното си образование в колеж в Аризона - нещо нечувано дотогава за общността му. След завръщането си в България Наско пожелал да помага на хората, както са помогнали в миналото и на него. Затова и наесен започва да учи медицина в Пловдивския университет.

Самата Ива попаднала в "Заедно в час" случайно, но до ден днешен продължава да работи в същото школо, където е започнала, само че вече като помощник-директор. "Децата в Копривщица са прекрасни, както и навсякъде. Предизвикателство е да работиш с тях, защото мястото е малко ограничаващо и няма възможностите на големия град. Децата просто не си представят какво биха могли да работят извън Копривщица", споделя Ива. Затова тя се фокусирала върху извънкласните дейности. В духовия оркестър например били записани 60 от общо 200-те деца. Други пък предпочели театралното студио, в което правят възстановки на различни исторически събития. Успех имала и допълнителната подкрепа за изоставащите ученици, както и работата по проекти, която много стимулирала децата. Ива си спомня как е мотивирала един клас само от момчета да учат английски език, като ги питала какви искат да учат в нейния час.



"За моторни резачки",



отвърнали те, за което пък тя измислила проект - хем да учат езика, хем да се информират за интересуващите ги резачки. "Когато човек е готов да слуша и да адаптира материала, тогава става магията", казва тя.

Росен Богомилов пък преподава история и география в 106-то училище в София (район Подуене). 95% от учениците там са от ромски произход. "Чудих се дали проблемът не е, че училището е сегрегирано. Разговарях с местните хора, оказа се, че те не искат да записват децата си в училище, в което има само роми", споделя Росен. След дълги разговори с родители обаче той постигнал "прецедент" - в неговия клас се записали 3 българчета, които след известен "тестови" период не искали да се местят в друго училище, защото твърдели, че си харесват съучениците. "Оказа се, че децата са изключително добронамерени, щом са извън обсега на родителите си, те се възприемат напълно нормално без значение от дрехи, цвят на кожата и т.н.", казва учителят. Преди да попадне в "Заедно в час" фокусът му бил предимно върху дидактиката и това, което трябва да преподаде на учениците си. Както казва самият той, дотогава му убягвало най-важното - мениджърският елемент в класната стая или изграждането на общност. "Когато имаш изградена общност, тогава вече може да започнеш ученето", казва учителят.

Росен се паднал класен ръководител на клас, който никой не искал - 25 буйни момчета в пети клас, луди по футбола. Първоначално се стъписал, но решил да влезе в часа по физическо на децата, за да ги види как се държат. "Мисля, че тогава нещо в тях се пречупи, те осъзнаха, че аз съм там заради тях", казва Росен. След това, подкрепен от учителя по физическо възпитание, заявил на учениците, че спират тренировките, докато не си създадат правила на класа. Както те, така и родителите, се разбунтували. Последвала тежка родителска среща, на която вместо да убеждава майките и бащите защо е добре децата им да се лишат от тренировки, той им пуснал филма "Историята на Рон Кларк", разказващ близка история до тяхната. "Поисках родителите да разпознаят детето си в героите, след което се оказа, че всеки от тях осъзнава много ясно как се държи неговия син", спомня си Росен. След лични разговори с всеки ученик и възлагане на тайни лидерски роли на всеки от тях той успял да ги убеди да си изработят свои собствени правила. "Навреме в час", "Да не се караме и бием", "Да се храним в междучасието" и т.н. - децата сами измислили правилата си, които написали върху лъчите на огромно слънце, нарисувано върху плакат в класната стая. Така, лека-полека класът се превърнал от "нежелан" в "апетитен", а самите ученици повишили успеха си, макар и не толкова драстично. Не на последно място, деца, които дотогава не били излизали от квартала си, вече можели да се похвалят с 15 посещения на театър, на кино, музеи и др. Разбира се, и с успехи на футболни състезания, на които редовно вика за тях и техният класен ръководител.