Лятната жега често води до слънчасване и оглупяване. Нещо подобно се случи през юли, когато политическият ни "елит" по един рядък, да не кажем исторически начин се обедини около единна позиция. За съжаление това не стана по някоя от важните за бъдещето на държавата теми като пенсионната, здравната, образователната или съдебната реформа. Стана около тезата, че забраната за купуване на земеделска земя от чужденци трябва да остане, въпреки че с нея нарушаваме основни принципи на ЕС (свободното движение на хора и капитали) и че заради това нас, данъкоплатците, ни грози глоба от близо 1 млн. евро. Въпреки че управляващи и опозиция не намериха единна формулировка на аргументите защо всичко това е необходимо, широката общественост като че ли бе доволна. Каза си: "най-накрая тези да направят нещо смислено", и въздъхна облекчено, защото надвисналата опасност "да ни изкупят турците" поне временно отмина. Зад всичко това обаче личат неразбиране, глупост, а може би и други интереси.



Забрана никога не е имало



Първото, което трябва да се разбере, е, че ефективна забрана чужденци да купуват земеделска земя в България никога не е имало. Малцината (те се броят на пръсти и са основно от държави от ЕС), които са дръзвали да развиват земеделски бизнес у нас, никога не са били възпрепятствани да купят земеделска земя, тъй като вратички в закона е имало преди и винаги ще има. А слабият интерес досега може да се обясни лесно с раздробената собственост на земята, недобре регулираните поземлени отношения, скъпият достъп до вода и електроенергия, липсата на работна ръка, корупцията и пр. известни недъзи на правенето на земеделски бизнес у нас. Между другото тези инвеститори спомогнаха немалко за развитието на родното земеделие, създават работни места, изкупуват продукцията на местни производители и ползват местни контрагенти, развиват преработвателната промишленост и спомагат за подобряването на международната позиция на българския износ.

Дори в последната една година има примери на чужденци, които чрез новорегистрирани фирми дръзнаха да инвестират у нас. Те не само че успяха да се сдобият със земя, но входираха проекти в Държавен фонд "Земеделие".

Иначе казано, държавата дори не се опитва да наложи ефективен контрол на забраната спрямо такива "дребни риби". Но тя даде официално послание на ЕС и света и то е: "Ние не зачитаме европейските принципи и чужди инвеститори не са добре дошли." А от това губят всички - и собствениците на земя, и потребителите.



Да отпадне принципът за уседналост



Ако някой се страхува от отпадането на забраната, трябва да се знае, че ЕК я "боде в очите" принципът за уседналост (чл. 3в от ЗСПЗЗ). Т.е. единственото, което се иска от българската държава, е да отмени текста, според който право на собственост имат физически лица и фирми, които са се установили в България от поне пет години. Отмяната му обаче не означава отпадане на "забраната" за турци, руснаци, китайци и изобщо граждани на трети страни, тъй като за тях продължават да важат разпоредбите на чл. 3, ал. 4.



Истинският проблем



Очевидно мнимата чужда опасност не е истинският проблем. Истинският проблем е концентрацията както на земеползване, така и на собственост. България е с най-голяма концентрация на земя и най-едро земеползване в ЕС заедно с Чехия. По този показател тя бие всички стари държави членки и много развити държави извън Европа. Около 5300 стопанства (6% от всички) управляват над 28 млн. дка, или 3/4 от обработваемата земя у нас.

Най-едрите ползватели и собственици на земеделска земя естествено са българи. В топ 20 на най-големите получатели на земеделски субсидии фигурират до болка познати лица и свързани фирми, като първи сред тях са небезизвестните Светлозар Дичевски (цяла плеяда от фирми около известния "Октопод"), Красимир Милков ("Краси" ЕООД), Емил Райков ("Кристера Агро"), Кирил Йорданов ("Златия Агро"), братя Ненкови ("БГ Агро Земеделска компания"), Ангел Ангелов ("Про Агро"), Светослав Илчовски и др. и само един чуждестранен инвеститор ("Хера Агро", която е с китайски собственици).

Стопанисване, разбира се, не означава притежание. Най-едрите земевладелци у нас също са българи. На първо място това е "Ромфарм компани" със собственици Венелин Георгиев и Тенчо Шиков, които притежават над 1.1 млн. декара (близо 3% от обработваемата земя в страната) в различни части на България. Следват фирми, свързани със собствениците на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров, които притежават над 600 хил. декара (част от тях придобити на занижени цени чрез поименни компенсаторни бонове с помощта на държавата). Някъде близо до този размер се предполага да достигат и собствените земи на Светлозар Дичевски.

Но концентрацията във всеки смисъл се счита от ЕС като заплаха пред модела на фермерско земеделие, който общността иска да наложи (но не може заради начина на субсидиране, фаворизиращ едрите). В споменаваната в публичното пространство резолюция на Европейския парламент за концентрацията на земя ("State of play of farmland concentration in the EU: how to facilitate the access to land for farmers", 27 април, 2017) се казва следното:

"А. Като има предвид, че през 2013 г. в 27-членния ЕС само 3.1% от стопанствата контролират 52.2% от земеделските земи в Европа; Като има предвид, че за разлика от тях 76.2% от земеделските стопанства са използвали само 11.2% от земеделската земя; Като има предвид, че тази тенденция противоречи на европейския устойчив, многофункционален селскостопански модел, в който семейните стопанства са важна характеристика;"

И още:

"концентрацията на обработваемата земя има неблагоприятен ефект върху развитието на селските общности и върху социално-икономическата жизнеспособност на селските райони и води до загуба на работни места в селското стопанство, като по този начин се намалява жизненото равнище на селскостопанската общност и наличието на доставки на храни, като създава неравновесия в териториалното развитие и в социалната сфера."

Именно срещу този модел на земеползване иска да се бори ЕС и по този повод се очаква да издаде набор от препоръки



какви ограничения на пазара на земя



могат да бъдат предприемани от държавите членки. Но защо българските политици остават глухи за проблема, а продължават да се правят на луди и да търсят под вола теле? Може би защото част от тези свръхедри стопанства са техни отрочета?

И така, реалният проблем не е да се позволи ли или не на граждани от ЕС да притежават свободно земя у нас - това България ще разреши само след няколко месеца и то е ясно като бял ден. За да се "предпазим" от свръхинвестирането, би могло да се въведе таван на собствеността на чужди граждани. По-важният въпрос е какви законодателни, административни, данъчни и други мерки е склонно да вземе правителството (например свързани с налагането на ефективни тавани на директните плащания на площ, каквито в момента практически липсват), за да адресира посочените проблеми, свързани с концентрацията на земята? Ще бъдат ли те съпътствани с някакъв вид ограничения на покупко-продажбата на земеделска земя, което потенциално може да увреди правото на собственост? И ще продължат ли управляващите да преследва борсово търгуваните фондове за земя с очевидната цел портфейлите им да бъдат изкупени сравнително евтино от силните на деня и без досадната конкуренция от чужди играчи?