Нещо голямо се случи във военната база "Парамакай" във Венецуела в ранните часове на 6 август, въпреки че единственото, което се знае за него, е, че е значимо. От информацията, предоставена от венецуелското правителство и от съобщенията в независимите медии става ясно, че около 5 ч. сутринта местно време група мъже влизат във военната база, намираща се в град Валенсия, щата Карабобо. Не е ясно колко човека успяват да получат достъп до базата, но според правителството те са стигнали до оръжейния склад и са откраднали повече от 90 автомата "Калашников" и четири ръчни противотанкови гранатомета. Силите за сигурност отвръщат на удара и двама от нападателите са убити при престрелка. Осем души, които правителството обвинява, че са замесени, по-късно през деня са показани на медиите.

Първо, не е ясно дали това наистина се е случило или правителството просто си прави пиар акция. (Всичките първоначално разпространени съобщения са от враждебно настроената, ставаща все по-авторитарна администрация на президента Николас Мадуро.) В рамките на деня стана ясно, че е извършен обир във военната база и основният въпрос беше:



Какво означава това?



Очевидната заплаха в главите на експертите по сигурността във Венецуела е възможността откраднатите оръжия да бъдат използвани срещу верните на управляващите сили. Това обаче няма да е достатъчно, за да застраши реално оставането на власт на правителството. Широко разпространената в армията нелоялност обаче може да направи това. Не е ясно как групата мъже се е вмъкнала в базата, но според правителството старши лейтенант от базата е заговорничил с нападателите. А ако това означава по-голям разкол в редиците на военните, то венецуелското правителство е в беда.

Това е критичен момент за кабинета на Мадуро. Вече тежките условия на живот във Венецуела продължават бързо да се влошават още повече. Правителството скоро може да обяви фалит, след като САЩ наложиха санкции на петролния сектор на страната и според настоящите показатели инфлацията на годишна база може да стане 4000% до 2020 г. С ръстът на инфлацията ще се увеличава и броят на военните и на техните семейства, които ще изпитват недостиг на храна и икономически затруднения. По-високопоставените служители във въоръжените сили не са засегнати си икономическата криза, но потърпевши са хилядите военнослужещи с нисък ранг и семействата им. Влошаването на стандарта им на живот



увеличава риска те открито да се разбунтуват срещу правителството,



което ще подкопае възможностите си за управление, като не се съобразява с общественото мнение или с политическите си опоненти.

За венецуелското правителство могат да настъпят и по-лоши времена. Верните на Мадуро хора се опитват да пренапишат конституцията в своя полза и да отложат провеждането на избори - така до известна степен се надяват, че цените на петрола ще се повишат и икономиката ще получи необходимата й финансова инжекция. Правителството разчита на подкрепата на армията. Ако обаче военнослужещите са разочаровани, то възможността за военен преврат не трябва да се изключва. Това обаче не е единствената заплаха от нелоялната армия. Групи от гневни военнослужещи няма да могат да свалят правителството, но могат да демонстрират недоволството си чрез нападения или неподчинение.

Кабинетът на Мадуро показва, че има намерение да остане на власт, независимо от ниския си рейтинг на одобрение. Това обаче може да продължи дълго време само с помощта на армията. В изминалата година и половина властта успешно предотврати опит да бъде свикан референдум срещу президента и пренебрегна исканията на контролирания от опозицията Конгрес. Освен това проведе избори за учредително събрание, но без подкрепата на армията това нямаше да стане, тъй като рискуваше да избухне бунт. Накратко: венецуелското правителство има критична нужда от свои верни хора в армията, за да оцелее.

Дори и ако военните се обърнат срещу Мадуро и правителството му, кабинетът няма да се откаже от учредителното събрание без битка. Сила ще използват само армейските части, които са останали верни на президента. И ако достатъчен брой дисиденти се обявят срещу правителството, може да се стигне до задънена улица и това положение да продължи дълго време... Властта трябва първо да се справи с опозицията, преди да започне да се занимава с наболелите икономически проблеми на страната. Дали обаче ще успее?