|
| ------ |
Иронията и чувството за хумор на стария академик, работил в най-реномираните лаборатории на Европа, ми направи силно впечатление. Всички знаехме за обособените групи от повечето от водещите ни учени и за непримиримите борби между тях. По-късно виждах и разбирах колко голяма роля играе завистта в научното ежедневие, как амбициите и съперничеството пораждат интриги, наблюдавах много непочтени ходове. Още по-късно, когато имах сам възможност да работя в реномирани лаборатории в Германия и САЩ, разбрах, че и извън България си подливат вода, правят си какви ли не мръсотии, убедих се, че почти няма разлики в човешката природа.
Дали това е неизбежен спътник на всяко творчество? Нима всеки Моцарт има своя Салиери, всеки Тесла - своя Едисон? Завист и нечестно съперничество наблюдавах навсякъде - и като че ли те бяха дори по-големи точно където и когато ставаше по-значимо творчество.
В БАН обаче голямо творчество не ставаше,
научните изследвания бяха твърде бюрократизирани,
партийният контрол стимулираше уравниловка, нямаше стимули да се гонят високи постижения. Докато на Запад забелязвах подлостта и омразата, продиктувани от индивидуализъм и жестока конкуренция, у нас ежедневно наблюдавах завистта на колективната посредственост, която внимателно следи някой да не се надигне малко над колективното посредствено ниво и бърза да го дръпне назад. Изглежда, че завистта на индивидуалиста и завистта на колектива имат различни измерения. Некадърността и посредствеността се поддържат, талантите и способните - не. Колективът по природа се стреми да принизява изискванията, да примитивизира, да размива индивидуалната отговорност.
Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в БАН (а и в други български научни институции), която дава възможност на некадърния да налага мърлячеството си, а способният, организираният, независимият - да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваря път на безскрупулните; да анализирам некадърната посредственост, която се надушва и подкрепя, самонарича се "колектив", иска да експлоатира кадърните, мрази свободното независимо мислене, превръща се в терор над търсещите и можещите, изхвърля безскрупулни личности на административни постове, инспирира котерийни борби, прегърбва се пред "силните" - на цялата тази атмосфера, която задушава развитието, убива талантите. Която води до формирането на управленска върхушка, бранеща статуквото на своите поддръжници, закоравяла в учрежденски бюрократизъм, лишена от полета на научната мъдрост. Безспорно голямо значение има наследеното социалистическо мислене и социалистическа уравниловка. Но истинската ежедневна храна научната посредственост, псевдонаучната котерия получават от това, че
няма точни правила,
точно формулирани изисквания и контрол. Няма подробен, издържан правилник за атестиране, който стриктно да се спазва, няма ясни изисквания за научните степени и длъжности, няма срочни трудови договори и мобилност, няма ясно формулирани отговорности.
В БАН съм наблюдавал случаи, когато колективът нехае, че всички закъсняват за работа, излизат в работно време, но става веднага обезпокоен и подозрителен, ако някой от членовете му започне денонощно да работи под напора на някаква творческа идея. Peer review - процесът (системата за рецензиране) е силно подчинена на принципа "аз на тебе - ти на мене", неотговарящи на международните стандарти публикации не могат да бъдат спрени, дисертационни защити на некадърници минават формално с безмълвно съгласие, непригодни за наука хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране. Спомням си как един завеждащ секция предлагаше да приемем неофициално решение, всеки да пише в подготвяните от него публикации всички останали от секцията за съавтори. Спомням си изказвания по директорски съвети от рода: "Аз вече две години не съм излизал в чужбина, а XY ще излезе за трети път".
Колективът на научната посредственост генерира враждебност към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в БАН учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка - шестима от десетимата най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.
Зад уравниловката на бюрократизираната наука в БАН стои порочен модел на управление. Популистката изборност отдолу-нагоре води до защита и поддръжка на посредствеността. Научният сенат на "най-мъдрите" е заменен с общо събрание на представители на най-широкия научен състав. Често научните качества се преценяват не по научни приноси, а по "брой на получени гласове". Затвореното самоуправление обвива звената със завеса, зад която окото на обществеността не може да проникне.
Когато няма ясни и стриктни правила популизмът в науката се извращава в ретроградно задържане на статуквото. Този популизъм се яхва от амбициозни кариеристи без покритие, на негова почва се ражда и разцъфтява управленска върхушка, която започва да се олицетворява с институцията, с българската наука.
Тази върхушка уважава административния пост,
а не научните постижения, въздига в култ административната власт, а не научния авторитет. Тя мрази публичността, чувства се в свои води в условията на непрозрачност и задкулисни игри. Произлезли от посредствеността, членовете на тази върхушка крият научните си биографии, или пък ги пълнят с изкривени и преувеличени данни. Те нямат изгода от ясно формулирани изисквания и отговорности. Тези ръководители "менте" се срастват с властта, придобиват чувството на недосегаемост и ненаказуемост. Отъждествявайки се с институцията, със самата наука, те задушават всякаква критика.
Спомням си думите на един партиен секретар в БАН по времето на тоталитаризма: "Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят". Сега научната посредственост в БАН съвсем не е беззащитна. Тя избира своите управляващи, така че да защитават нейните интереси. Те зорко пазят някой да не повдигне летвата, да не поиска реформи. Убеден съм че ако нобелов лауреат поиска да работи в БАН, "колективните органи" ще умуват, ще въртят и сучат, и ще намерят начин да го отклонят.
------------------
Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.
