Въпреки че е част от управленските приоритети на кабинета и е разрешено по закон още от миналата година, т.нар. селективно договаряне на здравната каса с болниците, при което НЗОК може да не сключва договори с абсолютно всички лечебни заведения, ще е факт най-рано през 2019 г. "Тепърва ще се правят критериите, по които касата ще може да избира с кои болници да работи, след това те подлежат на обществено обсъждане и не съм убеден, че до пролетта на следващата година ще е подготвено всичко", обяви вчера здравният министър Николай Петров. През пролетта НЗОК започва ежегодната си кампания по сключване на договори с болниците за съответната година.

Селективното договаряне е възможно, откакто при предишното правителство на ГЕРБ бяха приети законови промени, според които националната здравна карта, в която са определени потребностите от медицински грижи и наличните такива във всяка област, стана задължителна. Според приетата впоследствие здравна карта у нас излишните легла за активно лечение в болниците са 2429 от общо 38 284 налични. Излишъкът е основно от терапевтични и хирургични легла и е в Пазарджик, Пловдив и София. Това значи, че НЗОК е длъжна да сключи договори само за нужните според картата легла, а кои точно да са те, се определя с наредба за критериите кои болници да бъдат предпочетени. През 2016 г. обаче касата сключи договори с абсолютно всички болници за всички клинични пътеки, по които те работят, но просто за по-малко легла. Това не даде никакъв ефект, защото лимитите, които лечебните заведения получиха, бяха непроменени, т.е. не зависеха от броя на леглата, за които се сключват договори. През тази година договарянето протече по същия начин.

Междувременно през май тази година тричленен състав на Върховния административен съд обяви за нищожно постановлението на Министерския съвет от март 2016 г., с което се утвърждава националната здравна карта. Причината е, че картата не е била публикувана в "Държавен вестник", а е трябвало, тъй като се смята за административен акт и като такъв трябва да бъде публикувана там. В момента се чака решението на петчленния състав. Преди това в съда падна и наредбата с критериите, по които касата избира болниците за договор.

Според министър Петров селективно договаряне трябва да има. Кой ще може да работи със здравната каса, пък ще се определя с критерии за качество, т.е. договори ще получават тези, които работят най-добре. Тепърва обаче ще се определят критериите.



ЗАПЛАЩАНЕ

МЗ ще прави "нов модел за заплащане в сферата, но на теоретично ниво", обяви още Петров. "Сега е енигма моделът за плащане на заплати, има места с добри възнаграждения и места с лоши, а в клиничните пътеки на НЗОК няма отделно перо за труд. Затова в работна група заедно с лекарския съюз ще се види как може да се остойности трудът и като сме наясно колко пари са нужни за заплати, ще може да се определи и каква част от ресурса да е за останалата част от лечението", каза той. Министърът повтори и че голям проблем е голямата ножица между възнагражденията на медицинските сестри и лекарите.