- Нали не е фатално, че не те пуснах да снимаш в тоалетната? - попита ме той като се качихме в колата му.

- Разбира се, че не, вие определяте какво да кача във "Фейсбук"...

- Не! Ти си специалистът, ти ще определяш! Но тоалетната... Човещинка, все пак.

- Пък и снимките как се бръснете в банята станаха супер! Много интимни! - добавих.

- Нали! - ухили се той и каза на шофьора: - Към доктора!

х х х

Личният му лекар ни прие веднага.

- Рутина - обясни ми той, - профилактичен преглед, знаеш как е с простатата.

- О, тогава да изляза! - смутих се.

- Защо ще излизаш?! А "Фейсбук"?!

- Може да си направите селфи...

- Платил съм ти да ме качваш във "Фейсбук", тука ще стоиш!

- Обаче простата...

- Спокойно - намеси се в разговора личният му лекар, - при този пациент има специфика.

Онзи седна на кушетката и отвори устата си.

- Извинете, докторе - не се стърпях, - но простатната жлеза не се ли преглежда откъм другия край на тялото?

Медикът свали очилата си и ги заизтрива:

- Да, принципно е така. Ала откакто господинът отговаряше за социалната политика, свикна да се стиска, та, както се казва, лазерен лъч не може да проникне, камо ли да го палпирам. Затова ще го прегледам през устата.

- Искате да кажете, че ще успеете през устата му да бръкнете чак до простатната жлеза?! - повдигнах вежди.

- Да, откакто господинът се занимаваше с приватизацията, такава уста отвори, че това не е проблем, само трябва да внимавам да не падна целият вътре, защото няма излизане - лекарят се надвеси над него - Хайде сега кажете "дола-а-ар"...

х х х

- Сега трябва малко да понапазарувам - съобщи той като излязохме на улицата.

- На пазара ли ще отидем, или в супера, да знам какъв обектив да приготвя?

- Като за в колата!

Качихме се и той заговори по телефона:

- Ало, здрасти! Трябва ми някое предприятие, ама да не е много голямо и да е добре оскубано... А, добре... Е не, от контролния пакет акции ми резни, да не ми пробуташ някой празен склад, да ми го бие в главата жена ми... Добре, а някой хотел?... Добре, ще взема и двата. Не, банка сега не, по-нататък. Трябват ми и три тира цигари... Какво беше още... А да, и сто тона олио, сега му е времето, зимнина се слага... Благодаря ти.

х х х

У тях седнахме да си отдъхнем в хола. Той замърда с пръстите на краката си и каза:

- Трябва малко и за душата нещо да качиш.

- Може за картини? - предложих - Добре стоят и не смеят да не ги харесват.

Той се оживи:

- Тогава да се насладим на любимия ми пейзаж! - извади си портфейла и продължи. - Той е от американската школа, изпълнен е с техниката на дълбокия печат върху бледозелен фон. Виждаш как майсторски творецът е балансирал композицията от Бял дом, орел, пирамида и съзнателно повтаряне на цифрата 100...

Наснимах ги и двамата обилно, после той прибра портфейла си, а аз попитах:

- Утре къде ще ви снимам?

Той се замисли:

- Май е добре да продължим с духовното?

- В църква? Впрочем религиозен ли сте?

- Да, но по мой си начин - не ходя на църква, не се моля, не паля свещи, не спазвам десетте Божи заповеди, но иначе съм много религиозен. Може да се каже, че съм аскет. Не ме влекат блясъкът и луксът, имам нужда от време на време да се свра в някоя духовна обител, в Сикстинската капела, Бахамските острови, Акапулко, Тайланд.

Мислено потрих ръце, но той заключи:

- Ще отскочим до Витоша да прегърна някое дърво, снимаш ме и после отиваме на шкембе в Бояна!