Бомбата на Северна Корея, взривена оня ден, е ужасно предизвикателство пред Тръмп. Спомням си как находчив интернет коментатор охарактеризира международното положение след избора на Тръмп за президент, преди по-малко от година. Представете си, пишеше този остроумен списовател, света като автобус. Всички се возят горе-долу тихо и си знаят местата - кой по-напред, кой по-назад. Обаче се качва Путин в облика на хулиган, пали си цигара и си трясва краката с чепици на съседната седалка... От джоба му стърчи шише водка, от другия джоб - дръжка на нещо опасно... Пътниците са възмутени, ама и потиснати някак. Предпочитат да си траят и да гледат през прозореца - я, колко интересни канавки имало отвън... Един вид - ще изтърпим малко, скоро бездруго слизаме, не ни трябва таралеж в гащите.

Обаче на следващата спирка, не щеш ли, се качва друг очевиден хулиган - Тръмп. Накривил борсалино, с лъскави ботуши и бабаитски вид. Освен това силно напушен, не съвсем адекватен - поради финансови възможности или по рождение...

Уф, ще стане голяма беля, мислят пътниците. Тия двамата:

1) Или ще се сбият помежду си;

2) Или ще се сговорят и нас ще бият;

3) Или друга някаква велика и неприятна гюрюлтия ще спретнат.

При всички положения - край на рахатя в рейса... Преразказвам това свободно, със свои думи и украшения, защото не ми се търси източникът. Смисълът беше горе-долу този. Сега обаче имаме ново положение. То е такова. От най-задната седалка изведнъж е рипнал дребен, пъпчив, достатъчно хахав пубер. Той се репчи на каубоя и - което е по-лошо, нагло размахва срещу му остра чекийка. Борсалиното е изправено пред дилема. Ако не направи нищо, пътниците ще решат, че е плашлив, просто пудра, че не струва пет пари. Тоест край на репутацията. Ако обаче се сбие с хахавия лилипут, може да стане по-лошо. Примерно - лилипутът да се окаже жилав. Или лилипутът да получи тайна помощ от другите седалки. Да речем от хулигана с водката или от един уж кротък, но много пък голям жълто-червен дебелак. И на борсалиното да му пострада не само репутацията, ами и някои меки части. А ако пък успее да надвие бърже дребосъка, но дребосъкът сколаса в суматохата да порне борсалиното или някой случаен пътник, то тая касапница не се знае до какви нови пренареждания в автобуса ще доведе.

Ситуацията изглежда гадна отвсякъде, и крайно опасна.

Аз обаче сега ще ви предложа



да скочим от фейлетона в зоната за размисъл



И да се опитаме да избягаме от стереотипите, макар че това е трудно и понякога невъзможно. Може би сте видели коментарите на северокорейски граждани по повод водородната им бомба. Вярно, че по държавната им телевизия не биха показали друго, но въпросните граждани наистина изглеждаха горди и щастливи и говореха с апломб. Сега, заяви един от тях, врагът няма вече да посмее да ни заграби родината. Вярвам, че човекът беше напълно искрен. Той съвсем искрено вярва, че огромната част от света са зли врагове на Северна Корея и това, което искат, е да я заграбят и да заробят трудолюбивите й граждани. Беше искрен, както бяха искрени онези, които гласуваха за Саддам Хюсеин с над 99% подкрепа на последните му избори в Ирак. И както същите също бяха искрени отпосле, когато му ритаха паметника, съборен с въжета от американски танк.

Ето, от тази човешка искреност ме е по-страх, отколкото от водородната бомба. Знаете ли с колко искрено обожание хиляди и хиляди обикновени жени, деца и бюргери гледат фюрера, докато им казва в реч: "Аз ще върна вашето достойнство, аз ще върна величието на Германия". С обожание и вяра го гледат, можете да го видите и вие - много документални филми от онова време са достъпни. И си мисля следното: тази искреност на обикновените хора, независимо от какви идеолози са облъчени - тя фалшива искреност ли е, изкуствена и незаслужаваща снизхождение искреност ли е?

Тоест, ако облъчените пропагандно граждани на Северна Корея пострадат от превантивен ядрен удар на световната общност, водена от САЩ, по Северна Корея, това неизбежно и извинимо ли ще е, като при Хирошима?



Невинността как се определя?



Кога насилствената смърт на невинни е престъпление, а кога - "съпътстващи операцията жертви"? Това не са случайни въпроси, защото опират до една концепция на съвременните терористи от всички бои. Спомням си думите на един чеченски вожд, който в интервю за атентатите в Москва и гибелта на невинни заяви, че не са невинни. Че няма невинни. Виновни били и учителите, и счетоводителите, и инженерите, и пенсионерите, и децата, и просто така - минувачите по улицата. Защото това, което ставало, било с пасивното им одобрение. Така, впрочем, твърдят терористите в Париж, Мадрид, Брюксел, Лондон, навсякъде.

Та, такова ми е чуденето. Дали, ако погинеш в рейса случайно, сам си си виновен, защото не си слязъл навреме? От друга страна, как се слиза от Земята, или от отделна страна, след като вратите са затворени? И как се избират тия, които мерят вината и невинността? С еднакъв аршин ли мерят? А дали като започнеш да мериш, не почваш да трупаш вина?