През последните няколко години руснаците вече свикнаха с поредната криза, която удари страната им заради кризата в Украйна и западните санкции. Те са адаптирали и своето потребителско поведение към нея. Това засяга вече както най-силно нуждаещите се, така и хората от средната класа. Според последни проучване на "Левада център" от август най-много жителите на Русия се страхуват от ръста на цените (61%), бедността(45%) и безработицата (33%). Проблемите, които най-малко интересуват хората, са ограничаването на гражданските права, демократичните свободи и натискът срещу независимите медии, като едва 4% са обезпокоени от тези въпроси.

По данни от руската статистическа агенция "Росстат" доходите на руснаците са се понижили през юли т.г. с 0.9%. А за първите седем месеца на годината реалните доходи са намалели с 1.4 на сто. Както се съобщава в проучването на икономическата ситуация, подготвено съвместно от института "Гайдар" и Руската академия на народно стопанство и държавни учреждения, руснаците вече са свикнали с дългата криза, която се изразява в значително понижаване на реалните доходи. И тъй като много от тях не могат още повече да ограничават потреблението си, в страната се разпространява схема за подобряване на материалното положение чрез самозадоволяване от малкото частно селско стопанство. Резултатите от анкета показват, че този модел са избрали 32% от участниците в допитването. От кризата обаче е засегната и тази част от населението, която бива определяна като средна класа. Резултатите от анкетата показват, че 69% от хората от тези среди също пестят от хранене в ресторант, а 63 на сто пестят от отпуските си. Един от най-характерните показатели на кризата е увеличаването на разходите за храна. "Когато харчим 40% от всички разходи за продоволствие, тогава това е признак за бедност", казва икономистът Сергей Смирнов в разговор с "Дойче веле". По данни на Росстат, на които се позовава икономистът, през първото тримесечие на т.г. най-бедната част от хората са изразходвали близо 48% от доходите си за храна. При хората от средната класа този процент е 45.7 на сто.

Марина Красилникова е ръководител на отдела за изследване на потребителските нагласи и жизнения стандарт към "Левада център". "Главната разлика между сегашната криза и кризите през 1998 и 2008-2009 година е в това, че предишните кризи бяха бързо преодолени. При тях възстановяването на потреблението сред населението се осъществяваше в рамките на една година. През 2015 г. обаче окончателно стана ясно, че няма да настъпи подобрение. И от този момент започна принципната промяна на потребителското поведение. "Това беше годината на преосмисляне", смята социоложката. Промяната на потребителското поведение се изразява в това, че хората започват



да се отказват от неособено нужните покупки



И това се отнася до всички разходни пера - от храните до автомобилите. Това развитие се отрази отрицателно върху търговията на дребно и върху автомобилния пазар. "От Министерството на икономиката казват, че в Русия се очаква икономически растеж, но населението не го усеща. Затова и не изпитва никакъв оптимизъм. Докато не се промени реалната ситуация, моделът на потребителско поведение няма да се промени. Необходим е икономически растеж, който да бъде осезаем не само за чиновниците", каза тя.

Кризата се усеща и в столицата Москва. Светлана Серьогина е преводач и майка на три деца. Тя разказа, че доходите на семейството не са се понижили в сравнение с 2013 г. Но поради инфлацията разходите за хранителни продукти растат постоянно и се отразяват значително на семейния бюджет. "Ако преди харчех около 2000 рубли (29 евро) в магазина, сега харча 5000 (72 евро). Затова избирам по-евтините магазини", признава тя. Светлана е ограничила и разходите за децата. "Когато голямата ми дъщеря тръгна в първи клас, все още нямаше криза. И й купих маркови дрехи. А когато по-малките деца тръгнаха на училище, кризата беше в разгара си. И те се задоволиха със скромни дрехи руско производство", допълни тя. Разходите за допълнителните занимания на децата също е трябвало да бъдат съкратени. Сега само две от трите й деца ходят на частни уроци по английски. Семейството ограничава и разходите за почивка през лятото. "Тази година ще прекараме на вилата. Няма да ходим на море, въпреки че то е много полезно за децата, които са алергични", казва Светлана.

Според изчисленията на социоложката Марина Красилникова в резултат на последните две кризи делът на т.нар.



средна класа е намалял с 10 до 15%



и е около 20 на сто от населението. Според други проучвания той е още по-малък. "Ако говорим за тази категория от населението, която притежава по-големи финансови ресурси от необходимите за удовлетворяване на месечните потребности, то тя съставляваше преди кризата от 2008 г. от 35 до 40% от цялото население. Сега делът на този род потребители е намалял с една четвърт", заключава социоложката.

В Русия засега не се очертава подобрение на икономическата ситуация. Дори и "щатният оптимист" - вицепремиерът Игор Шувалов, излъчва неувереност, когато твърди, че "намаляването на доходите на населението е приключило". Краят на годината наближава и вече е ясно, че потребителската инфлация ще се окаже значително по-висока от предварителните прогнози. Доходите на домакинствата намаляват. Намалява и броят на доларовите милионери в страната. В Русия все още се водят разговори за въвеждането на прогресивен данък на доходите на физическите лица, който ще засегне силно т.нар. средна класа. Същевременно цените за градския транспорт растат навсякъде. Растат и акцизите за алкохол, бензин и тютюневи изделия, но руснаците все така търпят. Те са готови да излязат на протест (при това не всички) само когато не им изплащат заплатите - както направиха преди няколко месеца учителите от Забайкалския край.

Последното мащабно нововъведение в Русия бе намаляването на температурата на топлата вода в жилищните кооперации с цели 10 градуса. И няма как хората в ЕС да разберат, че това ще засегне мнозинството от руското население. Това може да го проумее само постсъветският човек. Та нали Русия получи като наследство от СССР централно водоснабдяване и парно. Сега властите твърдят, че с понижаването на температурата на топлата вода ще паднат и цените на общинските услуги. Само че хората отлично знаят, че в Русия понижаването на цените на суровините много рядко води до снижаване на стойността на крайния продукт. А това означава, че най-вероятно руснаците ще получават услуги с по-ниско качество за същите пари.

Допреди година изглеждаше така, сякаш руснаците са готови да пестят например от храна, за да могат спонтанно да отидат на кино, на ресторант или да заминат на почивка. Сега обаче те постепенно се превръщат в ревностни стопани, за които редовното и разнообразно хранене е по-важно от киното и театъра. С привикването към бедността на преден план излизат съвсем други приоритети. Важно е евтиното, а не качественото. Руски експерти наричат това "модел за оцеляване". В рамките на този модел на поведение руското общество може да преживее още минимум от 3 до 5 години. Едно е ясно: той ще е ефикасен дотогава, докато преразпределението на домакинските разходи ще позволява на руснаците да си плащат сметките за вода, парно, ток и да си купуват минималното количество продукти. Но ако това се промени в негативна посока, то тогава и трупаният скрит гняв ще избие неминуемо.