Демографската криза, изтичането на мозъци и връщането на завършилите в чужбина са любима тема на политиците за упражнения в нереалистични обещания. Неведнъж в трите си мандата премиерът Бойко Борисов е обяснявал колко нечестно е държавата да издържа студентите, а те след това да бягат да работят в чужбина. Идеи в същия дух има и вицепремиерът Валери Симеонов, който също иска да връща студентите в България. Какво знаем обаче за тези митични студенти? На фона на усърдието, с което се генерират общи приказки - много малко. Това установява един рядък поглед върху тази област - на Сметната палата.

Извършваният мониторинг на реализацията и миграцията на абсолвентите ни не е ефективен поради куп проблеми - системите за проследяване на реализацията на ниво висши училища не е достатъчно добра, липсва единна национална политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри, няма възложени функции за събиране и анализиране на информацията за тези процеси на национално ниво, както и на изградени системи за мониторинг на миграционните процеси, установяват държавните ревизори при прегледа си, който обхваща периода 2013 - 2015 г.

Данните на различните ведомства са за различни периоди и поради това трудно могат да се съпоставят. По данни на 13 висши училища 2314 техни възпитаници са се реализирали в чужбина за периода 2013-2015 г. По данни на МВР и Агенцията по заетостта 11 554 българи с висше образование са се реализирали в чужбина между началото на 2011 г. и 30 септември 2016 г., а достъп до трудовия пазар в България са получили 1970 висококвалифицирани чужди граждани. От юни 2013 г. до края на 2015 г. са издадени 60 585 удостоверения апостил върху различни образователни документи в системата на висшето образование, но поради нефункционалността на регистъра не се знае на колко от тях са издадени дипломи за завършено висше образование, констатират още ревизорите.

Между 2010 и 2015 г. пък са издадени 8405 удостоверения за придобита професионална квалификация в България с цел упражняване на



регулирана професия в чужбина



Тези данни обаче не са официални, а са представени от органите по признаване на квалификация на одиторите по време на изпълнение на одита. Сред тях най-голям е броят на медицинските специалисти - 7245. Съпоставянето им с броя на висшистите ни, завършили медицинските университети за същия период - 22 480 души, показва сериозният дисбаланс, който този процес предизвиква на пазара на труда. Планиращите да напуснат страната ни медици са близо 1/3 от завършилите. От началото на 2011 г. до средата на 2016 г. е признато образованието на 2677 лица, завършили университети в чужбина. Реализацията на тези лица не се наблюдава.

Към края на 2016 г. приблизителната численост на българските студенти в чужбина е около 30 000 души. По официални данни най-висок е броят на студентите ни в Германия - 7326 (за 2015/16 г.), следвани от Великобритания - 6355 души (при 3395 през 2009/10 г.), Франция - 1318, Холандия - около 1600, Испания - около 800, Италия - 1000, САЩ - 1171. Противоречиви са данните за броя на българските студенти в Австрия. По мнение на Държавната агенция за българите в чужбина техният брой е не по-малък от 4000 души, от които половината следват във Виена.

Може би единствената регулярна информация за реализацията на студентите идва от рейтинговата система на висшите училища в България. И според Сметната палата това е "надежден инструмент за наблюдение на реализацията на завършилите висше образование", но, уви - само в страната. Що се отнася до започващите работа зад граница родни висшисти, информация няма. В рейтинга не попадат реализиралите се в чужбина, чуждестранните лица, които са завършили български висши училища, безработните, нерегистрираните в бюрата по труда, заетите в сивата икономика и др.

Одиторите посочват, че взаимодействието между отделните институции у нас, отговорни за предоставянето на информация за миграционните процеси на завършващите, принципно е регламентирано, включително по силата на сключени рамкови споразумения за обмен на данни. Няма обаче предвидени разпоредби "за определяне на ред и отговорности по събиране, систематизиране, анализ и оценка на информация за реализацията на завършилите висше образование". Информацията, която дават университетите, не винаги е достатъчно надеждна, навременна и изчерпателна, а методите й за събиране са субективни.

Политиките на страната ни за



привличане на български емигранти



и на висококвалифицирани имигранти са твърде общи и не са определени механизми за тяхното изпълнение, заключават още от Сметната палата. Не са определяни планове с конкретни мерки, отговорни институции, срокове и т.н. Нито на национално ниво, нито при отделните министерства нямаме системи за проследяване и събиране на информация за това къде заминават завършилите висше образование, нито какво работят, което не позволява провеждането на адекватна политика за управление на миграцията на висококвалифицираните кадри. Социалното министерство например не наблюдава завърналите се от чужбина висококвалифицирани българи, а просветното ведомство - приетите по специален ред във вузовете ни граждани с български произход и тяхната реализация. "Налице е противоречиво разбиране от двете институции на целите на имигрантската политика за привличане на живеещи в чужбина българи и етнически българи, което затруднява изпълнението й", смятат одиторите.



РИСК

От Сметната палата припомнят, че парите, които държавата отпуска на университетите според качеството на предлаганото от тях обучение и реализация на студентите, следва да достигне до 60% от общия размер на средствата за издръжка на обучението до 2020 г. "Липсва обаче яснота относно подхода за изчисляване на относителния дял на средствата за издръжка на държавните вузове според качеството на обучение от общия размер на средствата за издръжка, което създава риск за коректното отчитане на заложената стратегическа мярка за диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите", предупреждават експертите.





Начин на употреба



70% от учениците у нас не са чували за рейтинговата система на университетите, като само 13 на сто са търсили информация в нея. Това е един от изводите от мониторига на Сметната палата на реализацията и миграцията на завършилите висше образование за периода 2013 - 2015 г. Одитът констатира и редица недостатъци при събирането на информация за завършилите родни университети - никой например не следи къде се реализират в чужбина абсолвентите ни, няма данни и за броя на завърналите се да работят у нас млади хора, получили диплома за висше образование в чужбина.

Една от целите на рейтинговата система е да подпомага учениците да направят информиран избор за бъдещата си реализация, посочват от одитния орган. За 6-те си години съществуване обаче тя масово не се познава от тези, за които може да е от полза. От анкетираните по време на одита 9095 ученици от 11-и и 12-и клас цели 70 на сто заявяват, че не са запознати със съществуването на системата. Само 13% от учениците пък са посочили, че са я използвали. От просветното министерство, регионалните управления на образованието и училищните директори не са предприети ефективни мерки за нейното популяризиране, констатират от Сметната палата.