Явно нямаше кой тактично да обясни на премиера Бойко Борисов, че няма как държавата да финансира безлимитно инвитро процедури, нито дори "докторите да определят колко - 3-4-5-6, колкото преценят и поемат ангажимент", затова и в рамките на 2 месеца държавната политика по асистирана репродукция успя на два пъти да влезе в полезрението по нелицеприятен начин. Първият път неправителствени организации обвиниха държавния Център за асистирана репродукция, че не си върши работата, а клиниките, на които плаща - че не спазват елементарни правила. Втория път здравното министерство обяви, че ще плаща вече 4 инвитро опита, вместо 3 и положи нелепи свръхусилия да обясни, че това всъщност е обещаното от премиера отпадане на лимита.

Става дума за промени в правилника за работата на фонда за инвитро, според които държавно финансираните опити на процедурата вече ще са 4, отделно двойките за пръв път ще имат право и на до 4 трансфера на замразени ембриони, получени при опитите за инвитро. Според проекта промените ще са в сила от догодина, тъй като за тази няма предвиден бюджет. И тъй като записаното черно на бяло определено не предвижда безлимитност по какъвто и да било начин, се наложи МЗ да обяснява, че всъщност няма лимит на жените, които могат да кандидатстват, както и на финансирането. От получилата се семантична каша изпадна далеч по-същественият въпрос - за контрола на тази дейност и на клиниките, на които държавата плаща. Защото, всъщност, спор трябва ли да се плащат повече от 4 опита, няма. Проблемът там е само в жалките опити на МЗ



Борисов да не изглежда недоразбрал и недообещал



По отношение на контрола поправките предвиждат тепърва фондът да може да глобява прегрешили клиники, а не само да прекратява договори, както и да извършва самостоятелни проверки, а не както е досега - съвместно с агенцията по трансплантация. Последното е направо абсурдно, тъй като администрацията на фонда е от няколко души, които едва смогват да обработят над 4000-те молби за финансиране годишно. Увеличаването на щата беше една от промените, които се очакваха с поправките в правилника, но липсват от настоящия проект. Друга беше въвеждане на критерии за клиниките, които имат договори - да имат определен брой лекари и биолози и определена успеваемост, но и тя не е факт. Абсолютно задължително е и да има публичен контрол, за който в момента дори не се споменава, камо ли да се предвиждат подобни промени - успеваемостта на клиниките е тяхна търговска тайна и те могат да я оповестят само ако пожелаят. Което в масовия случай не правят. Това, което понастоящем е известно, е, че според одита на Сметната палата за периода от началото на 2014 г. до средата на 2016 г. фондът е платил 29.3 млн. лв. за 7598 процедури, при което са родени 2171 деца. Цитираната успеваемост е за 28% родени деца от всички опити у нас. Не е ясно обаче колко са ражданията, тъй като често след асистирана репродукция се ражда повече от едно дете. Директорът на фонда Мария Георгиева също не успя да даде дори тази данна и поне публично никой не знае за какво всъщност плаща бюджетът. Изрично изискани данни за 2015 г. от агенцията по трансплантация, цитирани от сlinica.bg, сочат, че при 15.4% от всички инвитро процедури у нас - и частни, и по линия на фонда, се раждат деца. При 13 746 извършени цикли на стимулация броят на клиничните бременности е 3009, броят на ражданията - 2122, а родените деца са 2499. Което е доста далеч от 28-те процента от доклада на Сметната палата.

Нещо повече - правилникът за работа на фонда продължава да позволява и да се финансират клиники с отчетена успеваемост нула деца. Според одита на Сметната палата "отчетената успеваемост по лечебни заведения се изменя в широки граници от 0.6% до 56.3% за всички извършени процедури, по данни на агенцията по трансплантация, и от нула до 47% за процедурите, финансирани от фонда".



Нула е успеваемостта при клиники,



които са отчели едва няколко опита по линия на държавния фонд, и въпросът е следва ли те изобщо да имат договор. Отчетите на клиниките към фонда и към агенцията по трансплантация, която по закон отговаря за контрола над тях, също се разминават. Една и съща клиника, например, праща във фонда данни за 108 родени деца за дадена година, в ИАТ - за 73 деца за същия период. И този номер явно също минава.

В момента фондът работи с 33 клиники у нас, но от тях 2 в София и по една в Пловдив и Тутракан осъществяват 58% от финансираните от хазната процедури. Това е горе-долу и начинът, по който пациентите се ориентират кое лечебно заведение да изберат - според общото мнение кой къде ходи, форумите и опита на познати. Данни за успеваемост няма. Според лицето на най-търсената от години клиника за асистирана репродукция "Надежда" в София - д-р Георги Стаменов, ваденето на подобни данни би било в ущърб на по-тежките случаи, тъй като никой няма да иска да работи с тях, за да не си развали статистиката. От другата страна, обаче, най-нормалното нещо на света е да има отчетност за публични пари и на сайта на фонда да има информация поне за това как се справят договорните му партньори с парите, които той им превежда. За да могат и двойките, на които се налага инвитро, да си изберат информирано клиника и за да знае и обществото за какво плаща. И за да се ограничат възможностите за всякакви спекулации - от продажба на яйцеклетки до умишлено подвеждане за по-скъпи и тежки процедури, при положение че решението може да е просто и безболезнено.



Още данни



Ако България наистина имаше 28% успеваемост при асистирана репродукция, щеше да е сред първенците в Европа. Но няма. Данни, подадени от шест водещи клиники у нас, към регистъра на Европейското общество по човешка репродукция и ембриология, сочат друго. При класическото инвитро средно в Европа ражданията са 21.9%, а у нас - 17.9%. При метода ИКСИ - подобен на инвитро, но ползван, когато проблемът е в липсата на достатъчно сперматозоиди, показателят на Европа е 20% родени деца от всички опити, а у нас - 15.6%. Над средното сме само при трансферите на замразени ембриони - с близо 26% раждания при средно 16% за Европа, но у нас - вероятно и защото това все още не се плаща с публични пари, направените процедури са малко - под 600, при положение че първите два метода са с общо над 11 000 отчетени опита.

Но вероятно и за изненада на премиера Борисов, ако по нещо сме наравно с ЕС, това е броят поети с публични средства опити. В Дания, Холандия, Испания, Великобритания се поемат до 3 опита, във Франция и още редица страни - по 4. Изключение е Белгия, където се плащат 5-6 опита, но пък там при един опит може да се вложи само един ембрион, т.е. ограничават се ражданията на близнаци и тризнаци. Освен това у нас държавата плаща до 5000 лв., които покриват всичко освен изследванията преди инвитро, или 400-500 лв. от разходите са за сметка на пациента. Едва няколко страни поемат изцяло опитите, повечето имат доплащане, например в Германия то е 50%. И навсякъде се броят опитите инвитро, но не и допълнителните опити със замразени ембриони, т.е. опитът на здравното министерство да обясни, че всъщност ще плаща цели 4 плюс 4 опита, е доста дилетантски.

На места лимитът на възрастта за "безплатно" инвитро е до 40 години при жената - Австрия, Белгия, Дания, Великобритания. Във Франция е до 43, както у нас, в Гърция до 50, а много държави нямат фиксирана горна граница на възрастта, като Португалия, Финландия и Швеция.

Защото инвитро не е панацея, а скъп и криещ своите рискове метод. Официалната статистика, цитирана и от здравното министерство, е, че след третия опит шансовете за успех падат под 10 процента. Паралелно с това с възрастта шансовете за успех падат, затова и почти навсякъде е преценено, че това е границата за приемливо разходване на обществени средства. Освен това свръхдозите хормони, с които са стимулирани жените при процедурите, могат да доведат до депресия, да увеличат опасността от появата на рак и това също изисква поставяне на граница на приемливия риск. Далеч не навсякъде обаче и неправителственият сектор, и представители на държавата си позволяват непремерени приказки и обещания, с които да се гаврят с хората с репродуктивни проблеми.