Много хора през последните седмици все по-често се питат дали опустошителните урагани "Харви" и "Ирма" са само едно предупреждение за това, което тепърва ни очаква, и дали дори ще се превърнат един ден в "нормално явление". Много от тях вече смятат, че с тях природата си отмъщава за безобразията, които хората вършат с нея.

Тропическите циклони се делят на пет степени - от 1 до 5, в зависимост от интензивността. При това става дума за скоростта на вятъра, количеството валежи и разрушителната сила на ураганите. Най-опасни са ураганите от пета степен. И докато "Харви" в своя апогей беше от четвърта степен, "Ирма" със скорост на вятъра от 285 километра в час е един от най-силните регистрирани атлантически урагани. През последните години хората в САЩ и Карибския регион се отърваваха сравнително леко, но сегашният сезон на ураганите е изключително активен, казва Андреас Фридрих от германската метеорологична служба във Франкфурт. "Това може да се обясни донякъде с ефекта Ел Ниньо. В момента имаме по-дълга негова фаза и това е времето, когато отново се образуват повече и по-силни урагани над Атлантическия океан", казва експертът. Ел Ниньо е метеорологичен феномен, който се проявява средно на четири години в различни интервали. Покачващите се температури на морската вода обаче допълнително усилват този ефект. "Освен това морската повърхност в региона на Мексиканския залив и в Карибския басейн е значително по-топла, около 30 градуса. А това е още една от причините за появата на силни урагани", казва Фридрих, цитиран от "Дойче веле". 26 е магическата цифра, тоест температурата, от която нагоре се образуват ураганите и другите тропически циклони. Колкото водата е по-топла, толкова повече изпарения има във въздуха. И ураганът става още по-интензивен, когато може да засмуче повече изпарения, посочва експертът.

Има доказателства, че тропическите циклони ще стават все по-интензивни. Но учените се въздържат да твърдят, че те ще стават по-чести с глобалното затопляне. "Още през 70-те години имаше такива години като сегашната. Тогава имахме много силни урагани. В момента не се вижда ясна тенденция в метеорологичните данни, че броят на ураганите се е увеличил", казва Андреас Фридрих. "При тропическите циклони, които все още са рядко явление, е трудно да се открият статистически доказателства за увеличаване на броя им с течение на времето", смята Моджиб Латиф от Центъра за проучване на океаните в Кил. Латиф обаче уточни, че се забелязва тенденция по отношение на интензивността на тропическите циклони. "Изглежда, че тропическите бури ще стават все по-чести. И това се отнася както до ураганите в Карибския регион, така и до тайфуните и циклоните в други части на света", казва той.

През 2008 г. учени от университета във Флорида са установили, че тропическите циклони в Атлантическия океан стават все по-мощни и скоростта на вятъра се увеличава значително. "Когато температурата на морската вода се повишава, моретата отделят повече енергия за развитието на тропически циклони", пишат те в специализираното списание "Природа". Моджиб Латиф споделя това становище. "Разрушенията, които предизвикват тропическите циклони, стават все по-големи. Ураганът "Харви" постави рекорд по огромните валежи. "Ирма" също постави рекорд. Никога досега не сме наблюдавали толкова високи скорости на вятъра на такова голямо пространство", посочва той. Според Латиф е трудно да се каже, че глобалното затопляне е единственият виновник за всеки отделен случай като урагана "Ирма" или "Харви". "Никога не можем да кажем, че един или друг ураган възниква вследствие на климатичните промени. Вярвам обаче, че ураганите ще стават



все по-интензивни във връзка с промяната на климата",



казва той. Вече съществуват климатични модели, които прогнозират, че в бъдеще ураганите ще стават все по-мощни и по-чести.Тери Динън от бюджетната служба на Конгреса във Вашингтон е изследвал потенциалното увеличаване на щетите от ураганите в САЩ от днес до 2075 г. Той установил, че климатичните промени и развитието на крайбрежието ще доведат до това, че пораженията от ураганите ще се увеличават по-силно, отколкото може да расте американската икономика. "Освен това броят на засегнатите хора ще се увеличи осемкратно през следващите 60 години", пише той в списанието Ecological Economics. "Това, което преживяваме понастоящем, е само предвестник на това, което ни очаква според климатичните симулации. Може би е крайно време да се подготвим за бъдещите мегаурагани, вместо да водим дискусии за климатичните модели", заключава метеорологът Андреас Фридрих.

Опустошенията от тропическите циклони, а и от земетресения като това в Мексико, достигнаха нови измерения през последните години. При всички положения става дума за катастрофа и за застрахователните компании - неизмерима и неизчислима понастоящем. Но какво са огромните застрахователни обезщетения и загубите на застрахователите в сравнение с човешките трагедии, на които ставаме свидетели в реално време благодарение на модерните комуникационни канали? Всеки може да види какво означава да бъдеш изложен на смъртоносните природни стихии. Това е нещо като социално упражнение по съпричастие, в което няма как да не участваш. Защото травмиращите преживявания, предизвикани от "Ирма", "Харви", "Хато" и останалите природни катастрофи,



оставят трайни следи в милиони човешки души



Те не могат да оставят равнодушен никого, включително и онези, които живеят далеч от мястото на катастрофите. Едно време на природните бедствия се гледаше като на съдба. А днес след първия шок идва ред на възмущението - без значение дали от климатичните промени или от неразумната политика на определени хора. Има и такива, които се възмущават от самата вълна на възмущение.

Учените например се въздържат да търсят пряка взаимовръзка между затоплянето на глобалния климат и тропическите циклони. Дори и оправданото от физическа гледна точка предположение, че в по-топлите морета могат да се очакват по-интензивни и съответно по-опасни циклони, не бива да се инструментализира, защото не всяка катастрофа може да се припише на вредното влияние на човека над климата. Да се твърди обратното би било просто несериозно. Идеологическото инструментализиране отдавна вече се е превърнало в хит. То обаче не води до никъде. Паралелно с него съществува и друго възмущение, което е съвсем навременно, а и необходимо. Това е възмущението от онези лица, които е трябвало да носят отговорност за приемането на жизненоважни защитни мерки и които подобно на отговорните в Хюстън не са се съобразили с тези фактори при планирането на градските пространства. А тъкмо в тази сфера промените в климата трябва да се превърнат в мерило за всяка дейност. Защото затоплянето на климата става все по-мощно и просто ни принуждава към преосмисляне на превантивните мерки.

Последните природни катаклизми в САЩ дори доведоха до това, че все повече представители на републиканците вече открито сменят мнението и позициите като противници на тезата, че глобалното затопляне е факт, който влияе все повече на живота на планетата. Нещо повече, наскоро Комитетът по бюджетните кредити към американския Сенат одобри законопроект за разходите, който включва 10 милиона долара за подпомагане финансирането на органа към ООН за борба с промените в климата, който контролира Парижкото споразумение за климата. Законопроектът беше гласуван въпреки решението на президента Доналд Тръмп да спре финансирането му. Поправката бе одобрена, макар че предложението за бюджет за 2018 г., което Тръмп представи по-рано тази година, премахна каквато и да е подкрепа за механизми за финансиране на проекти за климатични промени в развиващите се страни.



----------------------------------------

Стихиите не пощадиха и калената в битката с бури Куба



Преди разрушителният ураган "Ирма" да опустоши Флорида, той връхлетя кубинската столица Хавана и северните части на островната държава, предизвиквайки големи разрушения и наводнения. Най-малко десет души загинаха по време на стихиите, което за Куба се смята, че е много, тъй като страната дава сравнително малко жертви при подобни катаклизми заради желязната си система за справяне с ураганите. Сега обаче бе потопена известната хаванска крайбрежна улица "Малекон" и много други участъци край брега. Върху града се стовариха вълни с височина до 11 метра и водата проникна повече от половин километър навътре в Хавана. В някои райони, например в централния Ведадо, хората се придвижваха до кръста или дори до гърдите във вода. По улиците плуваха автомобили, мебели, отломки от покъщнина. В употреба влязоха лодки за придвижване. Властите настоятелно препоръчваха няколко дни жителите да не напускат домовете си заради силния вятър и дъжд. "Целият ми живот премина в Хавана, но такова нещо виждам за първи път. След стихийните проливни дъждове често ни залива, но такова наводнение никога не е било. В някои райони напълно са залети първите етажи на къщите", разказва за ТАСС възрастен жител на Ведадо. Голяма част от града два дни беше без електрозахранване.

Пораженията бяха нанесени въпреки подготовката. Общинските служби почистиха дъждовната канализация преди идването на валежите, изрязани бяха клони на дърветата, обковани бяха стъклата на сградите на "Малекон" и укрепиха входовете с чували с пясък. "Ирма" причини сериозни щети на туристическата инфраструктура на известните курортни острови Кайо Коко и Кайо Санта Мария край северния бряг на големия остров. По всичко изглежда, че някои хотели там ще трябва да се построят практически отново. Обслужващата островите аерогара е почти напълно разрушена. Всички туристи бяха евакуирани предварително от тези места. Наводнен се оказа и курортът Варадеро на 140 км източно от Хавана. Стихията нанесе на островната държава сериозни щети. Сумата тепърва ще се изяснява, но ако не бяха предварителните действия на властите, можеше да се стигне и до по-голям брой жертви. Преди идването на "Ирма" бяха евакуирани общо 1 милион души. В много населени места бяха оборудвани специални убежища със запаси от вода, продукти и медикаменти за няколко дни. Според властите сериозно е пострадала реколтата в централната част на страната и по-специално площите със захарна тръстика, банани, тютюн.

Куба е сред малкото страни, през които м.г. премина ураганът "Матю" и където изобщо нямаше човешки жертви. Експертите обясняват това главно с ефикасната, международно призната система за превантивни мерки и оповестяване на страната. "Матю" - най-мощният ураган, връхлитал Карибите от близо десетилетие, по време на смъртоносното си шествие из региона уби най-малко 473 души в Хаити, 17 - в Югоизтока на САЩ, и 4 - в Доминиканската република. След опустошенията от урагана "Флора", отнел живота на 1200 души през 1963 г., гражданската защита на Куба провежда всяка година общонационално учение за действия при природни бедствия точно преди сезона на циклоните, продължаващ от юни до ноември. В рамките на тази инициатива властите умело мобилизират армейските поделения, функционерите на единствената партия, общинските и областните администрации, пожарните команди наред с доброволци и активисти от местните клонове на Червения кръст. Изградена е интегрирана система с пирамидална структура, в която всеки има определена роля и в която са включени гражданите. "Това е страна с работещи институции. В Куба властта наистина успява да мобилизира социалната и политическата структура, като кубинците реагират добре на въведения ред", посочва местният представител на международна организация. В други страни хората понякога с неохота напускат домовете си заради страх от крадци например, но тук изпълняват нарежданията, защото имат доверие в системата. Което много улеснява нещата. Социалните контакти и чувството за общност, характерни за Куба и по-специално за този регион, са решаващи фактори при природни бедствия. Повечето евакуирани отиват да спят у роднини или приятели, които образуват един вид местна верига за евакуация.