Поредното уволнение на поредния директор на фонда за лечение на деца, съпроводено с поредния срамен скандал, в който се размахват епикризи, органи, обвинения в нарушения, схеми и далавери, за пореден път показва нещо отчайващо - в здравеопазването и медицината у нас не е останало нищо свято. Критична маса управници, лекари, експерти и неправителствени организации открито демонстрира, че не просто няма морал, а че няма страх от Бога и че не й пука да престъпва и последните граници на милосърдието и хуманността - лечението и грижата за терминални случаи и за тежко болни малки деца. И да провокира затварянето на омагьосан кръг, при който все повече близки на болни, особено деца, ще направят и невъзможното, за да пратят пациента си в чужбина, дори и да има лечение у нас, а все повече хора ще смятат, че е по-добре да им помогнат в мисията, отколкото да ги убеждават да се доверят на специалисти у нас.

Правителствената болница не е точно лицето на злото в здравния сектор, но случайно или не именно тя и директорът й Любомир Спасов се оказаха въвлечени в последните два скандала и уволнения във фонда за лечение на деца, затова и примерът е с нея. След всичко, което се случи в последната половин година, кой родител би се чувствал сигурен, ако му кажат, че трябва да прати детето си за трансплантация там? И въпросът вече дори не е до реалните възможности тази болница да проведе успешно подобно лечение, а в липсата на доверие, което гони



далеч от нея всеки, който се опитва да спаси живота на детето си



Какъв е последният случай, посочен от Министерството на здравеопазването като пример за лошо управление, довело до уволнението на директора на фонда за лечение на деца Тинка Троева? Бебе, което се нуждае от трансплантация на черен дроб, кандидатства за финансиране на лечение в Германия. Фондът получава две становища - според едното операцията може да се извърши в Правителствената болница, според другото - не. При това и първото мнение е под въпрос, тъй като експертът смята, че, да - трансплантации се правят в "Лозенец", но че би могло да се иде и в чужбина, тъй като там имат по-голям опит. Затова общественият съвет на фонда, където има и лекари, гласува да прати бебето на консултация в Германия. Там обаче то се влошава и от клиниката в Хамбург предлагат спешна трансплантация, за която фондът също гласува. Финансирането обаче е спряно от здравния министър Николай Петров, който трябва да парафира одобрението за отпускане на пари, защото открива нередности - не били питани правилните експерти, детето не било вписано в регистъра на чакащите трансплантация у нас, националният консултант по трансплантология Любомир Спасов казал, че операцията може да се направи у нас. Но въпреки това, явно и с поуката от скандала с Байрям Али, който първоначално беше спрян, МЗ оставя детето на лечение в Германия.

Все още не е ясно дали това е основната причина за уволнението на директора на фонда за лечение на деца, или само е повод. Дори и да има процедурни пропуски при вземането на решението - каквито Тинка Троева твърди, че няма - това е причина за мъмрене, а не за уволнение и задължително последващ скандал с безкрайно грозни подробности. Отново телевизиите по цяла сутрин започват да нищят въпроса може или не може Любомир Спасов да присади черен дроб на петмесечно бебе, излизат всякакви хора с мнение, като този път черешката поднесе председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов, който, без да му мигне окото, обяви, че има схеми с участието на лекари експерти, които целят пращане на деца за лечение в Германия. Дори че бебето, пратено в Хамбург, няма нужда от трансплантация и едва ли не става дума за огромна машинация, измислена,



за да се пълни касичката на немската клиника



Вместо да се ползват чудесните ни специалисти тук, които са толкова добри, че през 2010 г. общественият съвет на фонда за лечение на деца е гласувал всички деца под 3 години, нуждаещи се от чернодробна трансплантация, да се пращат в чужбина без изключения. Защото лечението у нас е довело до няколко тежки случая и спешни ретрансплантации навън.

Кой родител би оставил детето си на лечение в държава, където за негов закрилник се е обявил г-н Таушанов? Никой. Кой би се съгласил да прати детето си в Правителствена, и то след мнения и на експерти, че не препоръчват лечение там? Никой. Дори и да приемем, че директорът на фонда и общественият му съвет са допуснали процедурни нарушения, изпращайки дете в Германия, може ли някой да ги обвини, че не са взели правилното решение? Едва ли. Може ли обществото да им търси сметка, че са гласували да похарчат 120 000 евро от данъците ни за хуманно решение? Не.

Предишният директор на фонда Владимир Пилософ, от чиято работа се оплакваха и родители, и неправителствени организации, също си отиде след процедурни нарушения при решение да прати дете за лечение в Германия, за което отново възникна спор може или не може да се лекува тук. Преди него - отново заради решения в полза на деца и родители, но на ръба на закона, тежка цена плати Павел Александров, който направо беше показно арестуван. Той успя да заобикаля нормативната уредба най-дълго и да предизвика единственото засега затишие, при което години наред родители и неправителствен сектор нямаха оплаквания.

Очевидно настоящата нормативна уредба, най-вече правилникът за работа на фонда за лечение на деца, невинаги позволява хуманни решения. В момента тече общественото обсъждане на поредните промени в него, но и там това не се предвижда. Напротив - основното нововъведение ще е, че представителите на обществения съвет няма да могат да общуват с медиите - ще трябва да излъчат говорител, който да обявява публично само съгласувани изявления. Тоест и да има ощетени деца, няма да разберем, докато родителите им не обявят кампания за набиране на средства за лечение. При спор между директора и обществения съвет арбитър ще е Министерството на здравеопазването, което, виждаме, държи на точката и запетайката, а не на общата картина. И за капак - фондът с 8-те му служители ще провежда сам търгове за медицинските изделия, които плаща, вместо с това да се заеме администрацията на министерството, например.

Оттук нататък развоят е логичен - сърцераздирателни дарителски кампании, плачещи родители във "Фейсбук" и пред камерите и тягостното усещане за разпад на общество, което не е в състояние да се погрижи за най-уязвимите си членове.