Премиерът Бойко Борисов избистри концепцията си за НАТО след три месеца размисъл. "Има стратегическо противоречие в твърдението, че Русия не ни е враг, но ние сме в НАТО. Във всички изказвания на Столтенберг (генералния секретар на НАТО), на всички стратези като основна заплаха за НАТО се сочи Русия плюс Северна Корея. Това е доктрината на НАТО. Ако стане война, руските самолети са насочени срещу България", каза той в сутрешно интервю за телевизия Би Ти Ви.

Добре наспал се Борисов обясни, че в Доклада за националната сигурност през 2016 г. Русия е разпозната като заплаха именно заради членството на България в НАТО. Той допълни, че при бъдеща война България няма как да не заеме позицията на НАТО, т.е. да тръгне срещу Русия.

В средата на юли обаче по време на парламентарен контрол премиерът заяви: "Военните да ни кажат всъщност от кого се пазим и с кого ще воюваме, защото и в Кипър сега НАТО ..., няма да го казвам, че ще излезе като заглавие...НАТО е хубаво нещо, ние сме натовски страни, но Европа си има едно наум".

Изпуснатата в юлските жеги неравноделна мисъл показа, че Борисов има нещо наум за НАТО, но внимава каквото му е в ума да не хлъзне по езика му. От недовършената фраза произтекоха две възможности: 1. Мнението му за НАТО е лошо; 2. Мнението му е добро. Втората възможност отпадна, защото не я премълча, а изрично я каза, колкото да замаже възникналото подозрение за първата. Доказателство намерихме и в печата, защото никой вестник не излезе със заглавие от сорта "Борисов: НАТО е хубаво нещо".

Най-прочутата лоша оценка за НАТО отвътре принадлежи на американския президент Доналд Тръмп:



"НАТО е вехтория"



Тази фраза прозвуча неведнъж по време на предизборната му кампания, но щом зае новия си пост, постепенно я смекчи. На 6 юли във Варшава я изостави на срещата на 12 държави от инициативата "Три морета", като потвърди, че САЩ ще се придържат към съюзническите си задължения съгласно чл. 5 от Североатлантическия договор, но ако Европа направи повече за своята защита, като увеличи разходите си за отбрана.

Борисов не е цитирал досега Тръмп в нашия парламент. Вероятно си е имал подходяща българска фраза, която би паснала на предполагаемата му лоша оценка за НАТО. Възможни такива изрази съгласно родната лексика са "с НАТО и без НАТО - все тая" или "ползата от НАТО е колкото от козел мляко". Като се има предвид, че откровението му съвпадна с кулминацията на най-голямото учение на НАТО в България "Сейбър гардиън", за което спомена и в завчерашното интервю по телевизията, нямаше как да не предизвика размисли за съюзническата си преданост. Тяхната посока бе подсказана от самия него с думите: "защото и в Кипър сега НАТО ..." - т.е. имаше предвид съдбата на Кипър, която би трябвало да ни държи нащрек заради безсилието на НАТО.

Кипърската драма е широко известна: през 1974 г. една натовска държава (Турция) окупира Северен Кипър за отмъщение на друга натовска държава (Гърция) под погледа на трета натовска държава гарант за суверенитета на Кипър (Великобритания). Оттогава НАТО наблюдава безпомощно разделението на острова, а ООН обяви на 7 юли т.г. поредния провал на опитите за мирно обединяване на турската и гръцката му част. Гърция не вярва, че НАТО ще я защити при конфликт с Турция, и не крие какво мисли за Алианса. България граничи като нея с Турция и пази същия тежък исторически спомен от последните векове.



По-важно е какво премълчава



премиерът за НАТО, отколкото какво казва. Щом се върна за трети път на власт, Борисов скри доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, който бе приет от служебното правителство на 12 април 2017 г. Той трябваше да бъде разгледан в Народното събрание, но се появи смут от констатацията му, че "българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС". Според документа армията страда от системен финансов недостиг, остаряло въоръжение и бойна техника и 20% некомплектованост на личния състав.

Три месеца по-късно истината отново започна да избива на повърхността, но с уговорката, че въпреки трудностите българската армия може да изпълнява задачите си. В изявление по БНР началникът на отбраната генерал Андрей Боцев дорисува същата картина, която свари служебното правителство: "Ако се включат и резервистите, се оказва, че не са заети около 8000 щатни места". Според него решението е в чувствителното вдигане на заплатите, тъй като армията се конкурира с всички останали работодатели на пазара на труда. Постоянното й недофинансиране спъва и трите проекта за модернизация - новите самолети, кораби и бронирани машини. Самият Борисов каза на 7 юли не къде да е, а в кулоарите на Народното събрание след участие в конференция на Атлантическия клуб: "Като си купим влаковете - да се движат хората сигурно и екологично, след това ще купим изтребителите... И военновъздушните сили, и сухопътните, и морските ще бъдат превъоръжени" (постепенно). А новият доклад за състоянието на националната сигурност показва с проста графика, че България не само не се стреми да изпълни задължението си към НАТО за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП, а системно ги намалява, като от 2010 г. са спаднали от 1,72% на 1,28%.

Когато е скептичен за НАТО, а на Русия не бива да разчита по политически причини,



кого да търси за подкрепа българският премиер?



Изглежда, че бе повярвал в идеята за обща европейска отбрана. Той направо се зарадва, че в парламента депутатката от "БСП лява България" Елена Йончева го запита какво мисли по този въпрос. "Няма логика да нямаме европейски сили. За да ги нямаме, има други лостове, които действат, но все повече държави започват да си дават сметка... Колкото повече говорим за европейските въоръжени сили, за това ние сами да имаме своята отбранителна мощ, аз мисля, че е някъде 2 години този период на обмисляне".

Ако имаше време да чете повече, Борисов щеше да научи колко е прав и колко греши. Точно 2 години продължава обсъждането на идеята за Европейска отбранителна общност и дебатът наистина стига до подписване на договор. Само че това става през периода 1950-1952 г. по инициатива на Франция. Минават още 2 години и идеята се проваля именно във френското Национално събрание, което отказва да ратифицира договора. Оттогава всички подобни опити са били толкова хилави, че не са заслужавали сериозно обсъждане. Европейски военен съюз без участието на САЩ не би могъл да съществува по разбираема причина - лидерът му би трябвало да е Германия поради естественото съотношение на икономическите сили на континента. Но по известни исторически съображения точно Германия не би могла да изпълнява, нито би претендирала за командна военна роля в Европа.

А България трябва да се придържа към принципа да е лоялна към съюзниците си, но винаги да си запазва право за самостоятелно решение, когато доминиращ национален интерес го изисква.