:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,075,971
Активни 117
Страници 22,081
За един ден 1,302,066

Съпротива и несъпротива, позор и доблест*

Себестопанисването е болезнена работа, затова търсим диктатурата
Снимка: Юлиан Савчев
Димитър Бочев
"Не отдавай чест на тези, които са ти я отнели."

Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли"



Ако краткотрайната Пражка пролет, побрана само в лятото на 1968 г., не слиза от текстовете ми, то е, защото и от паметта ми не слиза - от сезон на сезон аз все в нея си живея: от първа младост, та чак до първа старост. Нейното мимолетно тържество и нейната дългосрочна гибел са белязани и от няколко наши, родни, национални рекорда. Рекорди исторически, които ние, съвременниците, ще завещаем на потомците, все едно дали те го желаят или не - кръвта вода не става. Първият национален рекорд е, че България е единствената държава, която участва в наречената от кумова срама братска помощ агресия, без да граничи с Чехословакия. Вторият рекорд е не по-малко печален: България



е последната страна нашественик,



която след демократичните реформи през 1989 г. се извини на Прага за бруталното вмешателство. Такава е проклетата ни национална съдба - да бъдем първи в злодеянията и последни в дистанцирането си от тях. Все по гребена на рекордите ще добавя, че Тодор Живков е единственият източноевропейски партиен и държавен глава, който, завърнал се на родна земя след среща с колосите на диктатурата на пролетариата Брежнев и Косигин в Москва, в навечерието на нашествието заявява дословно: "Трябва да внесем ред в Чехословакия и в Румъния, а след това - и в Югославия". Не че лидерите на останалите съветски сателити възразиха срещу агресията, но я приеха малко или много мълчаливо, неохотно и гузно, примириха се с нея като с необходимо зло, срещу което не намериха куража и силите да застанат, докато София открито я приветства. Никой от останалите марионетни на Кремъл режими не си позволи да разшири, макар и само вербално, обсега на агресията, включвайки в нея и Румъния и Югославия. А това е една много сериозна разлика. Каква е нашата роля в тази щафета на лакейщината към КПСС, проличава, не на последно място, и от факта, че от всички неподвластни директно на Москва 98 комунистически партии по света само три подкрепиха нахлуването на Варшавския пакт в Чехословакия: компартиите на Куба, на Северен Виетнам и на Северна Корея. Не мога да не отбележа още един позорен национален рекорд, изплъзнал се досега от всички официални и от почти всички неофициални хроники: След като се завърнаха през октомври на 68-а обратно в България, всички участвали в интервенцията срочнослужещи абитуриенти бяха записани като студенти - без приемен изпит, при това във висше учебно заведение и в специалност по собствен избор. С този непознат в останалите източноевропейски държави жест режимът на София възнагради агресорите. В защита на които обаче държа да добавя, че много от тях нахлуха в Чехословакия против волята си - за разлика от Партията ръководителка, те съвсем не гледаха на интервенцията като на подвиг: нямаше как да се гордеят с обстоятелството, че със заредени калашници са вървели срещу мирни граждани. Казвам го като състудент на много от тях:



те масово се срамуваха от участието си в нахлуването,



но всички бяха мобилизирани, а мобилизираният, свиканият под знамената наборник няма избор - в онези сурови и зли времена всеки отказ би бил равносилен на самоубийство. Така че не бива днес, с късна дата и от уюта, който демокрацията ни обезпечава, да виним редовите наборници, заставени под заплаха от затвор и дори от смърт да нахлуят в Чехословакия - никой, дори героят, няма моралното право да иска от някого героизъм. Що се отнася до мен, аз съм исторически късметлия - щастлив съм, че се разминах по време с безчестието. Ако имах злощастието през 1968 г. да отбивам редовната си военна служба и ако полкът ми бе включен в нашествието, сигурно и аз щях да се включа в издевателството срещу свободата и независимостта на един беззащитен миролюбив народ и да бъда белязан от позора на агресор за цял един живот - та чак до ден днешен. Сред моите състуденти имаше немалко от набор '68, както споменах, малцина бяха обаче онези, които афишираха участието си в разгрома на Пражката пролет.

Почти всички се срамуваха: по-откритите - открито, по-малодушните - потайно. Имах дори един приятел, който отказа привилегията да влезе в университета без приемен изпит. Себеуважението не му позволи да приеме подобен държавен подарък, при това за едно безобразие, в което същата държава го включи против волята му. Той просто не се записа в любимата си специалност, пропусна цяла една учебна година, защото искаше заслужено, постигнато със собствени усилия и със собствен талант, а не подарено студентство. На следващото лято се яви по редовната процедура на кандидатстудентските изпити, взе ги с отличие и прекрачи прага на Алма матер - по каналния ред и с гордо вдигната глава.

Това също е фрагмент от гражданската картина на онези сбъркани времена. Фрагмент, който свидетелства, че винаги има и други решения, че дръзне ли човек



да не сподели всеобщия позор,



да не го превърне в свой собствен, начин все ще намери. Както го намери моят безценен приятел Ангел Филчев, следвал през онези времена в Прага и собственоръчно, физически участвал в съпротивата срещу съветските танкове и написал след това единственото родно фундаментално изследване по темата, озаглавено "Горещото лято на 1968-а". Когато го попитах защо е тръгнал с голи ръце на една толкова обречена битка, той ми отговори с насмешка: "Танковете бяха по улиците и площадите на Прага не метафизически, а физически - само физическа можеше да бъде и съпротивата срещу тях". Още по-несъмнено основание за гордост е подвигът (не преувеличавам - наистина е подвиг) на моите състуденти от философско-историческия факултет (така се казваше тогава) Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, които веднага след чехословашките събития разпространиха нелегално в столицата позиви против агресията. Кучетата на Държавна сигурност ги проследиха, изполовиха ги всички, изключиха ги от университета, вкараха ги за години в затвора, а след това ги въдвориха на местожителство в най-дълбоката и глуха провинция или ги изгониха от страната. Тези благородни люде измиха поне донякъде срама от челото - докато официалната ни национална политика ни позореше.

Така се разминахме с Пражката пролет - така се размина и тя с нас. Нямаше как да не се разминем, нямаше как да останем заедно - гъската и лебедът, както казват руснаците, не са двойка. Пък и каква пролет бе тя - истинската пролет е климатична - не пражка. Пражката бе измамна, противоприродна беше. Ето защо, напук на кръговрата на сезоните, продължи само едно лято, макар че разгромът й се точи повече от две десетилетия - чак до 1989 г. След което на родна земя паметник на Едуард Генов, на Александър Димитров и на Валентин Радев победилата и с техния граждански принос демокрация не издигна - издигна паметник на Тодор Живков. Сиреч паметник не на Пражката пролет, а на съветското мракобесие. Причината е не ведомствена, а психологическа. Оказа се, че потребността от робство е не по-малко присъща на човешката природа от потребността от свобода. Казано по-откровено, монументът свидетелства, че душата ни народна плаче за господар, който да я стопанисва. Диктатурата може да бъде такъв господар, а демокрацията не може - по силата на своята органика диктатурата ни стопанисва, докато демокрацията (също по силата на своята органика) очаква от нас да се себестопанисваме. А това не е лека работа - от това може и да заболи.

---

*С незначителни съкращения - бел. ред.
 Паметникът на Тодор Живков.
Снимка: Ян Бери
Прага 1968-а
22
2365
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
19 Септември 2017 20:52
Ах, ти, стари непоправим мечтателю от Пражката пролет, побрана в лятото на 1968!
Ах ти, старче!
И днес, само на 94, си все същия оптимист с ясна трезва дисидентска памет!
19 Септември 2017 21:47
Имах (светла му памет) възрастно гадже, което имало навремето гадже - дисидентката Естер Крумбахова. Но то - Той, защото беше велик Шоп, имаше скептични спомени относно мотивите зад Пражката пролет.

Тези мотиви се повториха с безсрамна очевидност в наше време в Украина.
19 Септември 2017 22:03
Тежка е съдбата на човек който веднъж си е продал безценната душа за пари. Веднъж си я продал и продължаваш. Нямаш избор. Дорис ще ни каже дали при Фауст не беше такъв случая. Не помня...
Такава е проклетата ни национална съдба - да бъдем първи в злодеянията и последни в дистанцирането си от тях.

Прехвърлих писанката, като очаквах да видя нещо за участието на България в мисиите в Ирак и Афганистан. Няма. И с двете държави не граничим. Но... там участието ни е "демократично". Как се различават тези "злодеяния" от онези от 1968? Нямам отговор. Но човекът пише за пари. Дано да са повече от 30 сребърника...
19 Септември 2017 23:03
Бочев (alias Конфуций, както те беше кръстил Бари, RIP),
Нямам спомен от лятото на 1968 година след Фестивала в "Интерклуба" (в Студентския дом) и в "Кафаната" (на СУ), ТИ, както сега гръмко да осъждаше нахлуването (братската помощ зависи от гледната точка) в Чехословакия. Сега гледам пишеш дитирамби за тези, за които имало „ и други решения, че дръзне ли човек да не сподели всеобщия позор, да не го превърне в свой собствен, начин все ще намери.“
А ти защо не намери начин, а сега пише глупости, да не кажа откровени лъжи?
За разлика от теб аз бях тогава първи курс студент и имах реални състуденти, които се записаха в края на семестъра след завръщане от Чехословакия и те не се срамуваха. Те нямаха възможност да се явят на приемните изпити и съответно държавата ги компенсира.
Защо така анонимно, а не кажеш, кои първокурсници от Философския (която специалност, така и не завърши) от участниците в Чехословакия се срамуваха и осъждаха? Ами ти беше в по-горен курс и май нямаше и такива първокурсници във Философския. Смешно е, че толкова години след като се обърна палачинката, ти продължаваш да бориш вятърната мелница на бившия соц. Вероятно се изпаднал в творческа немощ, та не можеш да опишеш постиженията на демокрацията в България и по стар динамичен стереотип ни заглавичкваш с претоплени манджи от времето на РСЕ.
....
Добрилов,
в грешка си! Бочев е 72 годишен, връстник на свободата – 44 набор, ама няма да кажа от какъв произход по-точно.
19 Септември 2017 23:04
20 Септември 2017 05:32
Дорис ще ни каже дали при Фауст не беше такъв случая. Не помня...


О, Боже! Гьотевият Фауст е интелектуалец, търсач на Знания, безразличен към рая и ада. Заради Знанията е сделката за душата, погубването на Гретхен и пр.. Според договора, Фауст намира смъртта си след репликата "О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!" [Verweile doch! du bist so schön!].

Прекрасното е намерил в строежи на нещо като язовири на ползу роду, заради което Господ спасява душата му!

Какъв ти тук Бочев?!



20 Септември 2017 07:28
Препоръка към в.Сега.
Време е вече да спрете коментарите под всяка статия, така както са направили и други издания.
Защо ? Голяма част от железните комунисти , днес по на 80-90 години,парализирани и неподвижни седят пред компютрите и пишат в коментарите си редица нелепости, обикновенно недостоверни, заядлви ,злостни,напълно безотговорни, какъвто живот са водили 50-60 години назад по времетото на комунизмът.
Не е редно повече така.Този вестник се чете и от млади хора и подобни коментари на тези възрастни хора само разделят нацията ни.
Логан- САЩ.
20 Септември 2017 07:40
Логан- САЩ.

Бегай бе! Цензурата ти е по сърце, но трябва да научиш и употребата на пълен член. Комуниз такъв.
Нали читателите влизат в този сайт заради коментарите? Къде живееш? Ние сме пазарна икономика. Рекламите са горивото на пазара.
Един друг тъпак, за 3 месеца замразен, искаше платен достъп до коментарите.
Това седерастията няма умора. Само се поти. В съсипването на държавата.
Butch - Tahiti
20 Септември 2017 07:48
моят безценен приятел Ангел Филчев, следвал през онези времена в Прага и собственоръчно, физически участвал в съпротивата срещу съветските танкове и написал след това единственото родно фундаментално изследване по темата, озаглавено "Горещото лято на 1968-а". Когато го попитах защо е тръгнал с голи ръце на една толкова обречена битка, той ми отговори с насмешка: "Танковете бяха по улиците и площадите на Прага не метафизически, а физически - само физическа можеше да бъде и съпротивата срещу тях".


Ура! Най-накрая, след дълги и отчайващо безуспешни търсения, намерихме един българин, де се е хвърлял връз руските танкове не с китка цветенца, а с коктейл Молотов! Ура! Паметник за него!

Нищо, милички. То, верно, тук, на форума, руските танкове са ... метафизически и метафизическа е съпротивата ви срещу тях. Но вий не унивайте! Знае ли човек ...
20 Септември 2017 08:10
Не е редно повече така.Този вестник се чете и от млади хора

Остави младите хора, ами в сайта влизат и "членове" на "LGBTQ community", a много от коментиращите не се отнасят с необходимия респект към тях. Направо си е хомофобска атмосферата, понякога.
Не е редно повече така.
Butch - Tahiti
20 Септември 2017 08:15
Препоръка към в.Сега.
Време е вече да спрете коментарите под всяка статия, така както са направили и други издания.

Хе-хе-хе-хе ти елементарно не се досещаш защо съществува тая медийка.
Време ти е да спреш да четеш чужди медий и да се концентрираш върху родните си, за да не пропуснеш някоя новопоявила се свобода, и без да искаш да се осъмнеш в пандиза.
20 Септември 2017 09:47
*
20 Септември 2017 10:24
със заредени калашници са вървели срещу мирни граждани

Не думай!Мирни като в Киев, Сирия,Египет и ред други места!
А вдигни ръка срещу властта в Сащ да видиш какво ще ти се случи!
20 Септември 2017 10:29
Време е вече да спрете коментарите под всяка статия, така както са направили и други издания.
Защо ?


Абе,къде остана свободата на словото,демокрацията?
Голяма част от железните комунисти , днес по на 80-90 години,парализирани и неподвижни седят пред компютрите и пишат

Свободата на словото не важи лиза тях?
20 Септември 2017 10:47
Нашествието в Чехословакия беше голямо престъпление.
20 Септември 2017 11:14
Липсата на свобода има едно предимство - несвободният не носи морална отговорност за престъпленията на робовладелеца.
(Брежнев: Никому не будет дозволено...)
За престъпленията на нацизма не са виновни мобилизираните във Вермахта, а доброволните сътрудници на Гестапо.
Ликвидирането на Пражката пролет и на идеята "Социализъм с човешко лице" беше най-сериозното поражение на Идеята за социализъм. Ако питаме кой носи вината, трябва да изясним кой свободно подкрепи инвазията. В частност Тошо свободен ли беше или принуден.
А оправданията "Да, ама вие що... Афганистан, Либия....Що биете негрите...." показват само че ние не сме по-добри от тех.
20 Септември 2017 11:54
Неверния Тома
20 Сеп 2017 11:14

Нещо за нахлуванията на Великия Запад в Северна Африка и Близкия Изток? М?

20 Септември 2017 12:35
Дорис
20 Сеп 2017 11:54
Неверния Тома20 Сеп 2017 11:14Нещо за нахлуванията на Великия Запад в Северна Африка и Близкия Изток? М?
Те са неизброими, за това сложих многоточия.Остава изводът "не сме по-лоши от тях".
20 Септември 2017 14:24
Участието в окупацията на Чехословакие със сигурност е най-позорният момент в българската история след ВСВ. За преди това може да се спори.
21 Септември 2017 06:14
Нещо за нахлуванията на Великия Запад в Северна Африка и Близкия Изток? М?
Whataboutism (also known as whataboutery) is a variant of the tu quoque logical fallacy that attempts to discredit an opponent's position by charging them with hypocrisy without directly refuting or disproving their argument,[1][2] [3] which is particularly associated with Soviet and Russian propaganda.[4][5][6] When criticisms were leveled at the Soviet Union, the Soviet response would be "What about..." followed by an event in the Western world.[7][8][9]
Whataboutism («какнасчётизм» ), Whataboutery — иронический термин, введённый для описания пропагандистской тактики, основанной на логической ошибке Tu quoque («И ты тоже» ). Популяризирован журналом The Economist для описания использования этой ошибки Советским Союзом в отношениях с западным миром во время холодной войны. Эта тактика применялась Советским Союзом в ответ на критику, когда этот ответ начинался с выражений «А как насчёт…» («What about…» ), после чего следовало упоминание в какой-либо мере схожих событий в западном мире, что оправдывало предмет критики путём использования логической ошибки[1][2]. Тактика используется для того, чтобы сорвать обсуждение одного вопроса принуждением вместо него обсуждать другой[3].
Метод какнасчётизма также вошёл и в советский фольклор в форме анекдота:

— Скажите, какова средняя заработная плата рабочего в СССР?
— …А у вас негров линчуют!
Натисни тук
21 Септември 2017 08:33
Неверния Тома
20 Сеп 2017 11:14


България и Чехословакия членуваха във Варшавския договор. Защитна реакция.

Кои от държавите-жертви на Уошингтън и Брасълс членуваха или членуват в НАТО?
21 Септември 2017 16:09
Ликвидирането на Пражката пролет и на идеята "Социализъм с човешко лице" беше най-сериозното поражение на Идеята за социализъм.

Сега, след години, виждаме че СССР бяха прави. Всички тези промени които са предизвикани от външна намеса (разбирай $ от външна централа) водят, ако не се вземат мерки до големи кръвопролития и регрес в крайна сметка. Видяхме какво стана в Либия. Махнахме "сатрапа" и от една уредена държава получихме "failed state". Там не беше за "Социализъм с човешко лице", там беше за "демокрация. В Китай юни 1989 имаше смачкани на площада от танковете. Не бяха малко. Над 200 човека. Беше ли правилно решение, да се изкарат танковете? Беше. Държавата запази ред и спокойствие. Къде е сега Китай? Къде е Либия.
Колко загинаха в Чехословакия след инвазията? Аз помня един Ян Палах (може да е имало и други), който се запали на площада "Вацлавки намести" в Прага. Сега се вижда, че е било безмислена жертва. То е защото съм остарял. и консерва.
Тезата ми е, че революциите (особено платените отвън) водят до огромни жертви и страдания и е по-добре да се вземе трудното решение и да се предовратят дори със сила.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД