Магдалена Костова-Панайотова е завършила българска филология и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 1996 г. защитава докторат върху творчеството на руския емигрантски писател Георгий Иванов. Редовен доцент по руска литература в Югозападния университет "Неофит Рилски", Благоевград (от 2006 г.), и професор (от 2011 г.). От ноември 2015 г. е декан на филологическия факултет във висшето училище. Автор е на 11 книги.





- Проф. Костова, в началото на новата учебна година къде виждате рейтинга на българските висши училища върху световната академична карта?

- Всички класации в общи линии се базират върху данните за преподаване, изследвания, международна перспектива, репутация на даден университет, но във всички тях има и субективизъм и неотчетени фактори. С появата и на рейтинговата система се оформят два подхода за оценка на висшите училища - институционален и пазарен. Институционалната оценка цели да гарантира качеството на висшето образование на основата на прилагането и спазването на образователните стандарти. Рейтинговата система е инструмент за пазарна оценка. Но все повече, както на Запад, така и в България, става ясно, че дипломата не е ценност сама по себе си и мястото на образованието в ценностната система на обществото е свързано с необходимостта и приложимостта му в променящата се икономическа и социална среда. От университета, който подготвя специалисти за бъдещето, се очаква не само да отразява "горещите" тенденции в обществото, икономиката, комуникациите, политиката, технологиите и т.н., но и да конструира изпреварващи модели и програми за обучение, да формира ключови умения и компетентности, необходими на младия човек за кариерното му развитие.

- Единственият български университет в световната класация на най-престижните 1000 университета на Centre for World University Rankings "Св. Климент Охридски" върви надолу и вече заема едва 854-то място. Това меродавна оценка за висшето образование в България ли е?

- Трябва да се отчитат много фактори, някои от тях субективни. Това, че един университет се намира във Великобритания или Германия, не го прави непременно добър и престижен. Защо трябва непрекъснато да ни се внушава и от медии, и от реклами, че само следването извън България осигурява възможности за обучение и стаж в чужбина - при положение че България е партньор по европейски програми за мобилност "Еразъм плюс", "Цепус" и др. и студентите от българските висши училища, които желаят, могат да се възползват от стипендии за европейски университети? От "Неофит Рилски" например всяка година само по програма "Еразъм плюс" пътуват и студенти, и преподаватели в цял свят, имаме сключени десетки договори за партньорство и обмен на кадри с престижни университети от САЩ до Русия и от Великобритания, Испания, Германия до Мароко. Българското образование, продължавам да твърдя, е качествено, съвременно и адекватно на новите тенденции.

- Като декан на филологически факултет как преценявате възможностите за реализация на пазара на труда на младежите с дипломи за съответните специалности?

- Филологията подготвя специалисти в областта на две от ключовите компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка - компетентностите за общуване на роден език и за общуване на чужди езици. В този смисъл възможностите за реализация на нашите студенти никак не са малки, а и ще нарастват. Защото учителите на нашите деца се подготвят не толкова в педагогическите специалности, колкото в българска, английска, руска, немска и други филологии. Глад за учители има и ще има. А филолозите се реализират освен като учители и като журналисти, преводачи, научни работници, редактори в издателства, библиотеки, наши и чужди фирми и т.н. Филологическото образование не само дава езикови познания, то развива способностите за критическо мислене. В този смисъл хуманитаристиката е в основата на цивилизационното развитие.

- Каква е тенденцията в предпочитанията на студентите за бъдеща кариера?

- "Беден като син на баща инженер и майка учителка" - навремето така звучеше вицът за най-зле платените професии на висшисти в България. Търсеха се много прависти. Годините след 2000-ата обаче промениха картината. Това, което се очертава сега, е търсенето на "прагматични" специалности, такива, които гарантират на кандидат-студента бърза реализация, които му дават ясна представа какво ще работи след завършване - като кинезитерапевт, медицинска сестра, психолог и пр. Математика, физика като че ли не са сред най-търсените. Обаче статистиката показва, че възпитаниците математици като цяло се реализират с много висок доход. От филологическите специалности английска и българска филология държат първенство на интереса, но и такива специалности, в които има редки езици. Макар да е трудно да се прогнозира какви умения в бъдеще ще са необходими на младия човек, за да расте професионално, със сигурност е ясно, че тези, които имат квалификации, позволяващи по-голяма мобилност, умеещите да работят в екип, да общуват ще имат повече шансове и перспективи за работа.

- Бихте ли разяснили принципа, според който държавните университети получават своята субсидия на база успехите на своите студенти.

- Трите елемента, които оказват влияние при финансирането на висшите училища в България, са институционалната акредитация, реализацията на студентите след завършване, публикационната активност на преподавателския състав и на студентите и докторантите. Рейтинговите класации далеч не са съвършени. Няма да се спирам на това, че ако реализацията на студентите се измерва само по работната заплата, то това доста орязва т. нар. индивидуални ползи като шансове за заетост, професионална мобилност и възможности за кариерно развитие. Но ние непрекъснато следим професионалната реализация на нашите възпитаници.

- Е, и? Има ли връзка между бизнеса и висшите училища, каквато е западната практика?

- В пазарно ориентираната система да образоваш някого все повече значи да го учиш да печели и да произвежда стоки и сложни услуги. А това означава, че обучение дори в престижен университет, отдалечено от практиката, до голяма степен се обезсмисля в очите на обучаемите. Високото образование и професионалната подготовка са важно и едновременно с това - недостатъчно условие за успешна реализация. Ако реалното образование не може да отговори на изискванията на бизнеса, то се нуждае от промени. И на ниво университет, и на ниво факултет ние разработваме проекти, които са свързани точно с това - да осъществят връзка между студентите и потребителите на кадри.

- Навремето имаше може би доминация на руската култура, после пък настъпи идеологическо отдръпване, което повлия и на тези връзки. Кое е нормалното състояние и близо ли сме до него?

- Иска ми се да вярвам, че е така, че сме близо, но не е толкова просто да се каже. След идеологическото отдръпване, за което говорите, сега се забелязва възраждане на интереса към руския език и култура и в училище, и в университета. Но в учебните програми на средния курс руските произведения се броят на пръстите на едната ръка. На пръсти се броят и новите преводи на руски писатели прозаици от XX век например, да не говорим за поетическите преводи. Като преподавател по руска литература винаги съм внушавала на студентите си, че политическите класификации нямат място в сериозната литературна наука, тя не търпи опростенчества и схеми. Литературната история е сложен възел, но е духовна история...А ако не познаваш историята на културата, не може да си истински свободен нито в мислите, нито в постъпките си.