Както всяка лятна ваканция, и тази вече приключи. И ако прожекторите на първия учебен ден бяха насочени към учениците, то училищните неволи останаха логично на по-заден план. С идването на всеки 15 септември обаче се появяват и традиционните предизвикателства пред всяко училищно ръководство - как да бъдат разпределени отпуснатите средства така, че да покрият всички нужди на школото. Делегираните бюджети в случая са от особена важност, макар при тях да няма големи възможности за маневри. Директорите обаче имат и други опции за закърпване на финансовото положение - кандидатстване с проекти, отдаване под наем на сградите, дарения и др. Какви са разумните начини за "употреба" на родното училище и кой вариант колко може да донесе на едно учебно заведение?

...........

Проектите са най-разпространеният източник на допълнителни приходи за едно училище - за обучение на преподавателите, за ремонт на класните стаи, на физкултурните салони и т.н. За подготовката на качествен проект обаче са нужни няколко условия - на първо място предприемчив директор с отворени "очи и уши", който да се информира непрекъснато къде и какви възможности за кандидатстване има. На второ - хора с познания по английски език, които умеят да пишат иновативно проекти, а и да се справят с цялата изисквана документация. Важно е и колективът да се престраши, както и да не се отказва след първия неуспех.

"Колегите се притесняват да подават проекти, доста от тях дори се страхуват да попитат за опита на дадено училище, защото си мислят, че има някакъв таен момент, а такъв няма", коментира Диян Стаматов, директор на столичното 119-о "Михаил Арнаудов". В началото и при тях е било трудно - сред учителите имало огромно притеснение дали ще успеят, как ще организират пътуването си в чужда страна, как ще говорят на английски в новата среда. Постепенно обаче страхът отстъпил пред ентусиазма. Един от спечелените от училището проекти е бил по програма "Еразъм" - за квалификация на учители. Проектът включвал едноседмично обучение на преподаватели в друга страна и покривал всички видове разходи - за транспорт, пребиваване, командировъчни, обучение и т.н. Последният спечелен (от втория път) проект от екипа му пък е за работа с деца, които не са от български произход - имигранти или деца на родители, които не са българи - корейци, виетнамци и др. "С тези деца се работи доста трудно, тъй като българският език им е чужд, но пък те имат голям хъс", казва Стаматов.



Възможностите по "Еразъм"



действително са големи - в началото програмата е подкрепяла ученическите партньорства, а сега към тях е включен и обменът на добри практики между учители и неправителствени организации. Първият вид проекти, по които може да се кандидатства, са между няколко училища в Европа, които трябва да бъдат взаимно посетени. Финансовият ресурс е от порядъка на 30-70 хил. евро за 2 г., през които трябва да се реализират около 24 мобилности. Средствата покриват разходите на учениците и техния ръководител за транспорт, храна, спане, включително за посещение на забележителности в чуждата страна, които иначе няма как да се видят на обикновена екскурзия. Децата посещават избраните по проекта училища, виждат атмосферата в тях, образователното ниво на учениците, семейната им среда и т.н. Другият тип проекти е за квалификация на учители, курсовете за които са от порядъка на 1000 до 2-3 хил. евро в зависимост от ранга на обучителя.

Възможности за безплатен ремонт на кабинети в училищата пък дава програмата на фондация "Америка за България" - "Училище на бъдещето", стартирала преди около 7-8 години - първо със 73-то училище в столицата, последвано от 120-о училище, 140-о в "Люлин" и т.н. По нея одобрените школа получават средства за изграждане на модерни кабинети по природни науки, по информатика и др. (от 50 до 300 хил. лв.), като се подкрепят концепции, включващи трансформация на училищното пространство, насърчаваща екипната работа, практическите експерименти и интерактивното обучение. По свидетелства на учители миналата година е бил най-големият пик на кандидатстването с проекти - избрани са били 23 школа от цялата страната, които са получили общо 2.6 млн. лв. за модернизиране. Така от тази година над 20 хил. деца учат вече в нови кабинети по биология, физика, химия, информатика, предприемачество и езиково обучение. За последните 6 г. пък вложените от фондацията средства за съвременно оборудване в родните училища са над 6 млн. лв.

Оперативната програма "Региони в растеж" е друга опция, по която училищата могат да получат допълнителни средства - този път за саниране. Преди дни стана ясно, че



403 училища ще бъдат санирани,



обновени и модернизирани с евросредства. През миналия програмен период по нея (тогава се казваше "Регионално развитие") бяха санирани външно доста от школата в страната, с изключение на тези в по-големите градове - Варна, София, Пловдив, Стара Загора. Тъй като тук бенефициенти са общините, при по-големите градове темпът на саниране е по-бавен.

Варианти за финансиране на площадки и спортни салони в училищата предлагат и някои неправителствени организации. Една от големите например е фондация "Бербатов", която подкрепя млади таланти, ремонтирайки училищни физкултурни салони. Организацията участва заедно с "Данон" в програмата "Активни и здрави", която предоставя финансиране на проектен принцип за ремонт и на училищни столове. От началото й са финансирани поне 15 училища - в СОУ "Св. св. Кирил и Методий" в Смолян например е изградена многофункционална спортна площадка, в ПМГ "Проф. Емануил Иванов" в Кюстендил е възстановен плувният басейн и др. Към "Теленор" пък може да се кандидатства с проекти за 100 хил. лв. за изграждане на супермодерни кабинети - с таблети, лаптопи и други високи технологии. От компанията финансират по 2-3 класни на година, така че тук възможностите са по-ограничени. През 2015 г. например в конкурса са се включили 37 училища, а победители са били СОУ "Любен Каравелов" в Копривщица и Математическа гимназия "Д-р Петър Берон" във Варна, спечелили финансиране за близо 190 000 лв. Големи ИТ компании също финансират закупуването на съвременно оборудване в класните стаи.

Отдаването под наем на училищната сграда е друга възможност, позволена от закона. Досега Столичната община нямаше специални изисквания как да става това, но от тази година



въведе правила относно фирмите,



на които могат да бъдат давани под наем училищни помещения. Такива могат да са компании, предлагащи педагогически услуги - езикови курсове, курсове по математика или български, спортни занимания и т.н. Важно е те да се водят от учители, външни за училището, за да няма конфликт на интереси. Тази опция се използва от доста софийски школа, в които след приключване на учебните занимания в сградата на училището се предлагат най-различни обучения, разбира се, срещу заплащане - баскетбол, волейбол, тенис, шах, футбол, бойни изкуства, танци, езикови курсове и т.н.

Негласната практика досега бе школото да взема около 20-25% от оборота на фирмата, която ползва базата му, което означава, че колкото повече ученици се запишат на този вид спорт, толкова повече средства ще получи и самото училище. (Друга възможност, която се използваше, бе двете страни да се споразумеят за твърда сума, която получава школото всеки месец.) Едно от централните столични училища например получава по около 1000 лв. месечно от фирмата по таекуондо, която ползва спортния му салон 4 пъти в седмицата по около 3 часа. С новите правила обаче Столичната община въведе изискване фирмите да се избират чрез конкурс, освен това вече има твърди тарифи за използване на квадратен метър училищна площ. Засега не е ясно дали нововъведенията ще доведат до увеличение на таксите на извънучилищните занимания.

Отдаването под наем на училищна база може да бъде особено печелившо за професионалните гимназии, които често разполагат със земя, машини и продукция. Много от професионалните гимназии по земеделие у нас, които бяха към агроминистерството, а вече минаха под шапката на общините, използват тази възможност с разрешение на кметовете по места. Те отдават земята си на арендатори, като в някои случаи получават до 30% от сумата, на която възлиза продукцията.

Когато става дума за



пари, бизнес и училище



обаче взаимоотношенията невинаги са безоблачни. В София, където училищната база все не стига и децата са принудени да учат на две смени, настаняването на частна гимназия в помещенията на общинската може да завърши със съмнения в корупция и протести на родители. На най-дребно ниво - често зад школските врати се позволява нерегламентирана реклама на неизвестно каква цена. В някои училищни дворове баскетболните табла са изрисувани с известни марки, при това не на здравословни храни, а на чипс и близалки. И няма нужда от специална проверка, за да се види това. Преди година се надигна ропот срещу практиката в елитна столична гимназия пропускателният режим да е с карта от една определена банка. Предоставянето на имуществото на училищата за реклама на каквито и да е продукти е забранено. Ако фирма за хранителни продукти ремонтира училищния двор например, тя няма право да сложи реклама на своите продукти там. Но очевидно го прави, без от това да следват някакви санкции.

Някои начинания пък са на ръба на скандала. Столичната гимназия за изящни изкуства "Св. Лука" например, вместо бастион на изящния вкус, се оказа съучастник в заснемането на чалга клип. При това училищното ръководство рискува възмущението на публиката срещу доста скромна цена - 200 лв., за да ползва снимачният екип школския двор. Парите щели да стигнат за превоз на творбите на учениците за изложби. Относно съдържанието на заснетия клип, директорката препоръча на тези, които се гнусят от чалгата, да правят като нея - да не я слушат.

По света даренията от успели възпитаници на училището и родители с възможности са традиция, у нас по-скоро са рядкост. В някои училища, като например столичните 144-то и 134-то (известно като еврейското), има специален борд от бивши ученици, който финансира школото. В столичното 125-о училище "Боян Пенев" например разчитат изключително много на дарения, които използват за покриване на пътните разходи на своите ученици за участие в олимпиади. Един от редовните дарители там е РВД, което от години купува билетите на децата до чужди страни. Последно оттам са дали 12 хил. лв. за тази цел. Много помага и училищното настоятелството в 125-о, което осигурява визите за учениците и екипите им за международните състезания (между 1000-2000 лв.). От школото са се възползвали и от програмата на Столичната община за развитието на младежта и спорта, по която са получавали тъкмо средства за финансово обезпечаване на учениците, участващи в чужди олимпиади. Друга гимназия, отгледала много медалисти - Софийската математическа, също е фокус на много дарения.

Даренията са регламентирани - до 5000 лв. може да се получи от директорите, а ако е над тази сума - процедурата трябва да мине през кмета. Важно е дарителят да посочи за какво да се използва предоставената от него сума - например за ремонт, за награди и т.н., в противен случай тя не може да се използва. Ако е примерно за ремонт, директорът трябва да избере фирма, която да извърши тези дейности, което пък прави дарението изключително трудоемко. Масова практика в някои школа е например родителите на даден клас да дарят пари за ремонт на класната стая за техните деца. Но тъй като често "даренията" не зависят от волята на родителя, от тази година просветният министър Красимир Вълчев забрани да се събират принудителни дарения от детски градини и училища и да се правят платени курсове от училищните настоятелства.