България неочаквано стана важна за ЕС. Френският президент Еманюел Макрон я спомена още в началото на магистралната си реч за бъдещето на Европа, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер няколко пъти говори за нея преди две седмици в речта си за състоянието на Съюза. Толкова внимание не бяхме получавали отдавна. С какво го заслужихме? С нищо.

Юнкер си даде сметка, че си отива след по-малко от две години и оставя разпадащ се съюз, в който свързва името си с Брекзит и с възродено подобие на бившия соцлагер в задния двор на Европа. Макрон усети, че започва да духа нов вятър, и се отказа от предизвикателния тон срещу Източна Европа от Варна (25 август) и Атина (7 септември). Като новак в голямата политика, който си търси модел за подражание, младият президент си избра примера на Франсоа Митеран и неговата амбиция за изграждане на Голяма Европа, констатира в. "Монд".



Тази есен политическата мода се сменя



Вече не е актуално да се говори за Европа на много скорости. Макрон замени термина с многоформатна Европа, но го съчета с призив за засилена интеграция на 27-те, което е доста по-различно от идеята за интегрирано ядро и рехава периферия. Той специално изтъкна, че е посетил 22 от 27-те държави, и се въздържа от остри думи срещу Полша, каквито се чуха във Варна. Нещо повече, спомена и Полша заедно с България като добре дошли в ЕС.

Само преди месец картината бе друга. През последните години желанието за интеграция секна поради умора от разширяването, разпри заради пари през финансовата криза и объркване от миграционния натиск. Обединена Европа даде простор на популизма и национализма, провокира ново разединение на Запад и Изток, породи високомерие на богати към бедни и събуди рефлекси за отпор от времето на Студената война. През пролетта Юнкер даде личен принос за ускоряване на този процес чрез своята "Бяла книга" с пет сценария за бъдещето на ЕС, сред които дискретно предпочете третия сценарий за преминаване на Европа към много скорости - т.е. за разпадането й на групи. По негово време европейският химн "Одата на радостта" започна да звучи фалшиво, защото ЕС не радваше никого в това състояние. Стигна се дотам, че през лятото на 2016 г. само 1/3 (36%) от европейците имаха положително мнение за съюза, а повече от половината (54%) признаваха без колебание, че не го харесват.

Успокояването на страстите след стихването на финансовата криза, завръщането на икономическия растеж и овладяването на мигрантския натиск подобри настроението в Европа и обузда възхода на популистите.



Националният егоизъм се сви



и ЕС си върна част от изгубеното доверие на гражданите. Евробарометърът отчете през септември 2017 г. почти изравнено доверие (42%) и недоверие (47%) към ЕС.

Умореният и явно болнав Юнкер излезе с реч, предизвикала изненада и на изток, и на запад в ЕС, защото изложи шести сценарий. Тя вероятно не бе съгласувана извън Брюксел, защото предложи остър завой към нова европейска интеграция, точно когато всички очакваха обособяване на Европа на концентричните кръгове с икономически силно ядро, околни държави от еврозоната и периферия от други (разделени на по-търпими като България и Румъния и нетърпими като Унгария и Полша).

На този фон прозвучаха почти като фантастика неговите идеи за незабавно приемане на България и Румъния в Шенгенската зона, за отваряне на еврозоната за всички желаещи, и то в комбинация със специален "европрисъединителен инструмент" за техническа и финансова помощ. "Юнкер е романтик. Мисля, че когато някой има видения, трябва да се консултира с лекар", реагира веднага холандският премиер Марк Рюте, останал встрани от вятъра на промяната.

Председателят на ЕК предложи също отказ от нечестната практика да се продават на изток стоки с по-ниско качество, но със същите опаковки като на запад. Той настоя за изравняване на социалните стандарти, което бе намигане към Макрон и неговата кампания за промяна на директивата за командированите работници, но заедно с признание, че източноевропейците не са втора категория граждани.

Президентът Макрон бързо му върна жеста, като повтори възмущението му от двойните стандарти за храните и дори предложи да се изгради система за общ контрол на хранителната сигурност в ЕС. Юнкер подаде и друга удобна топка, която Макрон прати още по-далеч - председателят на ЕК поиска обща охрана на външните граници на ЕС,



за което отдавна говори и България,



а Макрон направо заяви, че трябва да се пристъпи към създаване на европейска гранична полиция. На тема обща сигурност френският държавен глава акцентира силно върху общата отбрана, като добави новата си идея доброволци от други държави да служат в националните армии и да се създаде европейска агенция за разследване (нещо като европейско ФБР). Той разшири и темата за службата на европейския прокурор, като призова новият блюстител на закона да преследва не само злоупотребите с европейски фондове, но и да работи за борба с тероризма. И двамата се изказаха за европейски листи в изборите за Европарламент, като Макрон предложи чрез тях да се избират половината евродепутати след приключването на идния мандат.

Идеите на Юнкер и Макрон са толкова дръзки на фона на широкоразпространилия се евроскептицизъм, че трябваше да бъдат оправдани с исторически препратки. "Единният пазар, Шенген и единната валута бяха обявени за фантазии преди да се случат. И трите амбициозни проекта вече са действителност", заяви Юнкер, а Макрон парира евентуалните критики, че е фантазьор, като внесе успокоение - някои от предложенията му имат разсрочка от 2024 г. натам. И за да не прозвучи колебливо, добави: "Нямам червени линии, само хоризонти".

Независимо как ще се развие по-нататъшният дебат за бъдещето на Европа, за нас все пак



пробива светъл лъч



Набраната инерция до момента ни тикаше безкомпромисно в периферията, където щяхме да си другаруваме главно с бившите братски държави от соцлагера и с кандидатките за членство от Западните Балкани. Вишеградската група щеше да ни стане пръв съмишленик, а западняците щяха да ни гледат намусено като през Берлинска стена. Само преди месец Макрон обеща във Варна да ни пусне в Шенген, ама в някой друг, а не в сегашния. Еврозоната щеше да продължи да се занимава с идеята да си учреди собствен парламент, с което да отслаби ролята на Европарламента и да го превърне в подобие на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. При такова развитие България щеше да изпадне от същинския ЕС, а след години щеше да кандидатства отново за приемане в него.

Като най-безопасни държави в започналото разделение на Стара и Нова Европа България и Румъния неочаквано се оказаха удобен инструмент за поправяне на щетите. Без да се отличават с друго, освен да угодничат на силните и да се въздържат от явна симпатия към непослушните - независимо че са от тяхната черга, - те започнаха да получават по-важна роля, отколкото заслужават. И двете държави са под 10-годишно наблюдение в ЕС заради корупция на високо равнище плюс организирана престъпност (в България), и няма как да служат за пример на когото и да било. Да пъдиш чрез тях лоши духове в ЕС е като да ядеш чесън срещу уроки.

Затова без да се възгордяват, могат просто да се възползват от удобния момент и да намалят изолацията си. За целта би било добре да направят и някакво усилие, за да се види, че оценяват повишеното внимание, което им отделят Жан-Клод Юнкер и Еманюел Макрон. Не се изисква много - Румъния да не разваля впечатлението от започналата борба с корупцията, а България "да реализира" поне един корумпиран велможа от недосегаемия елит.



Еврозоната и Шенген са на една ръка разстояние,



но Борисов и по-рано е пропускал удобни моменти. Може би за такива като него Юнкер припомни думите на Марк Твен, че "след години ще се чувстваме по-разочаровани от нещата, които не сме направили, отколкото от нещата, които сме направили". Изграденото в инфраструктурата на България с европейски пари по време на неговите правителства се вижда и няма смисъл постоянно да го изтъква като оправдание за несвършеното. Също така се вижда и че не направи нищо за прекъсване на симбиозата между власт и престъпност.

България получава шанс за по-смислено председателство на Съвета на ЕС, защото в променящата се европейска атмосфера държавите ще бъдат по-склонни да обсъждат нови идеи за европейското сближаване. Засега обаче тя се готви да бъде по-скоро организатор на мероприятия, отколкото генератор на идеи. Румънците вече знаят, че са натоварени с мисията да сложат на 30 март 2019 г. чертата на европейските мъки с британското членство и да дадат старт по време на срещата на високо равнище в Сибиу на една по-сплотена и по-солидарна Европа. А ние знаем, че трябва да приключим ремонта на НДК, за да не се излагаме пред чужденците.