:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,660,672
Активни 614
Страници 3,237
За един ден 1,302,066

Прокуратурата сключва сделка по всяко трето съдебно дело

13 от 100 подсъдими се наказват само с глоба
Всяко трето дело, което прокуратурата внася в съда, е предложение за сделка. 13.5% от внесените актове са за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. Така едва 53.1% от делата влизат в съда като обвинителни актове, т.е. се гледат по общия ред и изискват усилия от държавното обвинение за доказване на вината.

През м.г. са внесени 34 482 прокурорски акта - 18 296 обвинителни акта, 11 546 споразумения и 4640 постановления с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това са последните данни от доклада на прокуратурата за 2016 г.

Често подходът на държавните обвинители буди недоумение и възмущение и оставя впечатление, че целта е максимално бързо отърваване от общественозначими казуси. Например миналата седмица два съдебни акта предизвикаха обществен интерес - глобата за шведа, ритнал камериерка, и споразумението с прокуратурата на бившата активистка от НФСБ, признала се за виновна за трафик на хора.

Районният съд в Несебър освободи Ралф Сундберг от наказателна отговорност и го глоби с 4500 лв. Шведът беше обвинен, че е причинил на камериерката Диана Петкова лека телесна повреда по хулигански подбуди, като я изрита в главата. Срещу него не беше внесен обвинителен акт, а предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Причината е, че престъплението, в което той е обвинен, се наказва с до 3 г. затвор, чужденецът е с чисто съдебно минало и от престъплението няма имуществени вреди. Затова и прокуратурата няма друг законов ход освен да внесе предложение вместо обвинителен акт, а съдът може да наложи от 1000 до 5000 лв. глоба. И главният прокурор Сотир Цацаров оцени присъдата като несправедлива и унизителна, но обясни, че в случаи като този законът задължава съдията да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи глоба. Той обаче не коментира защо шведът не е бил обвинен например за хулиганство, което се наказва доста по-тежко.

"Сега" попадна и на други съдебни актове от тази година по дела за лека телесна повреда по хулигански подбуди, които са приключили с глоба, при това минимална - 1000 лв. Районният съд в Котел например е определил 1000 лв. глоба на З.А. за това, че намушкал в корема със 17-сантиметров нож А.Ю. и така му причинил лека телесна повреда. Ножът е конфискуван, а З.А. трябва да плати и 214 лв. разноски по делото. С минимална глоба приключва и делото за лека телесна повреда по хулигански подбуди срещу Й.Д. в Районния съд в Кюстендил. Съдът в Котел е определил административно наказание от 1000 лв. и по дело за използване на фалшиви документи.

1000 лв. е и глобата, наложена от Районния съд в Бяла Слатина на В.Ц. за това, че предизвикал катастрофа, в която Й.В. получил средна телесна повреда. Същото наказание се полага според Шуменския окръжен съд и на подсъдим за укриване на 4166 лв. данъци, които са платени преди края на делото. 1000 лв. санкция получава от Районния съд в Пловдив и З.Б. за присвояване на 10 000 лв. Преди края на делото сумата е възстановена на ощетеното дружество.

Законодателите се лутат през годините и променят в различни посоки кога и как да се прилага чл. 78а, който предвижда освобождаване от наказателна отговорност. От 2006 г. насам обхватът му се разширява и за по-тежки престъпления. През 2010 г. депутатите се сетиха да изключат случаите, когато е причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотици, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, но пък тълкувателно решение на ВКС не позволява хора като шведа да бъдат наказани по-тежко заради пиянство. Според Цацаров проблемът е в НК.

Споразуменията са предпочитани от подсъдимите, защото гарантират наказания под предвидения в закона минимум. Наказанието под минимума е само възможност, а не императив за съда. Въпреки това сделките са най-използваният метод за приключване на делата в спецсъда, където биват съдени представителите на организираната престъпност. Не се допускат споразумения по ред дела - за убийство, изнасилване, блудство, сводничество, подкуп, както и за престъпления, с които е причинена смърт.

Споразумението с прокуратурата се одобрява само на една съдебна инстанция и влиза в сила. За да бъде одобрено, трябва да са възстановени щетите от престъплението и да е призната вина. По този ред приключи делото на бившата координаторка на НФСБ в Костинброд Анелия Велева. След като упорито отричаше участие, тя изведнъж се призна за виновна за трафик на нелегални мигранти с цел да се облагодетелства и получи за това 3 г. условно и 5000 лв. глоба. За това престъпление по принцип наказанието е от 1 до 6 г. затвор и глоба от 5 до 20 хил. лв.

Пак по дело за трафик, но без користна цел, друг признал се за виновен подсъдим - Е.А., получава след споразумение 1 г. условно, но два пъти по-голяма глоба - 10 хил. лв.

Районният съд в Силистра е одобрил споразумение с пощальонка, която присвоила 1896 лв. пенсии. За това Р.А. би получила до 5 г. затвор, ако делото течеше по общия ред. Със споразумението е осъдена на пробация, включваща 100 часа труд в полза на обществото.



РАЗМИНАВАНЕ

Интересна е практиката на различните районни съдилища по делата за шофиране с над 1.2 промила алкохол в кръвта, които приключват със споразумение. Наказанията винаги са условни, невинаги обаче се налага глоба, а книжката се отнема за различен срок при сходни провинения, показва прегледът на произволно избрани споразумения. Един съдия от Чирпан например определя 10-месечна условна присъда, 200 лв. глоба и 1 г. без книжка за шофиране с 2.7 промила. За 2.85 промила друг магистрат от същия съд дава 6 месеца условно, 200 лв. глоба и само 6 месеца без книжка. В Русе шофиране с 2.07 промила се равняват на 6 месеца условно, 250 лв. глоба и 1 година и половина без книжка, а 2.45 промила значат 6 месеца условно, 300 лв. глоба и 1 г. и 8 м. без свидетелство за управление.
9
2419
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
01 Октомври 2017 22:13
Те търговци ли са? Сделките говорят само за некадърност на прокуратурата.
02 Октомври 2017 08:32
Цитат от статията: "Така едва 53.1% от делата влизат в съда като обвинителни актове, т.е. се гледат по общия ред и изискват усилия от държавното обвинение за доказване на вината.".

Уважаема госпожо Дачкова, делата, по които е сключено споразумение или са приключили с освобождаване от съда на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, преминават задължително през досъдебна фаза на наказателния процес, където се събират доказателства, за да бъде ангажирана нечия наказателна отговорност. По делата от втората посочена категория доказателства се събират и в съдебната фаза на процеса. Това иде да рече, че държавното обвинение не би могло да спести каквито и да било усилия в наказателния процес, в посочените от вас случаи.


Цитат от статията: "Споразуменията са предпочитани от подсъдимите, защото гарантират наказания под предвидения в закона минимум. Наказанието под минимума е само възможност, а не императив за съда.".

Уважаема госпожо Дачкова, второто изречение от цитирания абзац на вашия текст смислово изключва първото. Приложението на чл.55 от НК, т.е. слизането под минимума на наказанието до определен размер или замяната на по - тежко по вид наказание с по - леко, е само правна възможност при сключване на споразумение, както правилно сте отбелязали във второто изречение. В тази връзка се пита каква е ролята на първото изречение от цитираната част от текста? Както се казва в популярния виц "...лъжичката я намерихме, Моше, но неприятното усещане остана!".


Коментирате случая с обвинението, което е повдигнато на шведа, но можехте и да потърсите отговор дали е възможно да се повдигне обвинение по чл.325 от НК, както предложи в друга тема един форумец, явно четете форума. Щяхте да установите, че е невъзможно, а оттам намеците, че институциите не са си свършили работата по този случай, щяха да отпаднат от само себе си, дори в този текст.
02 Октомври 2017 09:53
Справедливо ще бъде и потърпевшият да е съгласен с намалената присъда. Едва тогава трябва да се намалява със споразумение. Заради неплатени данъци е глупаво да лежиш в затвора - просто трябва да се връщат удвоени тези данъци. Сделки с прокуратурата са по американските закони. От там май са копирани. Няма лошо,ама трябва да има и справедливост. Иначе се загубва духът на закона.
02 Октомври 2017 09:54
FIRST 2
02 Окт 2017 09:53
Ако споразумението се сключва в съда, а не предварително, пострадалият, ако се е конституирал като граждански ищец и/или частен обвинител, също следва да се съгласи със споразумението.
02 Октомври 2017 12:42
Ако споразумението се сключва в съда, а не предварително, пострадалият, ако се е конституирал като граждански ищец и/или частен обвинител, също следва да се съгласи със споразумението.

Произнасяне по споразумението от съда
Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото.
(2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
(3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.

Как да се конституира пострадалият като частен обвинител и/или граждански ищец като той изобщо не участва в съдебното производство? Дори не бива уведомяван, че има сключено споразумение, което има значение на влязла в сила присъда и може да си правата по гражданскоправен ред. На практика пострадалият трябва сам да следи кога и дали е сключено споразумението, въпреки че не знае дори номера на делото. А ако няма адвокат е направо загубен, като нищо ще изтърве 5-годишния срок за предявяване на иска, докато чака някой да го уведоми какво се случва с наказателното производство.
P.S. Proculus, прочете ли мнението на Филчев по казуса с шведа? Натисни тук. Ще ми бъде интересен коментарът ти, ако имаш желание да направиш такъв, разбира се.
02 Октомври 2017 15:50
Жана, здравей. Писал съм за споразумение в съдебна фаза, т.е. виж чл.384, ал.3 от НПК. Тезата на Филчев за алтернативния пряк умисъл теоретично споделям, тя е доктринерна и спор няма. От гл.т. на конкретния случай не съм на неговото мнение за опит към по-тежка квалификация - средна телесна. Обективиран е един удар, с който е причинено конкретното увреждане, липсва каквото и да било друго в поведението и най-вече в действията на шведа-идиот, от което да се съди, че е целял нещо повече. За хулиганията съм категоричен, че я няма. На мястото на прокурора и съдията от Несебър щях да подходя по същия начин. Всъщност, посоченото от Филчев за алтернативния пряк умисъл е точното обяснение на другия случай, този с акушерката.
02 Октомври 2017 16:01
прочете ли мнението на Филчев по казуса с шведа?


Филчев утепа коня със сапа, бре!
02 Октомври 2017 16:20
т.е. виж чл.384, ал.3 от НПК

Здравей! Благодаря за отговора, но знаеш, че относно квалификацията имаме непреодолими различия Ал. 3 визира одобрението на всички страни в съдебното производство. В него пострадалият не е страна, защото не е конституиран като такава. В цитирания от мен чл. 382, ал. 3 са определени участващите в това производство страни и те са прокурорът от една страна и от друга страна обвиняемият и неговият защитник. Не знам вие как сключвате споразуменията, но във Варна не знам да има случай, в който да участва пострадалият, поне тези, които са ми известни, но което ми дава основание да мисля, че това е масова практика.
02 Октомври 2017 18:51
жана д`арк
02 Окт 2017 16:20
Споразумение в съдебна фаза може да се сключи до приключване на съдебното следствие, т.е. няма проблем това да стане към момент, когато в процеса като страна /граждански ищец и/или частен обвинител/ е конституиран пострадалия. В този случай ще е необходимо и неговото съгласие, за да се случи споразумението. Аз съм имал подобни случаи в скромната си практика, макар да не са правило. Ако съм на мястото на някой прокурор и в съдебна фаза делото е тръгнало, започнало е съдебното следствие и т.н., не бих скл. споразумение по чисто принципни съображения. Тази диференцирана процедура, както и съкратеното съдебно следствие, дават възможност за сравнително по - благосклонно третиране на извършителя на престъпление при подходящо негово процесуално поведение. Целта е да се облекчи съдебния процес, а наказателния е достатъчно тромав в БГ, както и да се спестят разходи. Ако някой подсъдим се прави на интересен и иска споразумение в последния възможен момент ... но пасаран. Виждал съм колеги адвокати, които хитруват и почват процеса по общия ред, за да влязат в позиция за преговори по споразумението, която да им е по - изгодна, като след това с учудване приемат позицията на прокурора, че споразумение няма да има.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД