Заплатите в България растат много бързо, от порядъка на 8-10% годишно. Друг въпрос е, че те остават ниски на фона на другите страни в ЕС. Това коментира главният икономист на Уникредит банк Любомир Митов, който в четвъртък представи анализа на банката "България, Европа и света - макроикономически преглед". Данните на НСИ също показват, че разходите за труд у нас растат сериозно - през първото и второто тримесечие на 2017 г. увеличенията са с по 10%, сравнени с предната година.

Въпреки че масовият българин е много скептичен по темата за вдигането на доходите, фактите сочат, че възнагражденията у нас не са "изкривени", а са съразмерни на мащабите на икономиката. По дял на нетните заплати (след удържането на данъците и осигуровки) спрямо брутния вътрешен продукт страната ни е дори над средното равнище за ЕС, показва анализът на "Уникредит". По това съотношение приличаме на Швеция и Финландия и изпреварваме Великобритания и Франция, посочи Любомир Митов. Обяснението е, че в западните държави подоходните данъци са високи и "изяждат" голяма част от възнагражденията, а у нас действа ниският плосък данък.

Реалните заплати в България скъсяват дистанцията с всички страни от ЕС, като само Румъния в последните години ни изпреварва по нарастване на покупателната способност, разкрива и анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван наскоро. През 2001 г. средната заплата у нас е имала едва 10% от покупателната способност на тази в Люксембург, през 2015 г. този процент нараства до 29%. "Да, средностатистическият български работник продължава да е три пъти по-беден от немския такъв, но през 2007 г. той е бил 5 пъти по-беден от него, а в началото на века разликата е била близо 7 пъти", коментират от ИПИ.

Статистиката на Евростат също показва, че доходите на българите са най-ниските в ЕС, но и че разходите за заплати у нас се увеличават най-бързо в последните 20 години. Напоследък обаче проблемът е, че възнагражденията растат с по-висока скорост от производителността.

Анализът на "Уникредит" предупреждава, че недостигът на работна ръка се очертава като голям риск за българската икономика. "Безработицата е ниска почти както преди кризата и това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване", коментира Любомир Митов. Според него без сериозни мерки в сферата на образованието и на квалификацията на хората недостигът на кадри ще спъва ръста на икономиката.

Строителството отново може да стане локомотив на развитието - то преживя най-голям срив, но в същото време е с голям потенциал, обясни икономистът. Благодарение на еврофондовете секторът вече има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. Това означава, че строителните фирми ще откриват нови работни места, а конкуренцията за кадри ще доведе до вдигане на заплатите.

През последната година износът е основен мотор за икономиката ни, "но като процент от БВП не е така водещ, както за други държави от Източна Европа", отбеляза Митов. За 2016 г. в България експортът на човек от населението в България е в размер на 4209 евро, докато в Унгария е 10 577 евро, а в Чехия надхвърля 13 300 евро. "Причината е, че нашият износ все още се формира предимно от стоки с ниска добавена стойност", обясни експертът.