Системата "бонус-малус" при сключването на застраховките "Гражданска отговорност", за която се говори повече от 10 години, най-накрая ще бъде въведена у нас от началото на 2018 г. Това съобщи вчера Ралица Агайн, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, по време на конференция "Мирен договор за българските пътища", организирана от Асоциацията на застрахователите в България. Идеята на "бонус-малус" е цената на задължителната полица да зависи от поведението на шофьорите. Водачите без катастрофи и нарушения ще плащат по-малко, а тези с провинения - повече.

Основното препятствие за внедряването на системата вече е преодоляно. До края на месеца информационните регистри и бази данни между МВР и застрахователите ще бъдат свързани, обясни Агайн. Така застрахователите ще може да получават в реално време данни за санкциите на всеки собственик или шофьор на автомобил. Електронният достъп до регистъра ще улесни и самото сключване на застраховки - хората ще посочват само регистрационния номер на колата и на талона, а застрахователят ще получава останалата информация онлайн.

До дни компанията "Ърнст енд Янг бизнес адвайзори сълушънс", избрана за консултант на Гаранционния фонд в края на миналата година, ще е готова с оценката на риска и ще предложи модела на системата "бонус-малус", стана ясно на форума. С колко ще се оскъпят застраховките, все още не може да се каже. След като моделът бъде представен, той ще бъде подложен на обществено обсъждане.

"Различните държави са въвели различни модели, като в повечето случаи цената на застраховките зависи от броя на пътнотранспортните злополуки на всеки един водач. У нас обаче, благодарение на модерните технологии, задължително ще се използва и информация дали участниците спазват правилата за движение по пътищата. Така шофьорите, които са добросъвестни, ще бъдат двойно наградени", обясни Агайн. За нарушителите всеки застраховател ще има право да завишава тарифата си с определени стъпки. "Технологиите вече позволяват, ако караш с превишена скорост по магистралата, камери да те заснемат и почти веднага да получиш съобщение от застрахователя си с колко се увеличава цената на застраховката", посочи Агайн.

България е на първо място в Европа по тежки пътнотранспортни злополуки, бе посочено на конференцията. Почти 100 смъртни случая се падат на 1 млн. души население, което е два пъти повече от средното за Европа, заяви Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи. През 2016 г. в катастрофи у нас са загинали 708 души, а 9374 са тежко пострадали в над 51 000 ПТП-та. От 2009 г. насам се отчита спад на тежките злополуки на пътя, като през пиковата 2008 г. убитите са били около 1000. Над 1 млрд. лв. са изплатени за обезщетения на пострадали през последните 10 години.

Черната статистика показва, че страната ни губи огромни средства и за лечение на тежко пострадали при катастрофи. Между 30 000 и 50 000 лв. струва лечението на един такъв пострадал, отбеляза министърът на здравеопазването Николай Петров. Той посочи, че влязлата през юни нова наредба не позволява вече водачи, употребили алкохол или наркотични вещества, лесно да се измъкват от наказание.

В 95% от случаите вината за произшествията е на водача - несъобразена скорост, отнемане на предимство, неправилно изпреварване, употреба на алкохол, посочи шефът на Пътна полиция Бойко Рановски. Той отчете, че всички полицейски екипи на пътя вече са снабдени с мобилна техника - с таблети, които дават възможност онлайн да се проверява всеки автомобил, както и с принтери, с които на място се вадят актовете за нарушения.



БЕЗОПАСНОСТ

Специална дирекция за безопасност на пътя ще бъде създадена в Агенция "Пътна инфраструктура", съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев. Нейната задача ще е да следи за сигурността на водачите при проектирането, изграждането, ремонтите и поддържането на пътищата. Предстои и приемането на две нови наредби, които да въведат съвременни и по-надеждни изисквания към пътните възли, кръстовищата, зоните за спиране и отдих, отводняването и др., както и за безопасността на крайпътните рекламни съоръжения. Заради липсата на тол система България губи годишно 500 млн. лв., които биха били използвани за ремонт на над 2000 км пътища в страната, посочи още Йовев. Пилотен проект за въвеждане на интелигента транспортна система на магистрала "Тракия" очаква финансиране по ОП "Транспорт". Опитът от този проект ще бъде приложен и за други пътища.