Със забавяне от над 7 месеца, в един от последните дни на мандата си предходният Висш съдебен съвет най-сетне изпълни законовото си задължение да приеме наредба за съдебните заседатели. Текстът й беше обнародван в "Държавен вестник" вчера и веднага влезе в сила.

"Като представители на обществото в съдебния процес съдебните заседатели са длъжни да се грижат за постановяване на справедливи съдебни присъди според преобладаващото разбиране на обществото за справедливост, като в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчитат особеностите на всеки конкретен случай и го решават, опирайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба." Това гласи наредбата.

Заседателите имат немалка роля в наказателните дела на първа инстанция. Те участват по някои от процесите в районните, окръжните, военните и специализирания съд. Заседателите биха могли да обърнат дадено дело, защото винаги са мнозинство в съдебния състав и имат равни права и задължения със съдиите. Когато за престъплението се предвижда наказание над 5 г. затвор, делото се гледа от един съдия и двама заседатели. Ако санкцията е 15 г. или по-тежка, съотношението става 2:3. По време на съвещанието за присъда би трябвало първо да се произнесат заседателите и едва след това и професионалните съдии. Естествено, има магистрати, които решават и просто уведомяват заседателите. А те искат да угодят на съдията и не му се противопоставят. Но не е изключение и съдията да напише особено мнение за присъда, решена от заседателите.

Заседател може да стане всеки дееспособен български гражданин на възраст между 21 и 68 години. По дефиниция заседателят трябва да има поне средно образование, да се ползва с добро име в обществото и да не е осъждан за умишлено престъпление. Предложение за заседатели се прави от общинските съвети. Като най-малко 10 на сто от номинираните трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности. Това е единственото специално изискване за някакъв ценз и то е свързано с факта, че по дела срещу непълнолетни заседателите трябва задължително да са учители или възпитатели. Публична тайна обаче е, че общинарите подготвят и одобряват списъците на партиен принцип и по-често водещият мотив е да уредят някого. А така заседателят може да се окаже в опасна зависимост. В същото време за тях не се предвижда никаква публичност. А имената им много често са заличени от присъдите, които се публикуват в онлайн регистрите.

Новата наредба увеличава хонорарите на заседателите. Досега те вземаха дневно 1/22 от 50% от основната съдийска заплата на районно или окръжно ниво, в зависимост от това в кой съд правораздават. Вече хонорарите им ще се изчисляват на базата на 1/22 от 60% от заплатата на съдиите. Така за 8 часа заседател



на окръжно ниво получава 70 лв., а на районно - 55 лв.



Според наредбата възнаграждението се определя почасово, включително и за започнат час, на база дневно възнаграждение, изчислено по посочената формула, но не по-малко от 20 лв. на ден. Броят часове, за които се дължи заплащане, е реално отработеният и не се ограничава от осемчасовия работен ден.

Заседателите получават хонорар както за открити, така и за закрити заседания и за участия в тайното съвещание за постановяване на присъда. Когато става дума за заседания, началният и крайният им час се отбелязват в протокола. В останалите случаи за заработеното от заседателя време документ попълва председателят на съдебния състав.

Освен това на съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в заседанията, за пътуване от местоживеенето или местоработата им до сградата на съда и обратно, в границите на съдебния район, по правила, възприети за изплащане на пътни разходи в съответния съд.

Сред документите, качени на сайта на Висшия съдебен съвет във връзка с тази наредба, има и "финансова обосновка". В тази графа обаче е качен само един празен лист. Така че не става ясно колко средства ще са необходими във връзка с новите хонорари на заседателите.

Промяна в уредбата на заседателите е и че



те вече се избират чрез жребий на случай принцип,



по подобие на определянето на съдиите. Така, поне на хартия, вече няма как съдия да предпочита да работи точно с определени заседатели, а те винаги да се съгласяват с решенията му, за да си гарантира участия в повече заседания и по-добри хонорари.

Случайният подбор на основни и резервни заседатели става чрез "съществуващите електронни деловодни системи и модули, а след изграждането на единна информационна система на съдилищата - чрез нея". В жребия участват всички заседатели, които имат под 60 заседателни дни в рамките на календарната година и не са заявили отсъствие по някаква причина, гласи наредбата.

Според наредбата, когато се определя броят на заседателите, се взема предвид броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели и становището на председателя на съответния съд за тенденциите на увеличение или намаление на тези дела за 5 години назад. Заседателите се предлагат от общинските съвети, но се избират от общото събрание на съда. За районно ниво се гласуват от окръжния съд, а за окръжно - от апелативния.

Сред етичните принципи за заседателите в наредбата е записано: "При изпълнение на функциите си да действат по съвест и убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като не се поддават на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния, независимо от техния източник". И още: "Съдебните заседатели са длъжни да извършват дейността си обективно и добросъвестно, като се стремят вярно и точно да анализират и оценяват всички факти, обстоятелства и доказателства по делото, като избягват поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основани на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Съдебните заседатели трябва да се ръководят от правилото, че обвиненото лице се счита за невинно до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното".

Изисква се още, че те трябва да имат политически неутралитет и да не допускат да бъдат повлияни от свои или чужди политически пристрастия. Освен това трябва да са почтени и благоприлични - по всяко време и във всяка среда да имат морално и пристойно поведение, не приемат материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не им се следват и могат да поставят под съмнение тяхната независимост и безпристрастност; да се въздържат от действия, които са в разрез с представите на обществото за благоприличие и могат да компрометират тях и тяхната обществена функция.



НОВО ПОПРИЩЕ

Сред заседателите в Софийския градски съд, които положиха клетва това лято, е и Светла Петкова. Тя беше член на предишния състав на Висшия съдебен съвет, една от твърдото ядро около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Преди да влезе в съвета, Петкова беше съдия във Върховния административен съд. След края на мандата си в съвета обаче тя нямаше как да се върне в съда, тъй като вече е над пенсионната възраст в системата - 65 години.