За пръв път чух за Ричард Талер през 90-те години на миналия век в съблекалнята на Чикагския университет. Натъкнах се там на Стив Шейвъл, икономист в Харвардския правен факултет, който ме попита върху какво работя. Измърморих му няколко теми, по които размишлявах, за това дали хората наистина разсъждават рационално, както твърдят за тях икономистите. Той ми отвърна без особен ентусиазъм: "О, значи четеш Талер, онзи преподавател от Корнел".

Същия следобед прегледах работата на Талер. Сякаш ме огря светлина или пък чух първия акорд на "Нощ след тежък ден" на "Бийтълс".

Разсъждавайки върху илюзиите, Талер обясняваше, че човешките същества правят много гафове. С ясни примери, усет към играта и с малко математика той показва, че хората всъщност изобщо не действат така, както прогнозира стандартната икономическа теория.

Ако дадеш на някого чаша за кафе или лотариен билет, той ще поиска след това много повече пари, за да се раздели с тях, отколкото би платил, ако ги купува. Хората планират и действат и решенията им драстично се различават в зависимост от това дали планират, или действат. Хората имат проблеми със самоконтрола и затова възприемат стратегии на предварителното обещание като тези, използвани от "Анонимните алкохолици", центровете за борба с наркоманиите или клиниките за отказване от тютюнопушене. Хората държат на справедливостта и биха наказали някой, който действа нечестно, дори и за собствена сметка. Хората



избират да не избират,



защото не искат да съжаляват за избора си

Всяка една от тези идеи, а той има доста повече, открива цял нов свят. Те не означават, че хората са "ирационални", но показват, че не сме чак толкова рационални, колкото допускат икономическите теории. Описвайки психологическите си находки и стъпвайки върху откритията на Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Талер стана най-важната сила в създаването на поведенческата икономика. Талер, който в понеделник бе удостоен с Нобеловата награда за икономика, който сега преподава поведенчески науки и икономика в Чикагския университет, прокара идеите си в правото и публичната политика.

Той разви идеята за "Спести повече утре" - пенсионна програма, при която работещите могат да внесат като спестявания част от бъдещото увеличение на заплатите си. Тази програма бе разработена пряко въз основа на открития в психологията.

Талер привлече вниманието и върху потенциалния ефект от автоматичното присъединяване към някакво действие. Инерцията е важна движеща сила и затова работещите биха запазили определен пенсионен план, ако автоматично бъдат включени в него, дори и първоначално да не са пожелали да го изберат. Днес навсякъде по света се използва програмата "Спести повече утре" и автоматичното присъединяване. В резултат на това работещите ще имат по-добри пенсии.

Тези идеи се възприемат като форми на либертариански патернализъм - намеса, която твърди, че спазва свободата на избора, но която подтиква хората в посока, в която ще живеят по-добре. Аз имах привилегията да сътруднича с Талер в изследването на това как тези интервенции, или просто казано



"побутване",



могат да помогнат при справяне с големи световни проблеми като бедност, безработица, защита на потребителите, пристрастяване, образование, корупция, национална сигурност, деградация на околната среда.

В тези и други сфери изследванията на Талер се използват от правителствата по целия свят. Част от работата се извършва от "звена за побутване", но най-големите и обещаващи инициативи идват от най-високо ниво, където откритията на Талер са широко възприети, дори и името му да не е известно. Той бе съветник на Обама по пенсионната реформа.

В САЩ например над 11 млн. бедни деца получават безплатна храна в училище главно благодарение на програма, вдъхновена от работата на Талер. По отношение на поведенческата икономика в публичната политика ние сме още в началото - в следващите десетилетия предстои да видим безмерно повече.

Академичните интереси на Талер произтичат пряко от неговата личност. Той е изключително забавен човек. Той е и много задълбочен наблюдател на човешкото поведение и нищо не го радва повече от човешките слабости. Той е Чарлз Дикенс на икономическата професия. Кой друг би разработил теория на човешкото поведение, наблюдавайки как по време на празнична вечеря иначе рационални икономисти се тъпчат с кашу, преди да бъде сервирана вечерята, и са изключително благодарни, когато домакинът отсервира наполовина пълната им чиния?

На въпрос какъв съвет би дал на дипломиращите се студенти по икономика, Талер казва: "Изследвайте реалния свят, а не литературата". Точно това прави той и така превръща света в по-добро място.

------------

*Авторът е икономист, преподавател в Харвард. Колумнист на Блумбърг, автор на "#Republic: Divided Democracy in the Age of Social Media" и съавтор с Талер на "Побутване - По-добрите решения за здраве, благосъстояние и щастие" ("Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth and Happiness.")







------------------------------------

Кариерата на Талер, прославил се с начина, по който използва информацията, за да наблюдава и прогнозира действията на хората в реалния свят, е дългогодишна битка с Homo economicus - митичния вид напълно рационални човекоподобни, които живеят по модела на класическата икономическа теория. В изследвания, заети от психологията и социологията, и воден от старомодно любопитство, Талер показа, че човечеството се влияе от емоции и ирационалност при вземането на решение по всички въпроси - от избор на пенсионен план и здравна застраховка до професионален спорт.

Талер не спори, че хората са отчасти ирационални. Освен това той наблюдава, че хората се предсказуемо ирационални (ако вземем назаем термина от икономиста Дан Ариели). Някои от най-интересните разработки на Талер установяват, че предсказуемата ирационалност засяга собствеността, чувството за честност и увереността.

Според класическата икономическа теория стойността на един продукт не бива да зависи от неговата собственост. В един от най-известните си експерименти, извършен заедно с нобелиста Даниел Канеман, Талер раздава чаши на половината от студентите в залата и ги кара да им поставят цена. Студентите, които вече притежавали такива чаши, им поставили двойно по-висока цена от студентите, които нямат чаши. Хората дават по-висока стойност на нещо, което вече притежават.

На теория по-добрата информираност трябва да доведе до вземане на по-добри решения. Но в изследване на Националната футболна лига Талер установява, че професионалните отбори оценяват много скъпо първоначалните си попълнения, до голяма степен защото ръководствата смятат, че могат да предусетят коя ще е следващата голяма звезда. "Колкото повече информация събират клубовете за играчите, толкова по-сигурни се чувстват в способността си да правят точни преценки", пише Талер.

Изследванията на Талер сочат, че хората имат твърди стандарти за това кое е честно. Тъй като повечето потребители не знаят колко точно струват стоките, те определят стойността им на базата на това, което смятат за честно. Например 5 долара за чадър изглежда справедлива цена, но какво ще кажете, ако цената е стигнала до 5 долара от първоначална цена от 1 долар, защото е завалял дъжд? Чувството, че може би те мамят, може да намали продажбите и то няма нищо общо с употребата на чадъра. При рецесия работодателите предпочитат да уволняват работниците, вместо да им намаляват заплатите, вероятно заради усещането, че работниците ще възприемат намаляването на заплатите като нечестно.

Ако ирационалното човешко поведение може да бъде предсказано, то може да бъде предизвикано или подтикнато. Талер е автор на термина "побутване", за да опише лесните и евтини начини за намеса, които променят начина на вземане на решение.