Доц. Георги Бърдаров е писател и университетски преподавател по етнорелигиозни конфликти и география на населението. В момента е и съветник по демографските въпроси към Министерството на социалната политика.





- Доц. Бърдаров, миналата седмица статистиката обяви, че раждаемостта в България е паднала до кризисни нива от 1997 г. Каква е причината?

- Демографията първо е функция на икономиката и политиката, а след това се подчинява на други причинно-следствени връзки. Сравнението с 97-а година не е уместно. Тогава България беше с най-високия отрицателен естествен прираст от минус 7 промила, а не с най-ниската раждаемост. И това се дължеше на много високата смъртност, годината беше кризисна. В момента раждаемостта пада не защото се е случило нещо екстремно, а защото в репродуктивна възраст влизат родените след 1985 г., т.е. кохортата от раждащото население в България е по-малка и ще става все по-малка. Репродуктивните нагласи не падат, а просто намалява контингентът детеродно население. Като добавим и емиграцията на активното население, оттам идва и тази ниска раждаемост. Когато говорим за демография в България, погрешно поставяме фокуса върху две неща - критично ниската раждаемост и намаляването на населението, затова и получаваме грешни резултати и предлагаме грешни политики. Раждаемостта е ниска, но това е обективен процес, характерен за целия развит свят. В този смисъл стимулирането на раждаемостта няма да реши въпроса. И когато говорим за демография и искаме наистина да решим този проблем, първата крачка е да задържим младите и трудоспособните в България. Младите дори и да раждат само по едно дете, това ще вдигне и раждаемостта.

- А как да бъдат задържани тези млади хора?

- Популисткото говорене е доста популярно по тази тематика. Да се говори сега за връщане на българите в страната е несериозно. Ние първо трябва да направим така, че да се подобрят социално-икономическите условия. Завръщането на нашите сънародници е възможно, но не и в момента. Пак казвам, по-важното е да спрем процеса на заминаващите. Когато говорим за демография, първото важно нещо е да обърнем внимание на образованието. За съжаление образованието у нас изостава не само от модерните тенденции в света, но и от нуждите на пазара на труда. Ние имаме необходимост от спешни промени в средното и във висшето образование. Връзката между образование и пазар на труда е скъсана. Ние подготвяме кадри, които, излизайки на пазара на труда, тепърва започват да се обучават какво трябва да работят и как да го работят. Вторият аспект на този проблем е, че излизат млади, кадърни хора, на които им предлагат заплати от 500-600 лв. Няма как да ги задържиш тези хора. В момента обикалям из България за демографски срещи. На тях бизнесът навсякъде се оплаква от липсата на работна ръка. И на въпроса за заплатата ми отговарят, че предлагат толкова. Несериозно е млад, способен човек да го задържиш с тези пари. Той ще предпочете да замине в чужбина.

- Има ли добри примери за задържане на младите хора?

- Навсякъде по света купуването на жилище е голям проблем за младите хора. Затова например Франция още от втората половина на ХХ век предлага на родители с три и повече деца нисколихвени или безлихвени заеми. За българския случай мога да го кажа - с две и повече деца. Освен жилище такъв вид заеми помагат и за развитието на малкия и среден бизнес - вторият голям проблем за младите, това е работата. В Унгария пък управлението на Орбан дава по 32 хил. евро безвъзмездна помощ на семейства, които за десет години имат три деца. Но родителите трябва да имат поне средно образование.

- Е, как тези социални насърчения могат да бъдат изпълнени в бедна България?

- Да, ние се срамуваме да си кажем, че сме бедна държава. Но колкото и да сме бедни, едно общество трябва да има приоритети, ако иска да се развива. И ако приоритет не му бъдат младите хора, техните жилищни условия, работа, реализация и бъдеще, това общество е обречено. Няма значение колко сме, това трябва да бъде първият и основен приоритет на България.

- Какви други проблеми се очертават на срещите, които провеждате в страната?

- Засега посетихме райони във Видин, Търговище, Русе, Силистра, Сливен и Ямбол. България вече има нужда не от национална демографска политика, а от регионална, съобразена със спецификата на региона, етноса на населението, репродуктивните нагласи, социално-икономическата среда. На тези разговори участват представители на местната власт, бизнеса, неправителствения сектор, местни лидери на мнение. На много места се повтарят едни и същи проблеми. Но това, което най-често се чува, е острият дефицит на квалифицирана и средно квалифицирана работна ръка. Хората непрекъснато емигрират. Междувременно тик-така нова социална бомба - става въпрос за излишък на работна ръка в активна възраст, която обаче е неквалифицирана и необразована. Както каза кметът на Белоградчик: "Имам хора на четиридесет и кусур години, но нямат и ден стаж... и то масово в моята област". Община Ружинци, която посетихме, е с безработица 67%. Едновременно с това нараства броят на хората, които разчитат на социални помощи в регионите.

В развита държава не може да има толкова огромен процент неквалифицирани хора, това не е сериозно. Съвременният свят е все по-дигитален, все по-технологичен и развитите общества инвестират в отрасли на икономиката, които създават прогрес само с квалифицирана работна ръка. През ХХI век битката при развитите общества няма да бъде за територия, въпреки сепаратистките движения в момента. Няма да бъде и за традиционните ресурси, с които сме свикнали - петрол, въглища и т.н., а ще бъде за човешки капитал. И ние тук драстично изоставаме.

- Какви могат да бъдат по-тежките последици във вътрешен план?

- В средносрочен план ще бъдат свързани с най-уязвимите категории население и най-уязвимите сфери на обществения живот - социалната, образование, помощи. Свидетели сме на жестоката криза на здравеопазването в България. Наскоро стана дума за болницата във Враца, във Видинска област има само две болници, като едната е в Белоградчик и е пред закриване. А средствата за социалната сфера няма кой да ги изкара - малък е контингентът на работещите. На много места в страната се оплакаха от сивия сектор. Масово хората ги осигуряват на минимална работна заплата. Мнозина се водят безработни, а реално работят в сивия сектор. Така хората са неосигурени и незащитени, а голяма част от тези пари не отиват за социални или здравни издръжки. Проблемите вече ескалират и под формата на конфликти - Гърмен, Кътуница. И те ще се увеличават.

- Как стои въпросът с капсулирането на огромни групи малцинства в бедните региони на страната?

- Наскоро БАН излезе с много сериозни прогнози. Към 2050 г. ромското население в България ще бъде близо 1.250 млн. души, или близо 25% от цялото население. Проблемът не е, че ще бъдат 25%, а това, че образователната им структура включва 0.6% висшисти, 9% среднисти, а всички останали са неквалифицирани и необразовани. На много места ромските общности са се превърнали държава в държавата. Непрекъснато се репродуцира моделът на "заучената безпомощност" - бедни сме, необразовани сме, помогнете ми. Но това не може да продължава вечно. Все пак има места в България, където ромският въпрос се разрешава. Такъв пример е село Долни Цибър, известно като "ромският Кеймбридж" - там 100% са завършили средно образование, а всеки трети е висшист. Община Куклен, Пловдивско, също има големи успехи в образованието. В община Стралджа за пример е адекватната политика на местно ниво, където са намалели кражбите на земеделска продукция само защото в създадената общинска полиция работят и роми. Успехите са там, където ромската общност се самоинициира - роми стават учители, техните лидери се включват в обществени инициативи, самоорганизират се със съдействието на местните власти. Държавната политика по този проблем засега се проваля.