Трима загинали, седем скъсани язовирни стени, стотици наводнени къщи, прелели реки и езера, селища с прекъснат ток и мощна вълна, от която хората са принудени да се спасяват сами. Това е печалната равносметка от поредното водно бедствие в България. Апокалипсисът настана в нощта срещу сряда в Бургаска област, където падналите валежи за 12 дни достигнаха 160 л/кв. м. Част от спасените хора са в тежко състояние, затова е възможно размерите на трагедията да се окажат по-големи. Бедствието отново показа липсата на превенция от страна на българските власти. Сигналите от граждани за неподдържани съоръжения и непочистени шахти са стотици, но мерки, както е видно от последствията, не са били взети.

Жертвите са две жени и един мъж от селата Черни връх, Полски извор и Ливада, община Камено. Почина и още една жена, но е била болна и не е ясно дали конкретната причина за смъртта е бедствието. Бургаският сайт "Флагман" описа истински ужас в село Ливада - разлялата се местна река е пълна с трупове на удавени животни, дворовете и домовете на хората са заринати с тиня. В една такава къща издъхва 87-годишната баба Иванка. Жената се опитала да избяга от двуметровата вълна, но силите й свършили на прага на стаята. Нейният внук намерил тялото й сутринта. По сходен начин смъртта е застигнала и 80-годишната Донка от село Равнец - тръгнала да бяга, съседите й опитали да помогнат, но не успели сред бързо прииждащата вълна.

"На телефон 112 са постъпили 77 сигнала за бедстващи хора, поискали евакуация", съобщи бургаската областна управа. Вълната обаче е затруднявала достъпа на пожарната. Към бургаските спасители се присъединиха и варненски. "Това, което видях на терен от направената организация, смятам, че нашата намеса не е необходима допълнително освен тази, която нашите колеги от Бургас получиха от специализираните оперативни дейности от Варна. Мисля, че това, което видях като организация, е на добро ниво. Прави се каквото е възможно", похвали екипите директорът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" Николай Николов, цитиран от "Фокус".

Както обикновено властите не откриха вина у себе си, а обясниха трагедията с природата. Спешна проверка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) установи, че скъсаните 7 стени касаят микроязовири, които не са включени в списъка на потенциално опасните обекти и не могат да създадат приливна вълна. "Всички те са под 50 000 куб. м, с изключение на яз. "Чотората", който е с обем от 100 000 куб. м. На територията на община Камено преливат язовирите "Чанаджик" 3 и 4, "Овощна градина", "Кокичина могила" и "Санър дере". Всички те са собственост на местната власт (община Камено се управлява от ГЕРБ - б.р.). Важно е да се отбележи, че под тези язовири няма населени места и водният отток от тях не е причина за човешките жертви. През нощта преливане е имало и на язовир "Чотората". Водата от язовири "Чанаджик" 3 и 4 се е вляла в язовир "Чотората" около 2:00 часа през нощта, който е бил с отворен основен изпускател, но приливната вълна е носела почва и растителност, които са го запушили. Това е довело до рязко повишаване на неговото ниво и преливане през язовирната стена, а водата се е оттекла към Русокастренска река", съобщиха от Министерството на икономиката. По техни данни язовир "Чотората" е собственост на "ДИЕМ" ЕООД. "Най-вероятната причина за преливането на водоемите са падналите валежи през последното денонощие, които са в пъти над прогнозираните, като са били отчетени около 200 л на кв. м", казаха още от министерството. Оттам рапортуваха, че язовирите са проверени за последно миналата седмица и не са констатирани проблеми.

Практиката сочи обаче, че първоначалните обяснения на властите, че не язовирите са виновни, често се пропукват. Така например две седмици след бедствието в Мизия през 2014 г., в което загинаха двама души, общинската управа потвърди съмненията на хората. "Причината са всички язовири в Борованската каскада, в които нивото на водата е било много високо. При някои има скъсани стени, но не само това е причината, а цялата каскада от язовири, които са били компрометирани", заяви тогава зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. В Цар Калоян, където през 2007 г. загинаха осем души, също имаше проблем с язовирите. Не е тайна, че общото състояние на язовирите у нас сега е рисково. През зимата проверка на ДАМТН откри 205 опасни водоема, като месец по-късно само пет оператора изпълниха предписанията. Шефът на дирекция "Язовири" в агенцията Йордан Кюмюрджиев окачестви тогава като "наистина зле" 30 водоема.

Бургаската полиция образува досъдебни производства за жертвите. Премиерът Бойко Борисов прати в региона трима министри - на вътрешните работи Валентин Радев, на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и на околната среда и водите Нено Димов. Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък използва ситуацията, за да атакува ГЕРБ. "Повдигаме въпроса за наводненията още от Мизия. За тези години нищо не се направи. Искахме единен орган за следене на язовирите, имахме информация за проблемни места, където не се взимат мерки. Проверете как се разпределят парите за бедствия и аварии от правителствата на Бойко Борисов. Ще излезе интересна информация", заяви тя.



Черна статистика

През последните 10 години в различни по вид водни бедствия у нас загинаха над 40 души. Най-много жертви взеха трагедиите във варненския квартал "Аспарухово" и хасковското село Бисер. Делото за трагедията в Бисер още се точи, а обвинение получи само един човек - бившият областен управител Ирена Узунова. Наводнението в "Аспарухово" беше отдадено на "природен феномен". А за Мизия експертите на БАН обявиха, че виновен е валеж, невиждан за "хиляди и дори милион години".



От мястото на събитието

"Причината е наводнението - пълнят се къщи, от тротоара, нагоре по къщите е била 1.6 метра водата, представете си каква вода е текла през селото, все едно че река Дунав минава. Сега вече водата се изтече, има много наводнени къщи, пълни с батак, тиня, хора се мъчат да почистват. Каквото имаха техника... Всичко е обърнато с главата нагоре", каза кметът на село Ливада Антон Радев.