:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,478,932
Активни 129
Страници 5,079
За един ден 1,302,066

"Дамасцена" и бодлите на розите

Веселин Плачков e титуляр в "Дамасцена".
Нов връх в самодейното ни кино бележи "мегапродукцията" (из пиар бележките) "Дамасцена". Неин режисьор е Тодор Анастасов, познат като актьор - играл е в "Лавина", "Под прикритие", "Дякон Левски". Топлите връзки с творбата на Максим Генчев (със сходни художествени качества) са повече от една: в главната роля е тамошният Дякон - плевенският театрален актьор Веселин Плачков. Партнират му Димитър Баненкин, Неда Спасова, Симона Халачева, Троян Гогов, Любомир Фърков.... някъде тук драгият зрител губи интерес към списъка с непознати имена. Лансирането на нови лица не е нещо лошо, стига да стоят органично на екрана и да не произнасят репликите си изнесено и фалшиво, както само актьор в български филм умее. Участват и 1300 статисти, които за щастие нямат думички. Сценарист и продуцент е поетесата Мария Лалева.

В "Дамасцена" не става дума само за професионална неопитност, а за превес на пиара над киното. Това е един дълъг и скъп рекламен клип, финансиран от собственика на едноименната розоварна в село Скобелево. Според Лалева сценарият се опира на действителни случки от живота на мецената.

"Дамасцена" разказва за мечтата на едно 5-годишно дете да направи храм на царицата на розите и да се ожени за нея. Действието прекосява няколко десетилетия и показва героя Течо на фона на политическите, социални и морални метаморфози в България от 80-те години до днес. "Дамасцена" не пропуска да посвири на модната патриотична струна и сякаш съзнателно се насочва към публика, която рядко ходи на кино и й липсва критична оценка за показаното на екрана. Но по-печалното е, когато в заблуда съзнателно изпадат и въвеждат зрителите хора с киноопит и образование (има такива в екипа).

А ето как продукцията се авторекламира в съобщение до медиите след премиерата в Старозагорската опера (и втората прожекция в столичното кино "Люмиер"): "Първите зрителски отзиви говорят за "красив и визуално изпипан филм с пленяваща история за успешно осъществена мечта тук, в България". Вероятно визуалното изпипване се отнася за няколкото ефектни кадъра от дрон над Розовата долина.

Идеята за филм, фокусиран върху българската роза, е принципно благодатна - досега такъв нямахме. Най-известното визуално изображение на този очевиден национален символ си остава розоберачката от опаковката на "Обикновен локум". Може да се каже, че все още нямаме. Има определени изисквания, които трябва да са спазени, за да може едно аудиовизуално начинание да се нарече филм. Тук те трудно се откриват.

1779
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД